Вицове за Испания
В тази категория има 236 вица, разпределени в 16 под-страници.
Отишъл един при свой приятел, лекар и го помолил за нещо, което да го направи звяр в леглото.
- Чакам една испанка - огнен темперамент, знаеш, та да не изложим националното достойнство...
- Ето ти едно прахче - изпий го около час преди да почнеш. Няма начин да не я скъсаш! После се обади, да кажеш как е минало.
Заминал човекът, а докторът, улисан в работата си, забравил за няколко дена случката. Когато се прибирал към къщи - минал покрай приятеля си и се сетил, че оня не се е обаждал.
"Чакай да му звънна, да видим какво става", помислил си той.
Изкатерил трите етажа, звъннал и зачакал. Нищо. Пак позвънил, почакал - нищо. Звъннал трети път и се обърнал да си ходи. В този момент вратата се открехнала и приятелят му подал през процепа потно око.
- Какво става, как е? - попитал лекарят шепнешком и жестомимически.
- Страхотно!!! Четиридесет и седем пъти! - изхриптял приятелят му.
- А мацето доволно ли е, какво казва?
- Мани я тая бе, тя изобщо не дойде...
Мексикански бандит минавал границата и обирал банки в Тексас. Накрая един находчив тексаски граничар го проследил до бар край Рио Гранде и насочил пистолет към главата му:
- Кажи ми къде криеш плячката, иначе ще ти пръсна черепа.
Бандитът не знаел английски и граничарят не знаел испански, но в бара случайно влязъл адвокат, който знаел двата езика и се съгласил да им превежда. Ужасеният бандит признал, че плячката е скрита под един дъб зад бара.
- Какво каза? - попитал граничарят.
Адвокатът отговорил:
- Каза: "Разкарай се, гринго. Няма да посмееш да ме застреляш".
Пиратски кораб пътувал през океана и изведнъж насреща му изскочил френски галеон. Юнгата попитал капитана:
- Капитане, какво ще правим сега?
- Дай ми червената риза! Ще се бием с тях.
Нападнали галеона и го превзели. На следващият ден насреща им изскочила английска фрегата. Юнгата пак попитал капитана:
- Капитане, какво ще правим сега?
- Дай ми червената риза! Пак ще се бием.
Били се и отново победили. Юнгата попитал капитана от любопитство:
- Капитане, каква е тази червена риза? Защо винаги като я облечете, и побеждаваме?
- Нося я, за да повдигам духа на екипажа. Ако някой ме рани, да не си личи. Така вие няма да се плашите и ще продължавате да се биете.
Минало се известно време и насреща им се появила огромна испанска флотилия. Юнгата отишъл при капитана, целият прежълтял от страх и го попитал:
- Капитане, да Ви донеса ли червената Ви риза?
- Донеси я, ама ми дай и кафявите гащи!
Испанец и германец в бар. Испанецът:
- Дай да не говорим за футбол.
- Добре - казал германецът.
- Ми за какво да говорим тогава?
- За с*кс - казал германецът.
- Добре. Ма как ви е*ахме на европейското, а?
- Мамо, в Понеделник ще имам тест по география. Къде се намира Португалия?
- До Испания, сине.
- А, Бермудите?
- Във второто чекмедже.
Средновековие. Толедо. Светата Инквизиция измъчва търговец, обвинен в сатанизъм, който е направил много пари в Испания. Понеже има езикова бариера, превежда основателят на фамилия Лорер - местен евреин.
Камшици, нажежени клещи, бой... След като си признава за сделки с Дявола, кръвосмешение, еретизъм и още какво ли не, се стига до главния въпрос:
- Къде скри златото? - съска йезуитът.
- Негова святост пита къде си скрил златото - превежда с питащи очи отново Лорер.
- Няма да кажа!
- Няма да каже, ваше Преосвещенство.
Отново нажежени клещи, писъци, камшици...
- Скрих го под сламата в обора - измъчено прошепва накрая търговецът.
- Какво каза?
- Амииии... Каза да вървите на майната си, ваше Преосвещенство - превежда Лорер.
Един турист пристигнал в малък испански град.
