Вицове за съседи
В тази категория има 3576 вица, разпределени в 239 под-страници.
Млада жена разхожда бебе в количка. Приближава я нейна позната и казва:
- О, колко сладко бебе. Като две капки вода са с мъжа ти!
Жената с количката:
- Така ли смяташ? Всъщност детето е на съседката от третия етаж...
13
- И какво казва жена ти, когато те хвана със съседката?
- Нищо! Аз тия двата предни зъба и без това щях да си ги вадя.
14
ИНСТРУКЦИИ ЗА ДАВАНЕ НА ХАПЧЕ НА КОТКА:
1. Вземете котката и я сложете да легне върху лявата си ръка, както се държи бебе. Поставете десният си палец и показалец от двете страни на устата на котката и притиснете бузите ѝ докато държите хапчето в дясната си ръка. Когато котката отвори уста, хвърлете хапчето вътре. Позволете на котката да затвори уста и да преглътне.
2. Приберете хапчето от пода и котката иззад дивана. Сложете котката върху лявата си ръка и повторете процедурата.
3. Измъкнете котката от спалнята, и изхвърлете олигавеното хапче. Вземете ново хапче от опаковката, и сложете котката да легне върху лявата си ръка, държейки здраво задните ѝ лапи с нея. Отворете челюстите ѝ и натъпчете хапчето в гърлото ѝ с десния показалец. Дръжте устата на котката затворена поне 10 секунди.
4. Извадете хапчето от аквариума и свалете котката от гардероба. Извикайте съпруга/съпругата си от двора.
5. Клекнете на пода така, че котката да е приклещена между коленете ви, и дръжте здраво предните и задни лапи. Не обръщайте внимание на гърленото ръмжене. Накарайте съпруга/съпругата да хване здраво главата на котката с едната ръка и да напъха дървена линийка в устата ѝ с другата. Пуснете хапчето по линийката и разтъркайте енергично гърлото на котката.
6. Свалете котката от корниза, и вземете ново хапче от опаковката. Отбележете си да купите нов корниз и пердета. Внимателно съберете парчетата от вазата и ги отделете настрана, за да ги залепите по-късно.
7. Увийте котката в пешкир, и накарайте съпруга/съпругата си да притисне котката така, че единствено главата на котката да се показва изпод мишницата му/ѝ. Вкарайте хапчето в единия край на сламка, отворете устата на котката с молив и духнете хапчето в устата ѝ от сламката.
8. Прочетете листовката на хапчето, за да се уверите, че не е вредно за хора, и изпийте чаша вода или сок, за да си подобрите вкуса. Превържете ръката на съпруга/съпругата си с лейкопласт, и почистете кръвта от килима със студена вода и сапун.
9. Приберете си котката от бараката на съседа. Вземете друго хапче. Вкарайте котката в долапа и затворете вратата върху врата ѝ така, че главата ѝ да остане отвън. Отворете устата на котката с лъжичка. Изстреляйте хапчето в гърлото ѝ с ластик.
10. Вземете инструменти и монтирайте обратно вратата на долапа. Сложете студен компрес на бузата си, като междувременно проверите актуалността на ваксинацията си против тетанус в медицинския си картон. Изхвърлете съсипаната фанелка и си вземете нова от спалнята.
11. Повикайте пожарната да свали котката от дървото от другата страна на пътя. Извинете се на съседа си, който се блъсна с колата в оградата в опит да избегне търчащата котка. Вземете последното хапче от опаковката.
12. Вържете предните лапи на котката за задните с помощта на "свинска опашка", след което я вържете за кухненската маса по същият начин. Вземете работните ръкавици от бараката. Отворете устата на котката с клещите за зегерки. Натъпчете хапчето в устата на котката, след което и половин пържола. След това, държейки главата ѝ вертикално, излейте поне 100 грама вода в гърлото и, за да сте сигурни, че е преглътнала хапчето.
13. Накарайте съпруга/съпругата си да ви закара до Пирогов. Стойте мирно, докато докторите ви зашият пръстите и извадят остатъците от хапчето от дясното ви око. На връщане към къщи минете през магазин за мебели и си поръчайте нова маса.
14. Обадете се на ветеринаря, и си запишете час за домашно посещение.
19
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
Мъж се прибира радостен у дома и казва на жена си:
- Няма да повярваш, но измислих още една поза за с*кс!
- Каква?
- Гръб с гръб!
