Национални вицове
В тази категория има 1848 вица, разпределени в 124 под-страници.
Племе туземци залавя един българин и вождът им му казва:
- Има три условия, които трябва да изпълниш, за да те пусна да си ходиш жив и здрав, иначе ще те ядем!
- Казвайте условията, ще се пробвам!
- Значи, трябва да изпиеш 5 литра от наш'та здрава 65-градусова ракия, трябва да извадиш зъбите на най-силната и най-зла пещерна мечка-стръвница и трябва да успееш да преспиш с най-личната ни мома, дето досега за 30 години на никой не се е дала!
- Добре, бе, няма проблем! Давай ракията!
Изпил нашият ракията, влиза в пещерата на мечката и след половин час излиза отвътре клатушкайки се пиянски, целият изподран, нахапан, кръв тече отвсякъде... Подпира се нашият на входа на пещерата, поглежда разфокусирано туземците и с пиянски нюанс в гласа ги пита:
- А бе.. на коя мома трееше да вада зъбите?
Известна авиокомпания търси да назначи пилот. За мястото претендират немец, англичанин и българин.
Директорът на компанията пита немеца:
- Отдавна ли летите?
- Три години.
- И колко искате да получавате?
- Три хиляди. Хиляда за мен, хиляда за жената, хиляда за застраховката.
След това пита англичанина:
- Отдавна ли летите?
- Шест години.
- И колко искате да получавате?
- Шест хиляди. Две за мен, две за жената и две за застраховката.
Пита и българина:
- А вие отдавна ли летите?
- Да пази Господ, не мога да летя, пък и имам страх от високо. А искам да получавам девет хиляди.
- И защо?!
- Ами - три за мен, три за вас…
Директорът на авиокомпанията съвсем изперква:
- Стоп, а кой ще лети?
- Как кой - немецът, той нали се съгласи за три хиляди?!
- Холмс, как да отличим марсианец от руснак?
- Много просто, Уотсън, лицето на марсианеца е червено ДО безобразие, а лицето на руснака е червено СЛЕД безобразието...
Седят в кръчмата немец и българин, и спорят чия медицина е по-добра.
Немецът:
- У нас, в шахтата, имаше голяма авария. Всички загинаха, само един оцеля. Излиза и нищо не вижда - останал без очи. Нашият лекар е много добър - постави му дървени очи. Сега си вижда като нормален човек.
Българинът:
- Това нищо не е! У нас един път, на сенокоса, си седим и жулим ракия, а Колето го набара дриснята. Отиде да сере във високата трева, а Пешо - пиян и не го видял, замахнал с косата, и му резна х*я барабар с яйцата. А е сенокос, откъде да вземем хирург? Простият селски ветеринар му приши едно виме. Сега може едновременно три да нае*е и освен това го доят!
Немецът:
- Еееееееее, стига български раздувки!!! Кой го е видял това?
Българинът:
- Ми, вашият тъпак, с дървените очи...
Той беше българин по майка и евреин по приятелят на баща му.
Индианец отива в паспортна служба.
- Искам да си сменя името.
- Поради каква причина?
- Много е дълго.
- Е, да го чуем.
- Дивият орел с големите крила, който пада като камък от небето.
- Даа... дългичко е наистина. И какво ново име сте си избрали?
- Бум!
Дяволът хванал един българин, руснак и американец.
Казал им:
- Донесете по едно оръжие от родината си!
Донесли си те...
Дяволът продължил:
- А сега който успее да си го навре отзад го пускам. Който не успее
- отива директно в ада!
Първи е българина. Взел си е малко пистолетче. С малко зор успява. Идва ред на руснака - той е взел Калашник. Напъхал го е половината и ту плачел, ту се смеел... Дяволът се доближил до него гледайки го много странно и попитал с недоумение:
- Добре де, разбирам защо плачеш - боли те, а защо се смееш?!
Руснакът му отговорил веднага:
- Защото американецът идва с танк!
Англичанин, французин и българин и спорят от коя националност са били Адам и Ева.
Англичанина:
- Според мен Адам е бил англичанин - само един англичанин може да бъде такъв джентълмен, че да си даде реброто, за да се появи Ева.
Французина:
- А според мен Ева е била французойка - само една французойка може да се предложи за една ябълка.
Българина:
- И двамата сте в голяма грешка по въпроса! Според мен и Адам и Ева са били българи - само българин с една ябълка на гол г*з може да си мисли, че живее в рая...
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
- Как сте?
- Ами добре сме.
- Студено ли е при вас?
- Е, нали знаеш, студено е!
- Колко е в момента минус 50, минус 60 градуса?
- Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
- По телевизията казаха, че било минус 60!
- Ааа, ти за навън ли питаш?
– Скъпи, престани да пиеш толкова много! По телевизията казаха, че алкохола е убил 2000 французи!
– Дреме ми, аз съм българин...
Китаец продаде душата си на дявола и след един месец... тя се развали!
Наш българин ще качва Еверест. Тръгва той да качва, катери, катери и на средата една готина мадама със с*кси тяло му казва:
- Ду ю уонт ми, ор ту съксийд?
Той се замисля и казва:
- "Съксийд, съксийд."
И продължава нагоре. Катери, катери и 100 метра преди върха още по гореща и с*кси мадама, с голям бюст и дупе и го пита същото:
- Ду ю уонт ми, ор ту съксийд?
И той с лиги по устата, пак отказва и казва:
- "Съксийд, съксийд".
Продължава да се катери, стига върха вече и тъкмо да забоде знамето и един негър го увисил до колене и му казва:
- Хай, дис ис Сийд, ду ю уант то сък Сийд?
Ако Бог наистина е направил всичко на този свят, то вероятността да е китаец по рождение е много голяма...
Анличанин, французин и българин хвалят жените си.
Англичанина:
- Когато моята лейди язди коня си, краката и се влачат по земята. Не, че язди пони - въпрос на дълги крака!
Французина:
- Когато се разхождам с моята мадам, я прегръщам през кръста и със същата ръка оправям токата на колана си. Не, че ръката ми е дълга - въпрос на талия!
Българина:
- Когато сутрин тръгна на работа, плясвам моята Мара по задника. Като се върна от работа, той още се тресе. Не, че на Мара е с дебел задник - въпрос на работно време!
