Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
И аз станах жертва на телефонните измамници.
Една ми вика:
- "Ще ти звънна"... и не звънна.
9
- Ало, с*кс телефона ли сте?
- Да.
- А защо така тихичко говорите?
- Внуците спят!
11
Тя завари мъжа си в тяхната спалня с друга. Тихо изкара телефона и ги снима. За надгробната плоча.
11
Щастие - когато имаш до себе си човек, по-интересен от телефона!
16
- Вчера взех телефона на съпруга ми, а на него моята снимка. Стана ми толкова мило!!!
- А моя в галерията си има 811 мои снимки, защото защитната му програма всеки път прави снимка на този, който се опитва да разблокира телефона, и въведе грешна парола!
8
Чук, чук, чук...
- Кой е там?
- Полиция, отворете.
- Ще трябва да почакате, в момента акам.
- Виждаме, телефонната будка е стъклена.
16
Телефонът звъни рано сутринта. Съпругът го вдига, слуша малко и отговаря сърдито:
- Откъде да знам, аз да не съм метеоролог?! - и затръшва слушалката.
Жена му в леглото до него го пита:
- Кой беше?
- Не знам - ядосано отговаря съпругът.
- Някакъв глупак питаше дали хоризонтът е чист.
8
Накъде отива това поколение... и то не знае, нали си гледа в телефона...
17
Няколко съвсем нормални израза, които ако бях произнесъл в моята "буйна младост", щяха да ме обявят за луд:
- Ужас, не мога да си вляза в пощата!
- Забравих си телефона в къщи!
- Утре ще си купя още памет!
- Хайде да си купим домашно кино.
- Сметни го на телефона си.
- Случайно изтрих една книга.
- Свали ми снимката на телефона.
9
Истинският живот е това, което ти се случва, докато ти се зарежда телефона!
22
Един мъж се заиграл на карти с приятели до късно. Гледа часовника!
Ужас! Три часа през нощта. Мисли, как да се оправдае пред жената. Звъни ѝ по телефона и крещи:
- Не плащай откупа! Успях да избягам...!
11
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
– Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
– Божке, Маноле…! Какво стана, сърце мое?
– Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай…, че целия са потроших ма, ееей…
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
– Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
– А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче…
20
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
11
С*кс по телефона:
- Мили днес съм с едни розови сeкси гащички...
- Ъ-ъ по подробно.
- 90% памук 10% синтетика...
7
Дъщеря ми, на седем години, се върна от пързалката без шейна. Каза ни, че някакъв дядо я помолил да я остави, за да се попързаля с внучката си. Дъщерята му дала нашия адрес и той обещал да върне шейната. Зарадвахме се, че расте такова добро момиче, но ѝ обърнахме сериозно внимание, че е твърде доверчива!!!
След два часа позвъниха на вратата, донесоха бонбони и шейната. Дъщеря ми бръкна в джоба си и:
- Ето, тогава Ви връщам телефона.
22