Вицове за кръчми и кръчмари
В тази категория има 1316 вица, разпределени в 88 под-страници.
Живял един вехт ергенин на село. Заможен бил, щото гледал овце и агнета. Цял живот не излизал от село. Съселяните му решили да го пратят да се разходи в София, та белким си намери невеста. Отишъл той в София за пръв път в живота си. Но само за един ден. Вечерта се върнал в село. Мъжете го чакали в кръчмата и го грабнали още от вратата.
- Айде, Пеца, разправяй. Що виде у СофИята?
- Ми сичко щО гО дават по телевизията го видех. Но най се учудИх какво е маникюр - педикюр. Влизам яз у стаичката, вътре ена засукана невестичка. ПоказАх ѝ пачката с парите и я питам " Моме, що прайте тука, мари? Да ми го напрайте и на мен!"
Подфана ме тая в другата стаичка, напраЙ ми пълна програма, че дори ми го и лапА. Дадох ѝ 300 лева. И тя доволна и яз доволен. Следобед, гледам има още 2 часа до рейса и си викам, чакай пак да ми извЪртат още еднаж маникюр - педикюр. Да, ама момето си бегАло у дома. Сменничката ѝ една дъртичка малко. Изми ми ногите, изреза ми ноктите и на ръките, тера ми 30 лева и ме изпрати по живо и здраво."
- Е добре, де!!! Какво е маникюр - педикюр? - питали селяните.
- Ами какво? Преди обед ти пълнат гащите с пичи въшки, а следобед ти режАт ноктите да не можеш да се почешеш!
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в един от клоновете ѝ работите не вървели на добре. Операции почти не се извършвали... а и активността от страна на клиентите била близка до нулата... Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появил се проверяващият в този клон в разгара на работния ден, влезнал вътре и какво да види - няма никой... а от съседния кабинет на директора се чували силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа..
- Но нали ако я играеше няма да му остане метър...
Поглежда ревизора в кабинета и онемява. Директора на отделението с трима дилъра играят карти.
"Хмм - казал си ревизора - сега ще ги прецакам..."
Връща се в операционната зала и натиснал копчето за тревога... след което започнала да вие сирената. Ревизорът отпуснал копчето и сирената спряла да вие... но от кабинета продължили да се чуват гласове:
- Трябваше да теглиш първо трефите...
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиснал копчето... и сирената отново започнала да вие...
- А сега защо подигра купа?
- Ми щото нямам нито една пика.
"Нее - побеснял ревизора - сега вече няма да спра."
И натиснал продължително копчето...
В този момент през входната врата влезнал сервитьор от кръчмата отсреща... който носел 4 бири:
- Чувам, чувам... и ги нося вече...
58 дни без кръчма! Останах до 22:00 ч. в Кауфланд, само и само, да ме изхвърлят от някъде...
Най-краткия виц:
- Минава българин покрай кръчмата...
- А едно време и се пушеше в кръчмите...
- Тате,какво е "кръчми"? Тате, защо плачеш?
Прибира се Пешо от сафари в Африка и в кръчмата разправя преживявания.
- Иии... изведнъж срещу мен изскочи огромен лъв! Обаче, интересно, огледа ме и си замина. Мисля, че ме помисли за слон и се уплаши.
- Ееее... ти пък, от къде на къде - ти и слон?
- Ми, еййй такава купчина изср*х.
Две мутри си тръгват от една кръчма мъртво пияни. По пътя като вървели единият казал на другия:
- Кире, искам да се изпикам, а съм много пиян, едвам си стоя на краката! Затова ще се хвана с двете ръце за ония лост там, а ти ще бръкнеш в дюкяна ми да го изкараш да се изпикам?
- Добре!
Обаче Киро вместо в дюкяна му бръкнал в джоба. Там напипал една краставица, която останала от кръчмата. Извадил я, огледал я, и казал:
- Лелеее Пешо, май ти скинах оная работа!
- Кире усетих, май почна да ми шурти кръв по крака!
Жена звъни на мъжа си късно:
- Къде си бе свиня?
- Скъпа, нали помниш онзи бижутериен магазин на Цариградско, където си хареса диамантения пръстен?
Тишина...
- Да, миличко!
- Ами, аз съм отсреща, в кръчмата, черпим се с приятели...
В махалата отвориха нова кръчма с домашна атмосфера. След като ти сервира ракията, сервитьорката започва да се заяжда...
Значи, на кръчма с 50 човека не може да идеш, а на работа у цех със 150 може?
Ех, от години се каня да отида на кръчма и сега как ми провалиха плановете значи!
Вуте и Нане в кръчмата. Вуте:
- Найш как ме нервира Пена днес?! Излиза ми от кухнята, почти гола, кърши бедра в моя посока, носи неква кофа със сапунена вода и гъба, сваля ми гащите, почва нежно да мие, ти знаеш кво... и ми удря една свирка, нямаш си идея ква!
Нане:
- Тупан неблагодарен... не разбрах точно, как те е нервирала!?
- А бе, бях 100% сигурен, че ще измие колата, бе...
Ей това е грижовна жена - направи му салата,сипа му ракия и отиде на кръчма с приятелки.
Ако се докаже че алкохолът убива коронавируса, на кръчми по здравната каса ли ще се ходи...
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.