Вицове за мъже
Сарказъм, шеги и смях за сметка на силния пол. Умни и глупави, богати и бедни, силни и слаби, хубави и грозни, добри и лоши - това са част от определенията за хумора с мъжете и техните жени, любовници и свалки.
В тази категория има 3103 вица, разпределени в 207 под-страници.
- Защо за жените е трудно да си намерят мъж, който да е грижлив, чувствителен и красив?
- Защото тези мъже вече си имат любовник.
Двама мъже се оплакват от жените си:
- Моята жена ми е изневерила с петел, намерих върху чаршафа перушина!
- А моята жена ми е изневерила с камион, намерих в леглото шофьор!
- Скъпи, вече трима мъже ми казаха, че удивително много приличам на Мона Лиза!
- Така ли? Интересно защо никой още не те е откраднал?
Срещат се двама приятели и единия споделя:
- Снощи къв бандит нахлу вкъщи и преби тъщата до смърт!
- А ти защо не се намеси?
- Е не е честно двама мъже срещу една жена.
Големите разлики между мъжете и жените:
1. Мъжете биха дали 2 лева за нещо полезно, дори да струва 1 лев. Жените биха дали 1 лев, за нещо което струва 2 лева, макар да е напълно безполезно.
2. Жената се притеснява как ще живее докато не си намери съпруг. Мъжа не се притеснява как ще живее докато не си намери съпруга.
3.За да е щастлива жената, тя трябва да бъде обичана и уважавана. За да е щастлив мъжът, трябва да я обича, но да "уважава" колежките.
4. Женен мъж живее повече като брой години от ерген. Обаче по-често се срещат мъртви женени мъже по гробището, отколкото ергени.
5. Всеки женен мъж трябва да забравя грешките. Какъв е смисъла да се помнят от двама души?
6. Жената се омъжва с надеждата че мъжа ще се промени.Уви. Мъжът се жени с надеждата, че жената няма да се промени. Уви!
7. Само в два периода мъжете не разбират жените: Преди сватбата и след сватбата.
Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, каквото и да правиш, не пипай нищо в задния двор. Там скрих парите."
Седмица по-късно се получило следното писмо: "Мили мой, няма да повярваш какво се случи онази вечер - дойдоха някакви мъже с лопати и прекопаха целия заден двор."
Затворникът отговорил с друго писмо: "Мила моя, сега е най-подходящото време да посееш марулите."
Две приятелки си говорят:
- Знаеш ли, не е вярно, че мъжът ми ме мами.
- Как разбра?
- Ами, тайно му прегледах тефтерчето с телефони и там имаше само имена на мъже - Сузанов, Мариянов, Светланов, Камелиев...
"има много на витрината, но малко в склада"
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
Двама мъже се срещат в хипер маркета Метро ... единият вика ...
- Как си бе човече не сме се виждали отдавна?
Другият отговаря ...
- Добре съм, ти как си?
- И аз така...
- Как върви с жена ти ...?
- С двеста лева в минута...
Трима мъже седят на пейка в парка. Онзи по средата чете вестник, останалите двама се преструват, че ловят риба. Закачат въображаемата стръв на въображаемите кукички, мятат въдиците и прибират улова.
Минаващ полицай се спрял да погледа, след което попитал онзи по средата дали познава другите двама.
- О, да, те са ми приятели.
- В такъв случай - казал полицаят - по-добре ги разкарай оттук.
- Да, сър - отвърнал човекът и започнал да гребе.
Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него:
- Моля да ме извините, аз без да искам...
- Нищо, нищо, сега ще ми мине.
- Дайте, да ви помогна!
- Няма нужда, всичко е наред, ооо!
- Аз съм доктор, мога да ви помогна!
Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките.
- Е, как е, по-добре ли сте сега?
- Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.
Седи си един каубой в бара и си порка. Към него се приближава млада дама и завързва разговор:
- С какво се занимаваш? - пита дамата.
- Ами виж сега - аз съм каубой. Цял живот съм бил каубой, баща ми, дядо ми, изобщо всички мъже в нашият род са били каубои. А ти каква си?
- А, ами аз съм лесб*йка. Сутрин като стана, си мисля за жени. Докато се мия в банята, пак си мисля за жени, като ям - мисля си за жени, пазарувам - пак си мисля за жени. Абе изобщо през цялото време си мисля за жени.
Каубоят кимнал разбиращо и дамата си заминала. След известно време до него сяда друга млада жена, и отново му задава въпроса какъв е и с какво се занимава.
- Ами, как да ти кажа - отвърнал каубоят - аз досега си мислех, че съм каубой, ама преди малко разбрах, че всъщност цял живот съм бил лесб*йка.
Двама мъже вървят един срещу друг по тротоара. И двамата влачат десния си крак. Срещат се, първият поглежда многозначително, сочи крака си и казва:
- Виетнам, 1969.
Другият сочи с палец назад и отвръща:
- Кучешко лайно, десет метра назад.
На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена. Когато след година ги спасили, ги попитали:
- А как си поделихте жената?
- Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, а другият - любовник. Следващите три дни - обратното.
- А на седмия ден?
- На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява.