- Но така нищо няма да може да направим!
- Ще можем! Викнал съм и съседката!
10
Вчера написах на мръсната кола на съседа:
- Измий ме...
Днес гледам надпис на моята:
- Мини довечера, даже ща изтъркам...
12
Прибира се на село младеж, след като е завършил образованието си в града. Баща му от радост слага масата и кани всички съседи.
- Тая ракия, сине я зарових когато замина. Сега ще я изпием.
- За мен по-добре "Бейлис", тате!
- За твоето дипломиране съм решил да заколим прасето!
- Ааа, свинско не искам! Предпочитам суши, тате.
След време младежа става и казва:
- Ще отида да се изпишкам.
И излиза. След него става баща му и взема пушката от стената.
- За какво ти е пушка? - пита съседа.
- Ако клекне да пикае, ще го гръмна!
14
Звъни се на вратата. Отваря мъжа и гледа насреща съседа с лист и молив в ръка.
- Ще участваш ли в груповия с*кс?
- Кой ще участва?
- Ти, аз и жена ти.
- Да, бе! Няма начин! Разбира се, че не!
- Добре, зачерквам те тогава...
8
12-те зодии тръгват на преход.
Събота вечер е, 12 приятели са се събрали на обичайната сбирка в местната кръчма. Хапват вкусно, вдигат тост след тост, разказват разпалено забавни истории. Цялото заведение ехти от техния смях. Спомени за минали пътувания, шеги... Всеки прескача другия с разказ.
- Еййй... Спрете! - изведнъж се чува вик.
ВОДОЛЕЯТ с плам в очите крещи:
- Идния уикенд заминаваме. З-а-м-и-н-а-в-а-м-е!
СТРЕЛЕЦЪТ ентусиазирано му приглася:
- Хайде, отиваме в планината! Може да запазим любимата ми хижа. КОЗИРОГЪТ веднага вади своя телефон и започва да чертае план на бяла салфетка. ТЕЛЕЦЪТ, досега привидно незаинтересован, изписва на лицето си усмивка:
- Да пием за това, решено е – в събота тръгваме!
Седмица по-късно всички дружно се отправят към заветната цел. Темпераментният и нетърпелив ОВЕН решава да поведе групата:
- „Но да знаете, не търпя мрънкане, бавно ходене, камо ли отказване”.
Е, такъв си е, иска винаги да бъде „пръв”, и всичко да се случва „сега” и „веднага“. ЛЪВЪТ крачи бодро до него и му помага с навигацията. След първите 100 метра от прехода ТЕЛЕЦЪТ започва да пръхти. И как иначе – в раницата си носи мезета, напитки и няколко ката дрехи. БЛИЗНАЦИТЕ, които отдавна не са ходили в планината, в изблик на щастие запяват „Ойларипиииии”. ДЕВАТА е възмутена от тази безобразна липса на талант и ги задминава с отегчена физиономия. ВЕЗНИТЕ мрънкат за кратка почивка. Всичко ги боли, жадни са и искат нещо сладичко. Започва да вали. РИБИТЕ ловят дъждовните капки с език, скачат в локвите и се радват като малки деца. СКОРПИОНЪТ си мълчи. Оглежда с интерес всичко наоколо. Винаги иска да опознае мястото, а не просто да го посети. ВОДОЛЕЯТ снима новите си туристически обувки. Бързи два, три кадъра, филтър и сторито в Инстаграм е качено. Дъждът най-накрая спира и слънцето започва да напича. СТРЕЛЕЦЪТ поема водачеството и крачи най-отпред. ОВЕНЪТ, междувременно е завъртял групата три пъти в кръг и един път до началната точка, но упорито отказва да признае грешката си. РАКЪТ разказва за новата си любов – единствената, последната и предпоследната, а и за тази преди нея. КОЗИРОГЪТ е крайно отегчен, върви мълчаливо и е бесен от факта, че само той знае правилната посока, а никой не го слуша. РИБИТЕ и ВЕЗНИТЕ са преуморени и почти разплакани от изтощение. СКОРПИОНЪТ нарамва раниците им и ги задминава:
- Хайде, не остана много! Няма да се предавате!