Когато отседнал в някакъв хотел, рецепционистката го уверила:
- Избрали сте перфектното място за почивка, сеньор!
Тук, храната е божествена, забележителностите - великолепни, жените - красиви. Само, пожарникарите ни имат странно чувство за хумор! Дано си нямате вземане -даване с тях!
И го настанила на последния етаж на хотела. За лош късмет на посетителя, сградата се запалила същата нощ. Той застанал на прозореца. И видял, че долу пристига екип огнеборци. Те също го забелязали. Опънали едно широко платнище и извикали:
- Скачай, тореадоре!
Туристът се зачудил:
"Чакай малко, бе... Аз не съм тореадор!"
Отдолу го подканили повторно:
- Скачай, тореадоре!
Завалията се смаял:
"А, бе, тия, що ми викат така, бе? Нито имам дрехи на бикоборец, нито - нищо!"
Огнеборците го призовали за трети път:
- Скачай, тореадоре!
Нашият човек взел решение:
"А, бе, в крайна сметка - дали съм тореадор или не - няма значение! Важното в, че тия ще ме спасят!"
И скочил! А пожарникарите рязко се дръпнали настрани заедно с платнището. И извикали весело:
- Оле!
Блаже и Мара били прочути в цяла Македония, че за целия си 50-годишен брачен живот нямали дори едно спречкване.
В деня на 50-годишнината им, дошъл екип на националната телевизия, да вземе интервю от щастливата двойка и попаднал на Блаже, който кротко си пиел ракията.
На въпроса на какво отдава безоблачното им съществуване като семейство, Блаже гаврътнал чашката и започнал да разказва отдалече.
- Като се оженихме, казал той, двамата с Мара заминахме на меден месец в Испания. Там, наред с другите забавления, на третия ден от пре*иваването ни, ни заведоха в елитна ферма, да яздим коне. На мен ми се падна една много красива и кротка кобилка, та нямах проблеми, яздех и си свируках.
Добре, ама на Мара и се падна много лют кон, язди, що язди и я хвърли на 2 метра. Мара стана, поотръска се от прахта, па го помилва по гърба и с нежен глас каза:
- Това ти е първият път!
Продължихме да яздим, минахме 100 метра, конят се подплаши нещо и пак хвърли Мара. Тя пак се изправи, поизтупа си дрехите, поопипа се, че беше цялата насинена и пак помилва коня и му каза - Това ти е вторият път! Не мина много време, гледам конят пак хвърли Мара. Тогава тя се изправи и без да каже дума, извади пищов и го гр*мна между очите.
Аз се развиках - Какво направи, ку*ко, май*а ти мр*сна, нормална ли си, какво толкова ти направи добичето, ти знаеш ли колко струва такъв кон?
А Мара се обърна към мен и с нежен глас каза:
- Блаже, това ти е първият път...
Срещнали се испанецът и бай Ганьо.
Първият споделил:
- Ние, испанците обичаме да се наслаждаваме на живота! Ако някой ни попита кога ще свършим някоя работа, ние отговаряме:"Маняна!"
Трудно е да се обясни с две думи. Смисълът е приблизително следния...
Може би утре, може би друг ден... Все - някога! За къде да бързаме? Нека първо се насладим на топлото слънчице, ароматното вино, красивите жени и страстните танци! А пък работата - може и да почака!
Бай Ганьо кимнал:
- Напълно те разбирам! А пък нас, ако някой ни попита кога ще свършим някоя работа, отговаряме:
" Еб*х ли му мамата?!"
Трудно е да се обясни с две думи. Смисълът е приблизително следния: това е нещо като вашето "Маняна". Ама не като при вас - с толкова много зор и напрежение!
Руснак по времето на СССР се връща от Испания. Започват да го разпитват:
- Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя?
- Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях...
- А на корида, беше ли?
- Естествено, бях и на корида...
- Е, как е коридата?
- Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни... Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен... И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме...
Произхода на езиците
Как са измислили френския:
- Половината букви в думата ще четем Бог знае как, а другата половина изобщо няма четем.
- Да не забравим и ченгелчета отгоре!
Английски:
- Хайде да няма много букви в думите, да са кратки, но ще четем гласните както ни падне!
