Вицове за съседи
В тази категория има 3585 вица, разпределени в 239 под-страници.
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко. Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
Втората световна война, в немски концлагер попада един непоправим оптимист. На обяд му замирисва на печено месо и той казва:
- Ммммм, това е обяда!
След малко му замирисва на печено сладко и той казва:
- Аууу, това е десерта!
А съседа репликира мрачно:
- Какъв десерт бе? Сега горят диабетиците!
Прибира се мъж у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи. Жена му се втурва да му помага, но той нито ѝ благодари, нито я псува. Само мълчи.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а...
- Какво каза?
- Гра-а-а...
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а...
- Боже, какво ти стана?... Нещо да хапнеш, искаш ли?
- Гра-а-а...
Съпругата се уплашила много и звъни на съседа, лекар.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъжът ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само "гра-а-а" повтаря от половин час.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама...
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Налива му една ракия жената, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия.
В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят. По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли... Ама ти си пий и не обръщай внимание...
Изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там... - започва да крещи той.
Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея...
Киро към съседа си:
- Пешо, що не дойде вчера в кръчмата, бе?
- Ми жена ми ми каза, че не ми се ходи.
Закон за защита на традиционния лов в България
Раздел 1. Групов лов на дива свиня
§ 1 Организация на излета
Чл. 1 Ако ловците са опитни – организация не е нужна – всеки знае къде да отиде и какво дa прави.
Чл. 2 Ако се прави организация, тя трябва да протече така
1. Прави се на терена – непосредствено преди първата гонка
2. Съпроводена е с много дебати на висок глас, като всеки се мъчи да наложи мнението си. Ако не го направи и остане наблюдател – значи няма мнение, тоест хабер си няма от лов. Дебатите задължително са с биологична яснота, свързани с родословието на опонента. Ръководителе на лова не знае че е писан ръководител на лова.
3. Определя се вида дивеч който ще се ловува извън бележката. Ключовите фрази са:
- Само горския нема да стреляте! – А, нема?!
- И мама да видим у гората че я утепам!
- Нема да я осравим яз, че да я утепат еди кои си
4. Опрделят се гоначи - обикновено това са редовните балъци. Те по традиция не носят сигнално облекло – това са женски работи, пък и сигналното облекло ще им пречи.
5. Кучетата, независимо чии са, се пускат в гората от гоначите
§ 2 Провеждане на гонките
Чл. 3 Гоначите се движат тихо защото и те „искат да тепат”. Ако убият дивеч, той се закача на дърво и се прибира през нощта или на следващия ден
Чл. 4 Кучетата:
1. Опитват се да си намерят стопаните, които са ги дали на гоначите да ги пуснат в гората
2. Ловуват сами за себе си - преследват първия дивеч залаян от друго куче целия ден или няколко дни. Полезна особеност даваща възможност да се убива дивеч на чужди кучета. Чуждите кучета по презумпция са по-добри.
3. Пусиите – всички ловци се движат, навлизат в гонката, пушат, кашлят, ядат, пикаят, понякога палят огън
§ 3 Финал на лова и анализ.
Чл. 5 Неуспехите се дължат на това, че районите на съседните дружини винаги са по-добри. Ако има ранено прасе най-добре е да се търси през седмицата – хората за това са събрани сега да правят гонки. Срамното е да не уцелиш – щом има кръв значи си майстор. Сърните трябва да бъдат ликвидирани защото развалят лова на дива свиня. Нищо не се отчита в бележката – нали е платена – сега да им се отчита – за какво? Алкохола не се коментира защото традициите в пиенето не са заплашени.
Младо семейство в панелен блок правят с*кс, но жената е доста шумна. На сутринта съседът им бай Иван прави забележка на мъжа:
- Виж какво, не ви знам какво правите, но жена ти много вика.
- И какво да направя?
- Ами, сложи ѝ тиксо на устата!
Вечерта младият мъж слага внимателно тиксо на устата на жена си и почва. След първия тласък се провиква:
- Бай Иване, така добре ли е ?
- Да, да!
Младата двойка сменя позата и мъжът вика:
- Бай Иване, а така как е?
- Добре, добре !
И така този диалог се води след всяко движение. По едно време бай Иван се провиква:
- Махни веднага тиксото!!!
- Защо бе, бай Иване, нали сега жената не вика?
- Абе, тя не вика, ама целият блок мисли, че чукаш мен!
Когато жените мислят, че "мъжете ги интересува само едно", те даже не могат да си представят с колко мисли е зает мозъка ни:
- как да доживеем до другата заплата;
- как да изчукаме съседката;
- как да накараме детето да се учи по-добре;
- как да изчукаме една бивша съученичка;
- как да свалим скапаното правителство;
- как да изчукаме секретарката;
- как да вземем кредит, а после да прецакаме банката;
- как да изчукаме тая, дето всяка сутрин стои на автобусната спирка;
- как да предотвратим евентуален сблъсък на земята с астероид;
- кого да изчукаме веднага, ако предстои такъв сблъсък с астероид;
- и т.н. и т.н...
А вие казвате "примитивно създание"... обидно е!
Медицинска сестра се е навела над леглото на болен и му прави инжекция. От съседното легло се обажда друг болен:
- Охо, кви здрави зъби имате сестра!!
- Как може да ми говорите така? Та аз съм с гръб към вас и въобще не можете да ми видите зъбите... - казва сестрата и продължава да се занимава с инжекцията.
- Със слаби зъби, такъв задник не се наяжда!
Тази нощ беше толкова тиха, че чувах... вибратора на съседката.
Между двама приятели:
- Поддържам малко домакинство. Две крави, свине, овце, гъски... и още малко животни... Дай ми акъл, как да си оправя отношенията със съседите от долният апартамент ?
- Оф, успокой ги, че засега не смяташ да гледаш пъстърва...
Мъглата днес е толкова гъста, че вместо да взема тролея и да отида на работа, без да искам съм влязла в асансьора и сега пия кафе със съседа от осмия етаж...
"Сливи за смет" - нова версия:
Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
- Давам сливи срещу смет!
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
- Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
- Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал:
- Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук?
- Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш...
- Е сега не ти ли е тъпо, че жена ти отиде да живее при съседа?
- Не!
- Защо?
- Защото сега аз съм съседа!
Цяла нощ валя сняг! На сутринта:
08:00: Правя снежен човек.
08:10: Минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.
08:15: Правя и снежна жена да станат двойка
08:17: Детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.
08:20: Кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.
08:25: Вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28: Наричат ме расист, защото двойката е бяла.
08:31: Мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена
08:40: Полицията пристига по сигнал да види какво става.
08:42: Казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават, когато измърморвам: „Да, особено, ако ви е навряна ….”
08:45: Домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките”, отговарям аз и ставам сексист.
08:52: Конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то.
09:00: Показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред.
09:10: Разпитват ме имам ли съучастници
09:29: Никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми...