Разни вицове
В тази категория има 22399 вица, разпределени в 1494 под-страници.
Имал съм много мечти. Едни станаха реалност, други си останаха само мечти. Обичам да живея с мечтите си. Най-новата ми е... да съм любовник на Гинка...
Из "НАРЪЧНИК НА МЪЖА ГОТВАЧ."
- Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по-внимателен. Вземете голяма купа, разбийте в ръба и яйцата и изсипете тяхното съдържание в купата. Сега изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателен. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите си. И тъй имаме в купата 2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани. Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама брашно и го прибавете в купата при жълтъците. Останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите, че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа... Вземете душ... Сега вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките... обработете палеца с йод и го бинтовайте... Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че са ни необходими 2 ябълки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината. После обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбъркайте отново с миксера, измийте хладилника от капките, защото ако засъхнат се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.
- Как ти викат приятелите?
- Имаш ли да ми дадеш сто лева до заплата?
Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата...
бели, румени, засмени...
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
сандвич със кюфте
и много бири със мезе...!
Здраве, щастие и рози,
Виното - във двойни дози.
Бурен с*кс във всички пози.
Пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!
- В депресия ли сте? Купете си ЧЕЗ! ЧЕЗ дава крила...
Вече цяла седмица повечето от ресторантите на KFC в Англия са затворени, защото прецакаха доставките на пиле и нямат какво да продават. От KFC се извиниха, като закупиха цели страници от най-големите вестници и написаха:
- FCK. Пилето не пресече пътя.
Баба среща джендър
Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!
стих - Петър Донкин
Въпрос на деня "Сваляш ли мартениците като се къпеш?"
а) не ги свалям.
б) не се къпя.
в) не нося мартеници.
Госпожо под пианото има два педала които се натискат. Дочуто в час по музика...
Във връзка с обстановката по улиците:
- Приятно ми е, Дарина!
- Ми, на ти лопатата...
- Какво сме се разбрали за снегопочистването?
- Само го миришееем!
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
Отидох на плажа с едно момиче. Бях само по джапанки и шорти. Тя ме изгледа сериозно и заяви, че не може да излиза с мъж, който си бръсне краката. Смело изказване от жена, която носи сандали с чорапи.
От утре по кината - индийски филм на ужасите. Пак танцуват и пеят, но ужасно.
Мъж, яде баничка в кварталната баничарница. Намира косъм...
- Какво има в тая баничка?
- Как какво, яйца...
- Трябва да ги бръснете...
