Вицове за работници
В тази категория има 398 вица, разпределени в 27 под-страници.
История от Сибир:
- Бригада дървари решават да отпразнуват завършването на "дървообекта" със скромно напиване в работния фургон, преди да се преместят на новото сечище. Постепенно проличава, че напиването ще е по-скоро безпаметно, и затова шофьорът на влекача, единственият трезвен за следобеда, решава да превози бригадата, заедно с фургона до новия обект, който е около 5-6 км разстояние от стария. Закача нашият фургона за влекача, залоства вратата му (за да предотврати изсипването на персонал) и потегля. Заради климатичните особености, фургонът не е на колела, а на плазове, като шейна. Почти веднага след тръгването, работниците във фургона започват, подскачайки, да ръкомахат енергично през прозорците на шофьора. Водачът решава, че купона навлиза във фаза "Танци и песни на народите" и продължава да шофира, без да им обръща внимание, докато не закарва всички на новото място. Слиза да отлости вратата и е посрещнат от двадесетина зли и напълно изтрезнели дървари, псуващи яко до девето коляно. Защо ли? Оказало се, че дъното на фургона е замръзнало за земята, и при потеглянето се откъснало. А цялата бригада е пробягала разстоянието до новия обект, залостена във фургона...
Шефа:
- Ти кво мислиш, на какво има вкус човешкото?
Работника:
- Не знам човек, питай някое момиче!
От данъчното правят внезапна проверка на дребен фермер, защото получили оплакване, че не плащал достатъчно на работниците си...
Човекът ги посрещнал и започнал да отговаря на въпросите:
- Ми, значи тука има един Иван… Той ми работи по полето… Плащам му 400 на месец плюс храната...
- Добре, друг?
- Ми бай Пешо… Него съм го взел техниката да ми оправя… Плащам му 600 на месец плюс храната...
- Още някой има ли?
- Ми, има тука и един малоумен… Той бачка по 18 часа на ден и ми върши около 90% от работата... Изкарва по около 50 на месец, сам си плаща храната, ама всяка събота му купувам по бутилка ракия...
- Ахааааа... Ей, точно с тоя малоумния искам да говоря... – зарадвал се данъчният.
- Ми, ей го на - пред тебе е...
Чуждестранна делегация посетила наш завод. Майстор и работник оживено разговаряли без да забелязват нищо наоколо. Един чужденец, знаещ български, превеждал разговора на останалите:
- Майсторът предлага на работника да обработи детайла, обосновавайки се, че той е в интимни отношения с майката на работника. Работникът отказва, обосновавайки се с това, че е в интимни отношения с майката на майстора, с началника на цеха, с директора на завода и със самия детайл...
Цех на Nivea.
Работник звъни на шефа:
- Оххх, шефе, тук погрешка разсипахме ситен пясък в главната съставка на женския шампоан. Какво да правим?
- Хмм, чакай да звънна на маркетинг отдела, все ще измислят нещо...
Седмица по-късно, реклама по телевизията:
- "И сега, мили дами - новата Nivea с микро-перли!"
Работниците от Винпрома, с радост си взимаха от работата и за вкъщи…
1. Давам стая за момиче с голям балкон. (обява)
2. Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка оставена от продавачка)
3. Без грам излишен килограм! (надпис върху кутия с маргарин)
4. Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)
5. Търся работници за скара. (обява)
6. Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.
7. Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета.
8. Не пускайте чешмата, защото тече! (надпис на чешма)
9. Паркинг - не паркирай!
10. Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (надпис в тоалетната на заведение)
11. Продавам куче. Ново. Нито веднъж не е лаело. (обява)
12. Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)
13. Яйца собствено производство. (табела в магазин)
14. Правим обувки с кожа на клиента.
15. По-добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)
16. Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)
17. Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)
18. Давам таван. Тоалетната е в мазето. (обява за наем)
Предприятие у Враца... Картинка към Предприятие у Враца. Ръководството решило да стегне малко дисциплината и забранило на работниците да псуват. Изведнъж производителността рязко намаляла. Шефът спешно викнал бай Ставри стругаря, началник на производствения отдел:
- А бе, бай Ставри, к'во става бе? Що така намале продукцията?
- Глей са началник, нема такова нещо... целата работа а у тава, че вие ни забраниете да псуваме...
- Е как така?
- Е те така те... - обяснил бай Ставри.
- Преди ми беше лесно и са не губеше време. Викам я на помощник фрезисто "А бе педерунгел, зими таа уйовина и я влачи на майкя си у п*тката". А сега доде са сета ка му беше името на педерунгела, ка са викаше уйовината, и къде требваше да са завлече... света време утрепваме...
Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!
Общ работник вече не издържа на зверския труд и ниското заплащане... отива при шефа и му вика:
- Шефе, повече не може така, искам заплата от 3000 лв. и почивка в събота и неделя!
- Готово, няма проблеми... ама какво ще кажеш за заплата 5000 лв., личен автомобил и безплатна карта за 10 дневна почивка?
- Шефе, ти се майтапиш?
- Ааааа, ти първи започна!
Работниците от завода за бои и лакове, на път към вкъщи обикновено минават през приказната гора.
Шефът на пътуващ цирк от Охайо се сблъскал с големи проблеми по време на турне из Средния запад. Той изгубил няколко ценни животни при различни злополуки. Затова с известно съчувствие един от работниците му се наел да му съобщи новината за поредното нещастие. Той започнал така:
- Г-н Смит, помните ли смеещата се хиена от клетка №9?
- Дали си спомням смеещата се хиена? Накъде биеш по дяволите?
- Искам само да ви кажа, г-н Смит, че тази сутрин тя няма много поводи за смях.
В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?
Пещо и Марко, решили да отидат да работят у БАН и затова трябвало да направят изследвания в някоя научна област и да ги приемат за научни работници. Затова се явили пред научния съвет да си защитят темата по която ще работят. Пръв влиза Пешо и им вика на комисията:
- Е па я си избрах следната тема по хидродинамика - "Изтичане на вода от пробита кофа"! А тиа му викат:
- Така не може колега, трябва да има по-научно звучене темата!
Помислил, помислил па рекъл:
- Тогава ша я кръста така таа тема -
"Свободно изтичане на флуиди от съд с променлив обем през неправилен отвор!"
Комисията му изръкопляскала и приела единодушно темата. Излиза Пешо у коридора и вика на Марко:
- Зими си измисли по-завъртяно име на темата, оти иначе няма да ти я приемат.
Влиза Марко и им вика на комисията:
- Моята тема е с философска насоченост и се вика - "Влияние на духовите инструменти върху духовния живот на духовенството!"
Ония професоре го дзепнале и му изръкопляскали с въодушевление. Веднага му приели темата и го пуснали да си оди да работи по нея, обаче един от комисията го спрял на вратата и го попитал:
- Извинявай колега, но откъде ви дойде идеята за тази толкова вдъхновяваща тема?
А той се почесал по главата и рекъл:
- Ами по нашият край има една поговорка "За чий уй му е на дедо поп кавала?", та оттам се сетих!
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"