ЛЪВЪТ се е покатерил на една скала и моли да го снимат. Времето се разваля отново и започва да се стъмва. Групата върви унило и мълчаливо. ТЕЛЕЦЪТ тайно започва да яде от мезетата, скрити в раницата му. РИБИТЕ се молят да завали отново, защото са толкова-а-а-а жадни. БЛИЗНАЦИТЕ и ВЕЗНИТЕ са се скарали жестоко за текста на една песен и сега крачат сърдити и мълчаливи. ДЕВАТА ликува. След няколко часа преход, бандата най-накрая се озовава пред хижата. Влизат с гръм и трясък, и с изненада откриват ОВЕНА, който ги чака вече от час. РАКЪТ се запознава с компанията на съседната маса. След два часа вече е с ново гадже. ТЕЛЕЦЪТ, който вече е подредил остатъка от мезетата на масата, вдига победоносна наздравица. Най-накрая всички отново се обичат!
4
Бележка от мама – забавна класика във възпитателния жанр:
Скъпо дете,
Ако четеш тази бележка, значи вече нямаш интернет. Не се опитвай да звъниш на доставчика или да се ровиш в настройките на браузъра.
Това, което трябва да направиш, е следното:
1. Отиди в аптеката на ъгъла и купи лекарствата на дядо ти – рецептите са в антрето, на шкафчето под огледалото. После отиди до супермаркета и вземи две кутии мляко, нарязан хляб и пакет чай. От плод-зеленчука купи 2 кг картофи, половин килограм лук и една зелка. Пази всички касови бележки.
2. Не нося със себе си мобилния си телефон, така че звънни на баща си на работа и му предай, че снимките няма да са готови за днес. Кажи му също, че го моля на връщане да вземе дрехите от химическо чистене. На десктопа в горния десен ъгъл има една иконка с телефонна слушалка – включи тази програма преди да се обадиш на баща си и запиши отговора му във файл с разширение *.wav.
3. Напиши си домашното по математика – страници 116, 118 и 121 от учебника. Имай предвид, че на третата задача трябва да съставиш уравнение, а не да се опитваш да нагласяш отговора (освен това е грешен). На останалите задачи не са дадени отговорите.
4. Оправи си стаята. Докато прибираш играчките си по местата им, преброй частите на конструктора в пластмасовата кутия, също и дисковете с компютърните ти игри и количките. След това отвори браузъра и в адресната лента след http:// въведи получените числа, разделени с точки.
Ще се отвори страницата за управление на акаунтите на домашната ни мрежа. За да получиш достъп в режим редактиране, въведи в прозорчето за "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника. В лявата колонка ще видиш нашия IP адрес – въведи внимателно в съседното прозорче (където е посочено: начин на разплащане - с кредитна карта) двете последни цифри от всяка касова бележка: общо за зеленчуците, за чая, за млякото + хляба, и за лекарствата. Останалото пространство запълни с нули и после натисни „ОК“.
5. Сега вече отново имаш интернет. Ако случайно се обади някой гневен чичко, който твърди, че е системен администратор, и започне да те ругае, пусни му записа с отговора на баща ти.
6. Надявам се, че всичко ще ти се получи както трябва. А аз като си дойда довечера, ще ти разкажа за една малка хакерка, която начело на своята група някога разбила сървърите на Майкрософт.
Целувам те!
Мама
12
Оглеждам нов апартамент и си мисля:
- Дали е добра звуковата изолация?
- Да. - отговаря ми съседа иззад стената.
12
Двама германци, спорили коя нация е най-проста?
- Казвам ти Хелмут, най-тъпи са българите. Моят съсед, Иван, от две години спи с жена ми. Казвам му, че това е моята жена, а той не разбира. Тъпанар ти казвам.
16
- Мамо, татко е в спалнята с непозната жена.
- Ей сега вече го убивам!
- Честит 1 април, мамо! Не е непозната, със съседката е...
12
1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
7. Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението / филма / мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.
23
Когато жените мислят, че "мъжете ги интересува само едно", те даже не могат да си представят с колко мисли е зает мозъка ни:
- как да доживеем до другата заплата;
- как да изчукаме съседката;
- как да накараме детето да се учи по-добре;
- как да изчукаме една бивша съученичка;
- как да свалим скапаното правителство;
- как да изчукаме секретарката;
- как да вземем кредит, а после да прецакаме банката;
- как да изчукаме тая, дето всяка сутрин стои на автобусната спирка;
- как да предотвратим евентуален сблъсък на земята с астероид;
- кого да изчукаме веднага, ако предстои такъв сблъсък с астероид;
- и т.н. и т.н.
А вие казвате - "примитивно създание". Обидно е.
13