Вицове за мъже
Сарказъм, шеги и смях за сметка на силния пол. Умни и глупави, богати и бедни, силни и слаби, хубави и грозни, добри и лоши - това са част от определенията за хумора с мъжете и техните жени, любовници и свалки.
В тази категория има 3079 вица, разпределени в 206 под-страници.
И най-силната буря не оправдава двама мъже под един чадър!
Миналата зима бая мъже ми паднаха в краката. Тази зима нищо - ни сняг, ни поледици...
Конгрес на жените в Русия. Темата е какви категории мъже има. Председателката докладва:
- Мъжете у нас са три категории! Едните - Могат и си искат!
Публиката аплодира:
- Маладци! Маладци!
- Вторите - Могат, но не си искат!
Публиката крещи:
- Подлеци! Подлеци!
И третите - Не могат, но си искат!
Публиката аплодира:
- Храбреци!!! Храбреци!
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Всички мъже пълнеят с годините... Беше време ,когато тежах 4,500 килограма.
От форумите за мъже:
- Отидох да купувам сутиен за приятелката ми. Нито една от продавачките не пожела да ми покаже гърдите си. И после търговията не върви? А те продавачките едни проклети!
ЕЗИКЪТ НА ЖЕНАТА:
- Да = Не.
- Не = Да.
- Може би = Не.
- Ние трябва = Аз искам.
- Съжалявам = Ще съжаляваш.
- Трябва да поговорим = Искам да се оплача.
- Разбира се, давай = Не искам да го правиш.
- Прави каквото искаш = Ще си платиш за това по-късно.
- Не съм разстроена = Разбира се, че съм разстроена, идиот такъв!
- Слушаш ли ме? = Вече е твърде късно, мъртъв си.
- Трябва да се научиш да общуваш = Просто се съгласи с мен.
- Бъди романтичен, изгаси лампата = Имам отпуснати бедра.
- Ти си толкова... мъжествен = Трябва да се обръснеш и освен това много се потиш.
- Обичаш ли ме? = Ще поискам нещо скъпо.
- Ти решаваш = Досега трябва да ти е ясно правилното решение.
- Много си внимателен тази вечер = Винаги само за с*кс ли мислиш?
- След минутка съм готова = Събуй си обувките и си намери хубав мач по телевизията.
- Колко ме обичаш? = Днес направих нещо, което ти със сигурност няма да ти хареса.
ЕЗИКЪТ НА МЪЖЕТЕ:
- Гладен съм = Гладен съм.
- Спи ми се = Спи ми се.
- Уморен съм = Уморен съм.
- Хубава рокля = Хубава цепка!
- Обичам те = Хайде да правим с*кс.
- Скучно ми е = Искаш ли да правим с*кс?
- Какво има? (Какво нe е наред) = Предполагам, че не може да
става въпрос за с*кса.
- Може ли да потанцуваме? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Може ли да ти се обаждам от време на време? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Искаш ли да отидем на кино? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Мога ли да те изведа на вечеря? = Бих искал да правя с*кс с теб.
- Ще се омъжиш ли за мен? = Искам да е незаконно да правиш с*кс с други мъже.
- Изглеждаш ми напрегната, нека ти направя масаж = Искам да правим с*кс в близките десет минути.
- Нека поговорим = Опитвам се да те впечатля като ти покажа, че съм умен и след това бих искал да правя с*кс с теб.
Много мъже, искат да правят с*кс с две партньорки. Аз го направих! С първата беше през 1996-та година, а с втората през 2010-та!
Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
Днес сутринта, на опашката пред едно павильонче за кафе, мъже на възраст около 60 години, докато си чакат кафетата си коментират...
- Сега аз ако декларирам, че се чувствам жена, ще мога ли да се пенсионирам 5 години по рано...
Мъж на смъртния си одър:
- Скъпа, така и така умирам. Би ли ми казала с колко мъже си била?
А жена ми го поглежда и отговаря:
- Ами ако не умреш?!
Мара среща Пена и ѝ казва:
– Довечера да дойдеш! Поканила съм 32-ма мъже, ще правим групов с*кс!
– Ма, ти луда ли си! 32-ма, а ние сме само две!
– Ти не схващаш. Они полвината нема да дойдат, ма!
– Добре де, 16! Ама ние сме две?
– Много си проста! Язе съм купила ядене, пиене… Они че се напият и половината ще заспят!
– Е, че останат 8! А ние две?
– Не си ли чувала, статистика не четеш ли, че пол’вината от мъжкото население у нас е нипутентно!
– Е па, останаха 4! А ние… две…
– Уууу, че си проста… нали некой требе и да та повтори, ма!
- Мамо, когато порасна и аз ли ще имам мъж?
- Разбира се, миличка, ако си добро момиче!
- А, ако не съм!??..
- Е, тогава ще имаш много мъже!
Някакъв се прибира вкъщи и от вратата го почват:
- Къде? Стой! Къде отиваш? Събу ли се? Аха, добре… стой! В кухнята! В кухнята влез! В хола съм почистила… Какъв филм? Ще ти го разкажат утре. И мачът не те интересува. Хорските мъже се прибират в къщи, ремонтират, готвят, помагат на жените си, а ти? Стой! Якето къде метна? А, на закачалката е… Е, ами не мога пък все да те следя. Остави столааа! Току-що го минах със спирт. Яж на мивката. Не, не пипай чинията… От тенджерата можеш. Довечера идват майка ми и сестра ми, няма да мия съдове през пет минути, я! Виж, виж какво направи? Троха!!! А преди малко минах с прахосмукачката… Стига толкова, виж се на какво си замязал! Измий си чинията и я прибери. Къде тръгна? Къде? Казах ти — чакам гости, нямаш работа в хола. На балкона ще почакаш. Чист въздух, зимно слънце, хората се прибират в къщи при любимите си съпруги… Ееех, какви мъже имат другите жени, пък на мен какво се падна… Какво мърмориш? Стой там и чакай… Чакааай! Къде тук? По-назад, тук съм мила… Още, още… Стой! Къде изчезна? А бе, тук е шести етаж, защо не внимаваш? Стигна ли вече долу? Ставай, ставай! Нищо ти няма… И се прибирай по-бързичко! А, не — я чакай! Иди до магазина и купи едно кисело мляко, че забравих, така и така си навън. И от аптеката вземи един аналгин, че главата ме заболя от теб!
Летище край морето. Самолет, пълен с пътници. По пътечката към кабината се движат двама мъже в авиаторски униформи. Единият мъж е с черни кръгли очила, хванал под ръка другия мъж, който също е с непрогледни очила и опипва пътечката с бял бастун... Двамата влизат в кабинката. Пътниците обезпокоено се споглеждат, когато самолетът започва да се движи по пистата. Скоростта му нараства. В главите на всички пътници се върти едни и същи въпроси:
- Това пилотите ли бяха? Те слепи ли бяха? В момента те ли управляват самолета? И... как всъщност го управляват??? Пътниците са възпитани, кротки хора, мълчат. Но когато вече е очевидно, че самолетът приближава опасно морето, те започват да крещят и пищят. В следващия миг самолетът се отлепя от пистата и започва плавно да се издига във въздуха...
В този момент в пилотската кабина единият мъж с черни очила казва на другия мъж с черни очила:
- Все се опасявам, че някой път няма да се разкрещят навреме и тогава с всички ни е свършено...