Вицове за кухня
В тази категория има 1475 вица, разпределени в 99 под-страници.
- Скъпа, какво прави котката в кухнята? Какво дрънчи?
- Ти храни ли я?
- Не.
- Ми-и, тогава сигурно, готви... там.
8
Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен.
Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът.
Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа.
Накрая дошъл ред на държавния служител.
Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърбът, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.
12
Реших да се развихря в кухнята. Сготвих мусака и исках да направя таратор. В хладилника обаче имаше само уиски, сода и лед. Направих таратора с наличните продукти. Опитах го, мммммм, чуден! Вечерта като сервирах на мъжа ми той ми каза, че съм най-прекрасната жена на света и се обади на любовницата си, за да я информира, че къса с нея.
7
Бащата стои по слипове в кухнята. Малката му дъщеря го обикаля и го оглежда ту отпред, ту отзад. След което казва:
- Тате не си се наакал правилно!
12
На местопрестъплението...
Следователят:
- Труп на мъж, видима възраст - 40+. Лежи в кухнята на семейния апартамент. По главата следи от удари с тежък метален предмет (тиган).
Заподозряната твърди, че го е помолила да ѝ купи таблетки за отслабване, но жертвата е отказал, с мотив, че на нейната възраст това било безсмислено и чиста загуба на пари за бира. Сержант, запишете в протокола - явно самоубийство.
12
Правехме го в кухнята, когато се чу отварянето на входната врата.
- Мъжът ми! Бързо, отзад! - ми прошепна ужасена тя.
Знаех че трябва да се спасявам бягайки с всички сили, но... мамка му - не всеки ден се отваря такава възможност...
7
Родителите на младия Иванчо излезли на вечеря и той решил да се възползва, като покани Марийка на гости. Дошла тя, сипали по една Кока-Кола Лайт и започнали да четат литературно Достоевски. Докато в транс мачкал гърдите и, той по естествен път стигнал до извода, че трябва да отпразнува усамотението с мощен с*кс и без да се двоуми я накатерил – то не било в детската, в спалнята, в кухнята, в банята, накрая стигнали до коридора. Иванчо, не виждал друг път такава свобода, се раздавал като Manowar в Каварна и по време на няколкочасовия пърформанс я въртял все едно е шиш в Аладин. Яко се били улисали, кулминацията вече наближавала, Мимето от удоволствие виела на около 110 децибела, когато внезапно входната врата се отворила и на прага застанали изумените родители. Във възцарилата се тишина майката погледнала Иванчо с ококорени очи и със свити устни проронила:
- Иване, маме, защо бе, защо бос на цимента?
17
Не всички гениални произведения на изкуството са в музеите. Ето, аз например съм в кухнята и пържа картофи!
6
Възрастна двойка (70+) отива на гости на техни приятели (70+). Докато бабките си клюкарят нещо в кухнята, дядковците седят в хола и зяпат ТВ.
Единият:
– Миналата седмица ходихме на един ресторант, обаче не ми хареса.
– Как се казва?
– Мамка му, изхвъркна ми от акъла. Как се казваше онова цвете, което подаряваш когато си влюбен?
– Лале?
– Не, дай друго!
– Карамфил?
– Не, друго!
– Роза?
– Да бе!
Обръща се към вратата на кухнята и се провиква:
– Розичка, скъпа, как се казваше онзи скапан ресторант, дето ходихме миналата неделя!?
8
Не разбирам какво толкова хвалят италианската кухня. Бях в Неапол и вечерях в един ресторант. Нищо особено - Макдоналдс като Макдоналдс.
6
- Аз снощи опънах Кети...
- Как ще си я опънал, като аз си тръгнах с нея?
- Тогава кой спа на дивана в кухнята?
- Митко...
10
- Скъпи, така съм се изнервила, че не мога място да си намеря!
- Значи, като излезеш от тук, по коридора и в ляво. Кухнята е там!
7
Към три сутринта простата ми алармира, отидох до WC и пътьом мярнах в кухнята жена си, пред отворения хладилник, да си "взима" диетата...
3
Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
- Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? - започнал той.
- Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания... - отговорила загадъчно съпругата.
Мъжът се почесал по главата:
- Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия...
19
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23