Вицове » Работници

Вицове за работници

В тази категория има 376 вица, разпределени в 26 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 8449

Работниците от Винпром с радост си вземаха работа за вкъщи.

Добавен преди 5 години 12 Преглед

- Аз правя страшно много пари!
Пешо, работник в печатницата на БНБ.

Добавен преди 5 години 6 Преглед

В един завод новите шефове решили да стегнат дисциплината и забранили на работниците да псуват. Изведнъж производителността на труда рязко спаднал. Мениджърите викат спешно бай Ставри, началника на производствения отдел.
- Абе, бай Ставри - попитали го мениджърите - защо така спадна производителността на труда? Вие да не спряхте да работите?
- Аааа, няма такоа нещо, гусин началник - отговорил бай Ставри - целата работа е за дека ни забранихте да пцуеме...
- Е как така? - попитали мениджърите.
- Е па те така - обяснил бай Ставри - преди ми беше лесно и се не губеше време. Казвах му на стажант-фрезиста: "А бе, пед*рyнгел, я земи тая х*йовинa и я занеси на майка си у п*ткaтa," а сега, докато се сетя как му беше името на пед*рyнгела, как и се викаше на х*йовинaта и дека требе да се занесе, сума ти време утрепваме...

Добавен преди 5 години 12 Преглед

Интервю за работа.
- Писали сте в CV-то си, че сте били работник в социалната сфера, както и психолог... Бихте ли обяснили по-подробно?
- Барман.

Добавен преди 5 години 8 Преглед

- Разбра ли, че шефа е умрял?
- Разбрах, но не ми стана ясно, кой е другият умрял?!
- Кой друг?!
- Ми пише "Шефът почина и с него един добър работник!"

Добавен преди 5 години 8 Преглед

В България се говорело, че всички говорели френски. Идва делегация от Франция на проверка. Къде, къде да я заведат, на строеж, където двама работници режат някаква греда.
- Же опре.
- Уй же опре.

Добавен преди 5 години 17 Преглед

- Айде, кофи тайм! - извика бригадирът и общите работници хванаха кофите.

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Одеве един общ работник в работата разправя:
- 'Начи аз съм пълно импотентен, ма при мен е по родата... и деда ми е бил, и баща ми е бил...
- Ами ти от къде си, бе? - отвърнах аз втрещен.
- Аз ли - от Долни Богров съм, що?

Добавен преди 6 години 3 Преглед

Група японци отива на посещение в български машиностроителен завод. Водят със себе си и преводач японец, обучен в най-добрите традиции на българската литература. Разглеждайки, попадат на интересна сцена. Стругар внезапно избухва и хвърля един детайл на земята крещейки нещо ядосано. Преводачът превежда леко учуден:
- Стругарят казва, че иска да прави с*кс с майката на детайла.
Приближава се главният инженер, поглежда детайла и започва да се кара на стругаря.
Преводачът превежда:
- Инженерът пита как стругарят е успял да прави с*кс с майката на детайла и самият той иска да прави с*кс с майката на стругаря.
Стругарят още по-ядосан отвръща на инженера и преводът е:
- Стругарят каза, че няма представа как детайлът е направил с*кс с майка си, но ако инженерът продължава да му се бърка и да му дига кръвното, ще прави с*кс с майка му и с майките на другите работници и с майката на директора и дори с майката на самият завод. Японците са впечатлени от либидото на стругаря и замислено отминават.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Ако в обява за работа фирма търси работници, а тя се позиционира като едно голямо семейство, значи няма да ви плаща, а ще ви чука!

Добавен преди 6 години 3 Преглед

Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"

Добавен преди 6 години 12 Преглед

На строеж очакват инспекция. Шефът събира работниците и ги инструктира:
- Каквото и да се случи по време на проверката, дръжте се така, като че ли точно това е трябвало да стане!
Комисията се разхожда из обекта и изведнъж една стена се срутва. Бай Пешо си поглежда часовника и казва:
- Супер, точно в десет и половина, какъвто беше планът!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.

Много искаме да се изкъпем!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

- Къде си, цял ден те търся и не мога да те намеря?!
- Ееее шефе, добър работник трудно се намира!

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Идва началникът да види как работникът коси трева. Отива при него и му казва:
- Не работиш рационално, вземи две коси и ще косиш едновременно от двете страни!
Идва началникът на следващата година, работникът коси с двете коси от двете страни.
Приближава се началникът към работника и казва:
- Не работиш рационално, закачи на задника си гребло и така ще обираш след себе си сеното!
На следващата година идва комисия. Работникът коси. Греблото на задника му, събира сеното. Началникът отива при него, а този хуква да бяга... Охраната го връща при началника. Той го пита:
- Ти защо бягаш, аз исках орден да ти връча, премия да ти дам!
Работникът отговаря:
- А аз си помислих, че ще ме накарате да си закача на х*я фенер и да работя и нощна смяна!

Добавен преди 6 години 9 Преглед
Вижте още...