Вицове за работници
В тази категория има 393 вица, разпределени в 27 под-страници.
Работниците от Винпрома, с радост си взимаха от работата и за вкъщи…
1. Давам стая за момиче с голям балкон. (обява)
2. Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка оставена от продавачка)
3. Без грам излишен килограм! (надпис върху кутия с маргарин)
4. Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)
5. Търся работници за скара. (обява)
6. Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.
7. Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета.
8. Не пускайте чешмата, защото тече! (надпис на чешма)
9. Паркинг - не паркирай!
10. Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (надпис в тоалетната на заведение)
11. Продавам куче. Ново. Нито веднъж не е лаело. (обява)
12. Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)
13. Яйца собствено производство. (табела в магазин)
14. Правим обувки с кожа на клиента.
15. По-добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)
16. Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)
17. Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)
18. Давам таван. Тоалетната е в мазето. (обява за наем)
Предприятие у Враца... Картинка към Предприятие у Враца. Ръководството решило да стегне малко дисциплината и забранило на работниците да псуват. Изведнъж производителността рязко намаляла. Шефът спешно викнал бай Ставри стругаря, началник на производствения отдел:
- А бе, бай Ставри, к'во става бе? Що така намале продукцията?
- Глей са началник, нема такова нещо... целата работа а у тава, че вие ни забраниете да псуваме...
- Е как така?
- Е те така те... - обяснил бай Ставри.
- Преди ми беше лесно и са не губеше време. Викам я на помощник фрезисто "А бе педерунгел, зими таа уйовина и я влачи на майкя си у п*тката". А сега доде са сета ка му беше името на педерунгела, ка са викаше уйовината, и къде требваше да са завлече... света време утрепваме...
Шефът прави оперативка и обявява:
- Зле са нещата. Ще трябва да съкратя един от вас.
- Ааа, шефе, аз съм жена с три деца. Не може.
- А аз съм от малцинствата, продумал тихо циганина.
- Нали няма мен да съкратите, щото съм мюсюлманин?
- А на мен, шефе, ми остава една година до пенсия...
Тогава всички вперили поглед в последния работник - млад бял християнин, при това ерген. Той се почесал по врата и рекъл:
- Какво ме гледате, бе? В последно време живея с чувството, че съм гей!
Общ работник вече не издържа на зверския труд и ниското заплащане... отива при шефа и му вика:
- Шефе, повече не може така, искам заплата от 3000 лв. и почивка в събота и неделя!
- Готово, няма проблеми... ама какво ще кажеш за заплата 5000 лв., личен автомобил и безплатна карта за 10 дневна почивка?
- Шефе, ти се майтапиш?
- Ааааа, ти първи започна!
Работниците от завода за бои и лакове, на път към вкъщи обикновено минават през приказната гора.
Шефът на пътуващ цирк от Охайо се сблъскал с големи проблеми по време на турне из Средния запад. Той изгубил няколко ценни животни при различни злополуки. Затова с известно съчувствие един от работниците му се наел да му съобщи новината за поредното нещастие. Той започнал така:
- Г-н Смит, помните ли смеещата се хиена от клетка №9?
- Дали си спомням смеещата се хиена? Накъде биеш по дяволите?
- Искам само да ви кажа, г-н Смит, че тази сутрин тя няма много поводи за смях.
В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?
Пещо и Марко, решили да отидат да работят у БАН и затова трябвало да направят изследвания в някоя научна област и да ги приемат за научни работници. Затова се явили пред научния съвет да си защитят темата по която ще работят. Пръв влиза Пешо и им вика на комисията:
- Е па я си избрах следната тема по хидродинамика - "Изтичане на вода от пробита кофа"! А тиа му викат:
- Така не може колега, трябва да има по-научно звучене темата!
Помислил, помислил па рекъл:
- Тогава ша я кръста така таа тема -
"Свободно изтичане на флуиди от съд с променлив обем през неправилен отвор!"
Комисията му изръкопляскала и приела единодушно темата. Излиза Пешо у коридора и вика на Марко:
- Зими си измисли по-завъртяно име на темата, оти иначе няма да ти я приемат.
Влиза Марко и им вика на комисията:
- Моята тема е с философска насоченост и се вика - "Влияние на духовите инструменти върху духовния живот на духовенството!"
Ония професоре го дзепнале и му изръкопляскали с въодушевление. Веднага му приели темата и го пуснали да си оди да работи по нея, обаче един от комисията го спрял на вратата и го попитал:
- Извинявай колега, но откъде ви дойде идеята за тази толкова вдъхновяваща тема?
А той се почесал по главата и рекъл:
- Ами по нашият край има една поговорка "За чий уй му е на дедо поп кавала?", та оттам се сетих!
