Вицове за кухня
В тази категория има 1469 вица, разпределени в 98 под-страници.
Родителите на младия Иванчо излезли на вечеря и той решил да се възползва, като покани Марийка на гости. Дошла тя, сипали по една Кока-Кола Лайт и започнали да четат литературно Достоевски. Докато в транс мачкал гърдите и, той по естествен път стигнал до извода, че трябва да отпразнува усамотението с мощен с*кс и без да се двоуми я накатерил – то не било в детската, в спалнята, в кухнята, в банята, накрая стигнали до коридора. Иванчо, не виждал друг път такава свобода, се раздавал като Manowar в Каварна и по време на няколкочасовия пърформанс я въртял все едно е шиш в Аладин. Яко се били улисали, кулминацията вече наближавала, Мимето от удоволствие виела на около 110 децибела, когато внезапно входната врата се отворила и на прага застанали изумените родители. Във възцарилата се тишина майката погледнала Иванчо с ококорени очи и със свити устни проронила:
- Иване, маме, защо бе, защо бос на цимента?
17
Не всички гениални произведения на изкуството са в музеите. Ето, аз например съм в кухнята и пържа картофи!
6
Възрастна двойка (70+) отива на гости на техни приятели (70+). Докато бабките си клюкарят нещо в кухнята, дядковците седят в хола и зяпат ТВ.
Единият:
– Миналата седмица ходихме на един ресторант, обаче не ми хареса.
– Как се казва?
– Мамка му, изхвъркна ми от акъла. Как се казваше онова цвете, което подаряваш когато си влюбен?
– Лале?
– Не, дай друго!
– Карамфил?
– Не, друго!
– Роза?
– Да бе!
Обръща се към вратата на кухнята и се провиква:
– Розичка, скъпа, как се казваше онзи скапан ресторант, дето ходихме миналата неделя!?
8
Не разбирам какво толкова хвалят италианската кухня. Бях в Неапол и вечерях в един ресторант. Нищо особено - Макдоналдс като Макдоналдс.
6
- Аз снощи опънах Кети...
- Как ще си я опънал, като аз си тръгнах с нея?
- Тогава кой спа на дивана в кухнята?
- Митко...
10
- Скъпи, така съм се изнервила, че не мога място да си намеря!
- Значи, като излезеш от тук, по коридора и в ляво. Кухнята е там!
7
Към три сутринта простата ми алармира, отидох до WC и пътьом мярнах в кухнята жена си, пред отворения хладилник, да си "взима" диетата...
3
Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
- Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? - започнал той.
- Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания... - отговорила загадъчно съпругата.
Мъжът се почесал по главата:
- Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия...
19
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Съботно утро, ТОЙ се събужда и отива в кухнята, където жена му стои до печката, а на нея тенджера с яйца.
- Какво има за закуска? - пита той.
- Скъпи вземи ме сега и веднага! - казва съпругата.
Шашнат от неочакваното щастие, той я обладава направо на кухненската маса. След това още задъхан пита:
- И какво беше това?
- Ми счупи ми се таймера и трябваше да засека някак 2 минути!
5
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
- Алоо, слънчо миличък, какво правиш без мен, липсвам ли ти?
– Аааа, таман си пуснах филм, мило...
– Пак някакви мръсотии ли гледаш, докато ме няма?!
– Не бе миличко, социална мелодрама, германски... Едно бедно девойче го закъсва яко в една кухня, със запушен канал и идат трима водопроводчици да и помагат... Таман започва, айде ще ти звънна по-късно, че стана интересно...
4
- Какво да направя, ако съпругата ми постоянно наднича от кухнята и ми се кара, докато гледам мачове?
Отговор:
- Скъсете и веригата...
2
- Скъпи, хайде да преместим походното легло на майка ти от кухнята при нас в спалнята, че някак си е неудобно.
- Неудобно я, трета вечер не можеш да се наядеш!
5
Прибира се Иванчо в къщи. Марийка се чука в спалнята. Той отваря вратата и пита:
– Бара ли ми чинията?
– Не!
– Вилицата и кърпата за бърсане?
– Не!
Отива той в кухнята, сипал си за ядене и вечеря. Любовникът се облякъл, тръгнал да си отива, но си помислил „Егати и мухльото“. Влиза в кухнята и му казва:
– А бе пич, на теб въобще не ти пука, че чукам жена ти. Не ти ли пречат рогата на главата?
– По-хубаво с рога приятелю! Тая моята е*лива Марийка вече трети месец не може да се излекува от този проклет сифилис!
16