- И значението да се мени непредсказуемо, в зависимост от предлозите и социалния статус на говорещия/пишещия.
Италиански:
- Хайде да завършваме всички думи с гласна!
- И да ръкомахаме! Че е горещо.
Испански:
- Да се погаврим с италианския?
Руски:
- Ще пишем думите в произволен ред, а смисъла ще предаваме с интонацията.
- Да не забравим - представки и наставки!
Полски:
- Да си говорим на славянски, но по западно европейски правила?
Немски:
- За какво са ни интервали?
- Слагай още букви!
Китайски:
- Вместо думи, ще използваме звуци от природата!
- Виж каква драскулка нарисувах! Така ще се пише "слънце", а това е: "Крави пасат на поляната". Цялото ще означава: "маса".
Японски:
- Искаш ли да изговаряме всички звуци с еднаква интонация?
- Обаче да е респектираща. Нека всички се страхуват!
Добре облечен бизнесмен седи в изискан ресторант и пие шампанско. На съседната маса сяда интелегентен на вид мъж. Сервитьорът се приближава до него.
- Бутилка бордо, реколта 1956 и испанска кокошка с хрупкава кожичка!
След малко сервитьорът носи виното, отваря бутилката, налива в чашата. Мъжът отпива и кимва утвърдително. Сервитьорът се изнизва и след минута идва с кокошката. Мъжът бръква с пръст в задните части, завърта го, вади го, подушва го и го облизва.
- Това не е испанска кокошка! - казва той. - Тази е отгледана западно от Лион и е хранена с отбрана пшеница. Аз поръчах испанска!
Сервитьорът се извинява, взема кокошката и я връща в кухнята. Готвачът е изумен. Доставят нова от магазин, на която е обозначено, че е испанска. Приготвят я. Сервитьорът я носи на клиента. Мъжът отново пъхва вътре пръст, завърта го, вади го, подушва, облизва...
- Тази кокошка е отгледана южно от Неапол и е хранена с отбрано просо. Аз поръчах испанска!
Шокираният сервитьор изнася и тази поръчка. В този момент добре облеченият бизнесмен се приближава до масата на мъжа, мята му пачка евро и със сълзи на очи му казва:
- Брат! Аз съм израснал в детски дом. Искам да открия родителите си. Провери ми родословието, моля те!
Мадрид, Испания, лятото на 1999 г. Провеждал се най-големият кинеложки конкурс в югозападна Европа. Участниците били от цял свят, наградите големи, както подобава...
Някъде в ранният следобед, дошъл редът на единственият български участник Георги Георгиев да представя своето куче. Излязъл пред комисията той, като водел едно куче - среден ръст, клепнали уши, къси крака... а бе въобще порода "улична превъзходна". И от комисията го питат:
- Защо го водиш това безпородно куче тука... Язък за парите дето си дал като такса за участие...
А нашият казал:
- То може да е помяр, ама е необикновено, защото може да лети.
Последното накарало председателят на журито да стане на крака и с невярващ поглед да каже:
- Добре господин Георгиев, дайте да видим вашето куче какво може, макар че лично аз...
Наш Гошо се обърнал към кучето и му заповядал:
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Пак никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!! - изсъскал Георгиев през зъби и леко сритал добичето по хълбука.
Пешо жално погледнал стопанина си, размахал уши и.... казал:
- Не мо'а ба Гошо! Мно'о горещо ва!
- С това тяло ми приличаш на един испански тенисист.
- На кой?
- Наддал.
Вожд на индианско племе събрал народа си и казал:
- Индианци! Ние велико племе ли сме?
- Даааааааа!
- Е тогава, защо нямаме атомна ракета?
- Ми да си направим.
Взели и отсекли най-високото дърво. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат:
- Къде ще я изстреляме?
- Ми, по Ереван.
- Що по Ереван, бре?
- Ми, щот така или иначе друго не знаем...
Така и направили - написали "По Ереван" на ракетата и палнали фитила. Събрали се наоколо, гледат... Чува се БУУУМ... Дим, пушек, всички се търкалят... Вожда без ръка, без крак се надига, гледа и казва:
- Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е...