Между съседи:
- Иване, ако още веднъж те заваря върху жена ми, задръж си я!

Добавен преди 6 години 8

Сара и Роза, съседки от един вход, се срещат. Сара мъкне пълни пазарски чанти.
- Сара защо мъжът ти не носи чантите?
- Мъжът ми е пианист! Има нежни ръце. Трябва да му пазя ръцете.
След няколко дни пак се срещат.
- Сара , вчера на скандала във входа пак ти участваше. Мъжът ти...
- Мъжът ми е човек на изкуството, нежна душа. Трябва да го пазя...
След още няколко дни:
- Сара, явно много добре пазиш мъжа си, светица си ти Сара, светица...
- ?
- Снощи, докато мъжът ти свиреше на концерта, няколко мъже излязоха от вас, Сара...

Добавен преди 6 години 5

Бизнесмен пристигнал в хотел, но било късно и имало само едно свободно легло в стая с непознат. Бизнесменът бил готов на всичко, но управителят го предупредил, че непознатият хърка много силно и хората в съседните стаи се били оплаквали.
На другата сутрин бизнесменът слязъл долу на закуска и управителят го попитал как е спал?
- Чудесно! - отвърнал той.
- Ами хъркането?
- Нямаше проблеми. Когато влязох в стаята, той вече хъркаше, но аз просто се приближих, целунах го по бузата и казах "Лека нощ, скъпи". Той се събуди и цяла нощ седя ококорен като бухал.

Добавен преди 6 години 19

Жена към мъжа си:
- Стълбите ужасно смърдят.
- Съседите сигурно готвят.
- Отиди и помириши, умряло ще да е...
Връща се мъжът:
- Жена, а бе и двамата сме прави. Нещо е умряло, а съседите са го намерили и го готвят...

Добавен преди 6 години 10

Един мъж го спрели за превишена скорост, а той започнал да се оправдава:
- Хора, знам, в грешка съм, но ми се обади съседът, че жената е с любовник вкъщи!
Полицаите го пуснали, без дори документите да му проверят. Прибрал се вкъщи, разказал на жена си как се е измъкнал.
След седмица нея я хващат с превишена скорост и тя решава да се оправдае със същото:
- Бързам хора, че съседката ми се обади, мъжът ми е с любовница вкъщи!
Е... проверили хората и документите, и аптечката, и светлините, и застраховката, и справки направили, и така... цели 3 часа.
Мъжка солидарност!

Добавен преди 6 години 23

Рускиня, живееща 30 години в България, разказва на съседката си от блока:
- Вчера какво наблюдала проста ужасна. Сматрю едно малчик и момиче, целуват се, целувалис, целувалис и тя на колене застанала пред него неачаквано… и той почна да бута нещо в лицето нейното, бута, бута и добре, че попаднало в уста… ами ако в око?

Добавен преди 6 години 11

Вчера написах на мръсната кола на съседа:
- Измий ме...
Днес гледам надпис на моята:
- Мини довечера, даже ще те изтъркам...

Добавен преди 6 години 3

Служители на "М-тел", "Виваком" и "Теленор" се качили в такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лв. – отговорил таксиметровият шофьор.
Когато пристигнали на адреса, той казал:
– 88 лева и 35 стотинки, ако обичате.
– Но нали казахте 3 лв! – възмутили се пътниците.
– Вижте сега – обяснил шофьорът – при безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 км/ч, а Вие помолихте да карам по-бързо. По високата скорост се таксува по 3,30 лв за всеки 10 км/ч. Освен това безлимитния пакет е валиден само в рамките на един район, а Вие пътувахте в съседния район – това вече е вътрешноградски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Освен това при вътрешноградски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 км, а това са още 33 лв. Как така „скъпо“? Нашата стандартна тарифа е 49 ст/км, а Вие плащате в роуминг по 33 ст/км. Даже излиза по-евтино! Освен това Вие бяхте няколко човека. От 1 януари услугата „групови пътувания“ е платена – по 6,50 лв на човек. И още 13 лв Ви начислихме за музикален пакет, тъй като Вие качвайки се в таксито с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.

Добавен преди 6 години 16

На моя рожден ден идват само малцина избрани. Отначало истинските приятели, след това възмутените съседи и накрая изморен полицейски патрул...

Добавен преди 6 години 9

Млада жена разхожда бебе в количка. Приближава я нейна позната и казва:
- О, колко сладко бебе. Като две капки вода са с мъжа ти!
Жената с количката:
- Така ли смяташ? Всъщност детето е на съседката от третия етаж...