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
След 37 години брак Джейк зарязва жена си Едит заради млада секретарка. Новата му половинка настояла двамата да живеят в мултимилионерския му дом. Тъй като Джейк си наел по-добри адвокати, той успява да спечели къщата при делото за развод. Той дава три дни на Едит да се изнесе, разказва „Сан Франциско глоуб“. Първия ден тя прекарала в събиране на вещите си в кашони. На втория ден двама хамали изнесли нещата и. На третия ден тя седнала за последен път край красивата маса в трапезарията на свещи, пуснала си нежна музика за фон и си направила пир с купа скариди, бурканче чер хайвер и бутилка шардоне. Когато приключила, тя преминала през всички стаи и тикнала по една полуизядена скарида, натъпкана с хайвер, в дупките на прътовете на завесите. След това изчистила кухнята и си тръгнала. Когато Джейк се нанесъл с любовницата си в къщата, всичко било невероятно в първите дни. След това бавно къщата започнала да се вмирисва. Пробвали всичко – почистване, миене и проветряване. Вентилацията била проверена за умрели мишки, килимите били изпрани. Освежители за въздух били окачени навсякъде. Докарани били хора да обезпаразитят дома, при което обитателите му трябвало да се изнасят за по няколко дни. Нищо не помогнало. Хората спрели да идват на гости. Работниците отказвали вече да работят по къщата. Прислужницата напуснала. Най-накрая двойката решила, че не издържа и напуснала мястото. Месец по-късно, въпреки че намалили цената наполовина, те още не можели да намерят купувач за къщата. Говори се, че дори местните агенти на недвижими имоти спрели да си вдигат телефоните. В крайна сметка на Джейк и любовницата му се наложило да изтеглят голям банков заем за ново жилище. Едит се обадила на бившия си съпруг и го попитала как вървят нещата. Той и разказал историята за смърдящата къща. Тя възпитано го изслушала и след това казала, че старата къща и липсва ужасно и е готова да намали обезщетението си от развода за сметка на къщата. Мислейки, че тя няма идея колко зле мирише мястото, бившият съпруг се съгласил да вземе около една десета от истинската цена на къщата, а сделката била оформена за час. Седмица по-късно Джейк и новата му жена стоели усмихнати и гледали как работници опаковат и пренасят абсолютно всичко ценно от старата къща в новия им дом. Включително и прътовете за завесите.
БИСЕРИ ОТ БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ БАНКИ:
- Извинете, с хора работите ли?
- Ще внасяте или ще теглите?
- Аз тегля цял живот!
- Вие на постоянен трудов договор ли сте?
- Не, общ работник съм.
- Ще внасям на един ибан.
- Миналият път бяхте с друга прическа, или по-скоро не бяхте вие.
- ЕГН-то ми е 0889, не, не 0898, а бе 8301…
- Аз имам две вносни бележки и искам да ми кажете на коя и изтича падежа днес.
- Снахата имала тука некви остатъци. Искам да и ги взема.
- Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите.
- Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам!
- Вие за каса ли чакате?
- Не, за моя мъж.
- Обяснете тия неща на жена ми, защото аз съм по принцип доста неадекватен.
- На ченгела ви ли да се подпиша?
- Къде тук мога да общувам с банката?
- Може ли да внеса 52 лева или приемате само кръгли суми?
- Какъв е редът да се откажа от вас?
- Внасям си точно на обречените дати.
- Не си знам онези неща отпред.
В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?
"Мерцедес" купил Волжските заводи ВАЗ. Построили нови халета, докарали нови линии, монтирали ги. Пуснали ги да правят Мерцедеси – излизат Лади. Тогава дошли специалисти от Щутгарт, гледали, мислили, смятали и решили да сменят инженерния персонал с германци. Пуснали конвейера да правят Мерцедеси – пак излизат Лади. Тогава немците докарали германски работници, сменили всички до последния работник. Пуснали конвейера за Мерцедеси – пак излизат Лади. По това време на хълма до завода стоят бившият руски директор от епохата на Лада и главния инженер и гледат отгоре сеир. Главният инженер вика на директора:
- Матвеич, аз нали едно време ти казвах, че не друго, ами мястото е проклето, да му е*а майката, а ти все "Г*зоръки сте!, та Г*зоръки сте!"
Двама работници в завод. Единия казва на другия:
- Нещо нямам желание за работа днес, отивам си в къщи.
- И аз, ама смяната не е свършила, няма как...
- Гледай сега как става!
Подскача първия, хваща се за носещата тръба на осветлението, увисва надолу с главата и започва да се люлее лекичко. Естествено, началника го вижда и дотичва веднага:
- Какво правиш, бе? Побърка ли се?
- Аз съм лампа, светя на трудещите се!
- Ей, изперкал си нещо. Я по-добре се прибери в къщи и си почини малко...
С прикрита усмивка работникът си тръгва. След малко и колегата му набързо си прибира инструментите в шкафа и се отправя към изхода на цеха. Началникът разбира се и това вижда, изтичва след него и го спира...
- А ти пък къде тръгна?! Смяната не ти е свършила!
- А, че аз как да работя в тая тъмница?