Вицове » Политически

Политически вицове

Осмиване и подигравки с родния и световен политически елит, както и с тяхното управление и отношение към народа, алчност и злоупотребата с властта.
В тази категория има 4865 вица, разпределени в 325 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 37777

Най-хубаво беше при Тодор Живков... нямаше никакви наркотици, престъпност, лошо време... и извънземни! Партията спираше всички лоши влияния...

Добавен преди 8 години 20 Преглед

- Каква е разликата между бедата и катастрофата?
- Да допуснем, че човек върви по мост. Мостът се разрушава и човекът пада в реката. Това е беда, но не е катастрофа... А сега да допуснем, че пада самолет, а на борда му се возят български депутати. Това е катастрофа, но в никакъв случай не е беда!

Добавен преди 8 години 12 Преглед

Добре, че депутатите не се возят в метрото. Представяте ли си - кортежи, сирени, всеки със собствен влак?

Добавен преди 8 години 12 Преглед

Изповед на един депутат:
- Всичко, което имам, съм откраднал. Купих си само дипломата и шофьорската книжка.

Добавен преди 8 години 11 Преглед

Арестувана е баба, чута да кълне петела си Бойко Борисов и да му се заканва, че ще му тегли ножа!

Добавен преди 8 години 22 Преглед

Може ли и в Народното събрание да турим такса "празен стол!?"

Добавен преди 8 години 9 Преглед

Хванал Путин щуката и си пожелал да няма корупция и кражби, а икономиката на Русия да се юрне нагоре. Рибата го погледнала и проговорила с човешки глас:
- Стреляй, гад!

Добавен преди 8 години 17 Преглед

Защо повишават пенсионната възраст, ако и без това няма къде да работиш?

Добавен преди 8 години 6 Преглед

Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"

Добавен преди 8 години 11 Преглед

Преди да изберете посоката в живота си, опознайте детайлно себе си. Ако качествата ви са отчайващи, станете политик. И ще сте много по-добре, от какъвто и талант да притежавате...

Добавен преди 8 години 1 Преглед

Ако нарушавате правилата ви налагат глоба. Ако ги спазвате, ви облагат с данъци...

Добавен преди 8 години 18 Преглед

Новия лаф в ГЕРБ бил:
- Ни суджук ял,ни суджук мирисал!

Добавен преди 8 години 11 Преглед

Всеки път когато укривате данъци, някъде там плаче дете на депутат, защото не му стигат парички за амфетки и Бумер.

Добавен преди 8 години 13 Преглед

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...

Добавен преди 8 години 21 Преглед

Живял някога, някъде един човек. По професия бил... да го кажем, клозетен хигиенист. Такъв бил и баща му, и дядо му. Човекът имал трима сина. Един ден той ги събрал:
- Деца мои, реших, събрал съм пари ще ви изпратя да учите, не искам да се занимавате с това, с което се е изхранвала до сега фамилията ни.
Децата му заминали в големия град и се изучили. Единият станал адвокат, другият PR, а третият депутат.
Седнал една вечер човекът, налял си ракийка и въздъхнал:
- Явно това е съдбата на фамилията - цял живот с лайна да се занимаваме!

Добавен преди 8 години 13 Преглед
Вижте още...