Вицове за Пешо
В тази категория има 1799 вица, разпределени в 120 под-страници.
- Здравей, знаеш ли, че на Пешо му се е родил син?
- Не. Даже не знаех, че е бременен!
- А, бе, Пешо, ти - нали имаше собствен магазин? Може ли да ти продам това-онова?
- Ами, дай оферта! Аз търгувам с много неща!
- Значи, предлагам ти един контейнер с насипен шипков мармалад. Не е задължително да го изкупуваш всичкия. Иначе, една лъжица от него струва една стотинка!
- Не знам защо го продаваш на лъжици - но е евтино! Нещо друго?
- Ами, имам и десет хиляди стрелки за ръчен часовник. И за тях ти искам по стотинка бройката. Вземи си, колкото искаш!
- Чакай да сметна... Значи - сто лева за всичките! Ами, айде ще ги взема и тях. А защо всичко е на такава ниска цена?
- Защото, без да искам - изсипах стрелките в мармалада!
- Чичо Пешо, може ли човек да "изперка" от ракия?
- От ракия не знам, ама без ракия със СИГУРНОСТ!...
Стои мъж пред огледалото на първи януари, щрака с пръсти и се чуди. Жена му пита:
- Какво има, Пешо?
- А, да, вярно, бе! Пешо беше!
Служител в някакъв офис казал на колегата си:
- Пешо, дай десет лева назаем! Утре ще ти ги върна!
Другият отговорил:
- Добре, Ванка! Няма проблеми!
На другия ден, длъжникът попитал:
- А, бе, Пешо... Аз, нали ти взех назаем десет лева?
- Да, Ванка!
- Що не ми дадеш още 40? И утре направо ще ти върна петдесетачка?
- Оффф... хубаво!
На другия ден се провел следния разговор:
- А, бе, Пешо... Аз, нали ти дължах 50 лева?
- Да, Ванка!
- Що не ми дадеш още толкова? Та, направо да ти върна кръгла стотачка?
- Ох... какво да те правя? Вземай!
На другия ден, длъжникът се обадил:
- Пешо, аз нали имах да ти връщам сто лева?
- Да, Ванка!
- А, бе, извинявай, изскочиха ми неочаквани разходи! Ще ми дадеш ли още 400 лева! Пък, няма да се плашиш! Половин хилядарка лесно се връща!
- Ти, ме разби, бе, брат! И аз не съм много добре финансово, ама - ето - заповядай!
На следващия ден, потъналият в борчове споделил:
- Пешо, аз нали ти дължах 500 лева?
А оня отговорил бързо и уплашено:
- Не, брат! Бъркаш! Нищо не ми дължиш!
- Оооо, Пешо, от къде пристигаш!?!
- От сватба, уфф, да знаеш само как се напихме, бедна ти е фантазията...!
- Сигурно! Като те гледам в тази булчинска рокля...
- Пешо, след малко ще дойде една приятелка да ви запозная.
- Хубава ли е?
- Пий, пий!
В час по професионална ориентация госпожата разговаря с децата:
- Пешо, какво работи баща ти?
- Боклукчия е госпожо. - отговаря Пешко.
- Не така моето момче. - поправя го госпожата. - Казва се баща ми е служител в отдел чистота.
След това се обръща към Гошко:
- Гоше, а твоят баща какво работи?
- Гробар е госпожо.
- Не така. - поправя отново госпожата.
- Казва се баща ми е погребален агент.
- А твоя Иванчо, какво работи? - пита госпожата.
- Моят баща госпожо - изправя се Иванчо - е Ди джей в "Мистик клуб".
- Как така? - не разбира госпожата.
- Ами клисар е. Бие камбаната в църквата.
Старица лежи в леглото, умира, а двете и комшиики я пазят и си говорят.
- Ти да знайш дедо поп какво парче вади, педя, педя и нещо.
- А ти да видиш на Пешо пъдаро, ей като оназ главня в огнището.
А старицата се обадила.
- Повдигнете ме да видя главнята.
Пешо страдал от страшна ангина. Загубил си напълно гласа, но много му се карали ски. Взел ските и тръгнал. Още на стълбите в блока го срещнал съсед и го питал:
- Пешо, къде си тръгнал?
Пешо му обяснил с жестове.
Съседът:
- Аха, ясно... ама тези ски за какво ги мъкнеш?
Навършвайки 65, Кире става пенсионер. Мара, жена му, го съветва:
- Сега, нема само да ми висиш вкъщи! Прави нещо... запиши се в клуб, намери си хоби!
На другия ден Кире се прибира и казва:
- Записах се в парашутен клуб. Ето ми членската карта. Сега доволна ли си!?
Мара гледа картата и избухва:
- Ненормалник! Требват ти очила, това е членска карта за клуб с пр*ститутки!
- Е, добре съм се наредил!
- Платил ли си им? - тревожи се Мара.
- Миии, платих... Пешо ме нави да се запишем за 3 скока седмично...
- Как си, Пешо?
- Остарявам като тиква, Гошо.
- Що пък баш като тиква?
- Раста на корем и съхна на дръжка!
Двама старци си говорят на пейката:
- Вярно ли е, че бай Иван от вашето село спечелил "Москвич" от лотарията?
- Не е баш тъй. Не е Иван, а Пешо, не е от нашето село, а от съседното, колата не е "Москвич", а "Волга" и не я спечели, ами го прегази.
- Здравей, мило мое слончице!
- Пешо, за твое добро, се надявам това да е правописна грешка!
Мадрид, Испания, лятото на 1999 г. Провеждал се най-големият кинеложки конкурс в югозападна Европа. Участниците били от цял свят, наградите големи, както подобава...
Някъде в ранният следобед, дошъл редът на единственият български участник Георги Георгиев да представя своето куче. Излязъл пред комисията той, като водел едно куче - среден ръст, клепнали уши, къси крака... а бе въобще порода "улична превъзходна". И от комисията го питат:
- Защо го водиш това безпородно куче тука... Язък за парите дето си дал като такса за участие...
А нашият казал:
- То може да е помяр, ама е необикновено, защото може да лети.
Последното накарало председателят на журито да стане на крака и с невярващ поглед да каже:
- Добре господин Георгиев, дайте да видим вашето куче какво може, макар че лично аз...
Наш Гошо се обърнал към кучето и му заповядал:
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Пак никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!! - изсъскал Георгиев през зъби и леко сритал добичето по хълбука.
Пешо жално погледнал стопанина си, размахал уши и.... казал:
- Не мо'а ба Гошо! Мно'о горещо ва!