Добавен преди 6 години 14

- И какво казва жена ти, когато те хвана със съседката?
- Нищо! Аз тия двата предни зъба и без това щях да си ги вадя.

Добавен преди 6 години 14

ИНСТРУКЦИИ ЗА ДАВАНЕ НА ХАПЧЕ НА КОТКА:

1. Вземете котката и я сложете да легне върху лявата си ръка, както се държи бебе. Поставете десният си палец и показалец от двете страни на устата на котката и притиснете бузите ѝ докато държите хапчето в дясната си ръка. Когато котката отвори уста, хвърлете хапчето вътре. Позволете на котката да затвори уста и да преглътне.

2. Приберете хапчето от пода и котката иззад дивана. Сложете котката върху лявата си ръка и повторете процедурата.

3. Измъкнете котката от спалнята, и изхвърлете олигавеното хапче. Вземете ново хапче от опаковката, и сложете котката да легне върху лявата си ръка, държейки здраво задните ѝ лапи с нея. Отворете челюстите ѝ и натъпчете хапчето в гърлото ѝ с десния показалец. Дръжте устата на котката затворена поне 10 секунди.

4. Извадете хапчето от аквариума и свалете котката от гардероба. Извикайте съпруга/съпругата си от двора.

5. Клекнете на пода така, че котката да е приклещена между коленете ви, и дръжте здраво предните и задни лапи. Не обръщайте внимание на гърленото ръмжене. Накарайте съпруга/съпругата да хване здраво главата на котката с едната ръка и да напъха дървена линийка в устата ѝ с другата. Пуснете хапчето по линийката и разтъркайте енергично гърлото на котката.

6. Свалете котката от корниза, и вземете ново хапче от опаковката. Отбележете си да купите нов корниз и пердета. Внимателно съберете парчетата от вазата и ги отделете настрана, за да ги залепите по-късно.

7. Увийте котката в пешкир, и накарайте съпруга/съпругата си да притисне котката така, че единствено главата на котката да се показва изпод мишницата му/ѝ. Вкарайте хапчето в единия край на сламка, отворете устата на котката с молив и духнете хапчето в устата ѝ от сламката.

8. Прочетете листовката на хапчето, за да се уверите, че не е вредно за хора, и изпийте чаша вода или сок, за да си подобрите вкуса. Превържете ръката на съпруга/съпругата си с лейкопласт, и почистете кръвта от килима със студена вода и сапун.

9. Приберете си котката от бараката на съседа. Вземете друго хапче. Вкарайте котката в долапа и затворете вратата върху врата ѝ така, че главата ѝ да остане отвън. Отворете устата на котката с лъжичка. Изстреляйте хапчето в гърлото ѝ с ластик.

10. Вземете инструменти и монтирайте обратно вратата на долапа. Сложете студен компрес на бузата си, като междувременно проверите актуалността на ваксинацията си против тетанус в медицинския си картон. Изхвърлете съсипаната фанелка и си вземете нова от спалнята.

11. Повикайте пожарната да свали котката от дървото от другата страна на пътя. Извинете се на съседа си, който се блъсна с колата в оградата в опит да избегне търчащата котка. Вземете последното хапче от опаковката.

12. Вържете предните лапи на котката за задните с помощта на "свинска опашка", след което я вържете за кухненската маса по същият начин. Вземете работните ръкавици от бараката. Отворете устата на котката с клещите за зегерки. Натъпчете хапчето в устата на котката, след което и половин пържола. След това, държейки главата ѝ вертикално, излейте поне 100 грама вода в гърлото и, за да сте сигурни, че е преглътнала хапчето.

13. Накарайте съпруга/съпругата си да ви закара до Пирогов. Стойте мирно, докато докторите ви зашият пръстите и извадят остатъците от хапчето от дясното ви око. На връщане към къщи минете през магазин за мебели и си поръчайте нова маса.

14. Обадете се на ветеринаря, и си запишете час за домашно посещение.

Добавен преди 6 години 19

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

Мъж се прибира радостен у дома и казва на жена си:
- Няма да повярваш, но измислих още една поза за с*кс!
- Каква?
- Гръб с гръб!
- Но така нищо няма да може да направим!
- Ще можем! Викнал съм и съседката!

Добавен преди 6 години 10

Вчера написах на мръсната кола на съседа:
- Измий ме...
Днес гледам надпис на моята:
- Мини довечера, даже ща изтъркам...

Добавен преди 6 години 12