Вицове за Пешо
В тази категория има 1808 вица, разпределени в 121 под-страници.
В един офис работели десет жени и само един мъж. Всички служителки били Рубенсов тип. Веднъж те се обърнали към своя колега:
- Пешо, решили сме да си спретнем дамско парти! Ама, не ни се дават пари за стриптизьор. Искаш ли ти да ни свършиш тая услуга безплатно?
Оня замигал на парцали:
- Ама, момичета, чакайте малко! Аз нямам никакъв опит в тая дейност! И буквално - не знам какво да правя!
Дебеланките се изкикотили:
- Споко, бе, пич! Няма нищо сложно! Обличаш се с някаква униформа. Примерно - огнеборец! Влизаш и казваш: "Дами? Някой случайно да е викал пожарната?"
Или пък - като ченге! Влизаш и казваш: "Дами? Някой случайно да е викал полиция?"
И после - почваш да се кълчотиш и да се събличаш! Това е всичко!
И така, денят на партито настъпил. Всичките сладурани с повече килца се барнали с модни прически, гримове и тоалети. От уредбата се леели най-новите денс-хитове. А масата се огъвала от маркови питиета и тънки мезета!
По някое време - на вратата се почукало! Пухкавелките се захилили до ушите и се провикнали:
- Влизааай!
На прага се появил Пешо. Той бил облечен с бяла лекарска престилка. И попитал:
- Дами? Някой случайно да е викал диетолог?
Мъж се връща от лов с кучето. Жена му го посреща, подушва въздуха и казва:
- Пешо, от тебе някаква гадна миризма се носи.
Пешо:
- Разбираш ли, вървим си с Шаро из гората. По едно време гледам една меча бърлога. Отивам и надниквам в нея - няма никой. И изведнъж усещам, че някой си слага лапите на раменете ми. Ти разбираш ли... с цялото си сърце чувствам, че това е Шаро, но не мога да спра да сера...
От морето излязла вдна русалка. В ръцете си държала бебе. На плажа настъпил шаш и паника. Спасителят се приближил внимателно и попитал:
- Госпожице, мога ли да Ви помогна с нещо?
Русалката се усмихнала срамежливо:
- Знаете ли къде живее Пешо Водолаза?
- Пешо, чух, че папагалът ви е умрял. От какво е?
- От тъга, жената не му даваше дума да каже.
Две баби си говорят:
- Днес младите нямат никакъв морал. Прегръщат се, целуват се, разголват се - ужас!
- А ние навремето - срещнеш Пешо зад дувара, па го хванеш за дюкяна, па срам, па срам...
Връща се Пешо от работа и гледа как Иван седи на тротоара, предъвква нещо и псува яко. Пешо, загрижено го пита:
- Ванка, що псуваш, бе?
А, Ванката отговаря:
- Нали знаеш колко години играя ТОТО с едни и същи числа?
Пешо:
- Има-няма двайсетина години.
Иван:
- Е, вчера забравих да си пусна фиша и днеска ми изтеглиха числата, дейба!
Пешо:
- Лелеее, ако бях аз, щях да си изям таш*ците!!!
Иван отговорил:
- Е, а ти какво мислиш, че дъвча аз?
- Пешо, не разбирам как я търпиш жена ти - постоянно мрънка, кара ти се, сърди се за дреболии... тя случва ли се някога да е в добро настроение?
- Да не дава Господ! - изтръпнал Пешо - тогава започва да пее...
На държавния изпит по биология Пешо получи двойка, защото на въпроса: "В кои органи има най-много паразити?", отговори: "В държавните!"
Пешо харесвал една аптекарка. Проблемът бил, че не знаел как да я заговори. Негов приятел го посъветал да отиде да купи нещо, да я заговори, да я покани да пият по нещо и така. Наредил се Пешо на опашката, дошъл неговия ред, погледнал аптекарката, притеснил се съвсем и попитал:
- Аз ще пия аспирин. Ти какво ще пиеш?
Пешо тържествено се кълне на жена си:
- Обещавам, че няма да пия повече... нито пък по-малко...
Бай Пешо от Перник, стоманолеяр с 30 годишен стаж, така и не разбра кое му е баровското да седиш срещу запалена камина...
- Пешо, вярно ли е, че жена ти всяка нощ ти вдига скандали?
- Не. В петък е нощна смяна...
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
- В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
- Кой?
Таксиметровия шофьор:
- Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например - точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
- Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
- О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
- Звучи невероятно направо!
Шофьора:
- Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Неверотен!
Пътника:
- Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
- Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена.
Две баби си говорят:
- Маро, знаеш ли, че ми се роди внук.
- И как го кръстихме?
- На дядо му Пешо и на другият дядо Кирчо.
- И как?
- Пешкирчо!
- Пешо, бил ли си на Майорка?!
- На лейтенантка съм бил, но на майорка - никога!
