Вицове за съседи
В тази категория има 3597 вица, разпределени в 240 под-страници.
Вчера, на 8-ми март, се прибирам в къщи. Някой написал на стената във входа "Обичам те мое слънчице, много. Приготви ми моля те вечеря медальон с гъби". Влизам в къщи - вечеря медальон с гъби. По-късно минавам през съседа и той вечеря медальон с гъби... КОЙ, КОЙ написа т'ва във входа?
4
- Ало, националният щаб за следене на коронавируа ли е?
- Да, кажете!
- През стената чух, как съседът два пъти се изкашля!
8
Цял ден вместо бормашини, от съседните апартаменти се чуват епилатори...
7
Съседът ми е просто гений - продаде си апартамента и след 6 месеца се ожени за жената, която го купи.
17
На селския събор в Кремчево една баба подръпнала един човек за ръкава и рекла:
- Ваше ли е това момче дето води хорото?
- Наше е. Защо питаш?
- Аз съм от съседното село, Джанково. Имам момиче за женене, а това момче, гледам, се увърта към нас, та да попитам добро ли е?
- Аа добро е. То като глътне няколко чаши, ту пее, ту играе, хич не мирясва, весело е...
- Аз те питам за всеки ден как е?
- Нали ти казах: попийне ли, много е весело.
- Ама аз питам кога е трезво, как е?
- Е-е, такова още не сме го видели...
25
Живея сам! Спя! В три през нощта ме събужда чукане по вратата. Отварям, съседката:
- Сол не ти ли трябва?
13
Съседката:
- Боли ме главата, а няма на кого да откажа...
7
Млада жена бута количка с бебе. До нея спира позната и ѝ казва:
- Леле, колко е сладко, направо е одрало кожата на мъжа ти.
Жената замислено ѝ отговаря:
- Сигурна ли си? Това е бебето на съседката от третия етаж.
15
Не всички крокодили се казват Гена. Ето, на съседа например, се казва Пена...
15
Съседката на прощапулника е хванала прахосмукачката и вече 32 год. не я е пускала...
8
След като на бай Иван му се счупи въдицата, на неговите съседи спряха да изчезват вещи от балконите...
18
С жената се разбрахме да си изберем по един човек с когото можем да преспим, ако го видим на живо. Аз избрах Моника Белучи. Тя избра съседа...
14
Слиза мъж по стълбите. На втория етаж съседът държи котарак в ръце и му крещи на ухото:
- Искам Люси от 56 апартамент, искам Люси от 56 апартамент!
Мъжът:
- Комшу, ти защо му викаш в ухото на тоя котарак?
Съседът:
- Значи, аз да не мога, а той цяла нощ под прозореца може?!!
10
В консерваторията, изпит по цигулка:
- Колега, повечко е трябвало да свирите!
- Накъде повече, седми съсед се обеси...
21
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
37