Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5864 вица, разпределени в 391 под-страници.
Целуна Иван Царевич жабата. И се превърна тя в красива девица. И обвини тя Ивана в жестоко отношение към животните и с*ксуални домогвания...
Две мухи си говорят. Едната каза:
- Какъв живот! Всеки се опитва да те улови, да те убие...
А другата и отговаря:
- Какво говориш! Аз чувам само аплодисменти...
Върви си мравката с чувал на гърба и минава край кафене, където щурецът си пие коктейла.
- А когато сняг забръска?
- Ще свиря в шведски ресторант!
На следващата година мравката с чувал на гърба, го вижда излегнат в скъп кабриолет с две красавици.
- А когато сняг?
- Имам договор за турне из Средиземноморието!
На другото лято мравката, с чувал на гърба, го вижда в Ролс Ройс и леко почуква на стъклото:
- Ти като пътуваш толкова, през Франция минаваш ли?
- Разбира се, кажи, ако искаш нещо! - доволно отговаря щуреца.
- Ако срещнеш ония тъпак Лафонтен, кажи му от мое име "Да го духаш!"
Имало конкурс за кучета. Лято е, мор голям, 40 градуса. Наредили песовете на една поляна. Бай Спас завел своя подкаручник и го наредил до другите псета. Минали от журито, погледнали блъара на бай Спас и му рекли:
- Ама тава куче за кво сте го записали, еж го къ изглежда...
Бай Спас рекъл:
- Епа знам, ама тава куче е необикновено.
- Е къ така? Кво мое да праи?
- Епа мое да лети!
Журито са сащисало.....
- Чекай бе къ мое да лети, я покажи да видим бе, е*ах тава чудо...
Бай Спас рекъл:
- Айде приятел покажи на тия ора къ летиш и фръчиш...
Кучето са обърнало, погледнало стопанина и въздъхнало:
- Не моа уа Спасееееее, многу е жега...
Пътува Лиляна Павлова с джипа за 200 000. Влиза в някакво троянско село и, ужас – шофьорът блъска една свиня. Естествено, свинята умряла, а Лиляна Павлова бръкнала в дамската си чанта, извадила 200 евро и заповядала на шофьора да открие собственика на свинята, да му отнесе останките на животното, да му се извини от името на българското правителство и да му даде двеста евро като компенсация. Стояла Лиляна и чакала. Минал час, минали два, три… Накрая шофьорът се появил. Пиян-залян.
– Къде се нафирка така, бе, нещастник? – подкарала го Лиляна.
– Да, странна работа е това животът. – започнал шофьора.
– Тръгнах аз из селото, нося останките на свинята в една торба и, като срещна селяни, им казвам „Карам Лиляна Павлова. Току-що убих тази свиня.“ А те – като започнаха да ме канят и да ме черпят с троянска сливова – чак до сега...
Белезите красели мъжете? Къпи си котката всеки ден и стани с*кс символ на квартала...
ПЛАНИНАР ОТИВА ДА ИЗКЪТЕРИ ПЛАНИНА. По средата на планината 1 птичка го среща и му вика:
- Ппп... ппп...
Планинарят казал на птицата да му каже, когато стигнат горе! Те стигнали горе и планинарят казал:
- Айде сега, кажи?
Птицата казала:
- Ппп... пппп... палатките забравихме долу!
Слизат от планината, че да вземат палатките.
А по средата на планината птицата казала:
- Мммм...
Планинарят казал:
- Ще ми кажеш когато стигнем долу?
Стигнали долу и планинарят казал на птицата:
- Айде сега кажи?
Птицата казала:
- Ммммм майтапих се!
Две костенурки вървели през пустинята - година, две, пет... десет... 20, 50 и гледат оазис. Много били жадни. Тъкмо едната се навела да пие вода и другата и казала:
- Аааа, не, не може така, ние сме културни костенурки и трябва да пием от чаша! Хайде, аз ще се върна да взема, но ти ще ме чакаш и няма да пиеш вода без мен, нали сме приятелки...
И тръгнала. Другата костенурка чакала, чакала, година, две, пет... десет... 20, 50... вече не можела да чака, много била жадна и тъкмо да се наведе да пие, от храстите "изкочила" първата с ехидна усмивка:
- Аааа, ама ако ще се лъжем, никъде няма да ходя!
Срещат се двама:
- Как е, как я караш?
- Чуднооо... Купих си слон... Аз се чудя как сме живели без слон досега... Бере ябълки от високите клони, почиства улуците на покрива, полива градината, грижи се за кладенеца, играе с децата, жена ми е страшно доволна, а каква атракция е за децата на улицата... А бе, какво да ти разправям... Думи нямам...
- Виж кво, веее... Ти що не ми го продадеш?
- Е, глупости ся... Че той е като член на семейството.
- Три пъти повече ще ти платя.
- Ми добре пък.
Срещат се след месец:
- Как е слона, как е?
- Ти луд ли си, веее?! Ти тоя слон ни такова мамата, ве... Всичко засято в градината извади, изкърти улуците, изсра се в кладенеца, децата ги е страх и постоянно плачат, жена ми се затвори в спалнята и не излиза, всички съседи от улицата ще ме съдят...
- Еееееее... Ама ти както си така негативно настроен никога няма да го продадеш...
Вървял един крокодил и си повтарял:
- Гладен съм, гладен съм.
Разминал се с нашата миска и си казал:
- Май не съм толкова гладен! Май не съм и толкова крокодил.
Старият шар-пей дълго се чудеше, от къде точно е излаял.
Било релаксиращо да имаш декоративни рибки в дома си. Взех си двайсетина, дадох им човешки имена, отварям си бирата и започвам да ги псувам на майка...
През времето на бай Тошо, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 200-250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в министерството за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.
Понеделник. Рано сутринта. Опашка от намръщени и мрачни мъже чака да отворят кварталната бирария. По тротоара зад тях се прокрадва котка. От опашката излиза един мъж, мълчаливо набива такъв як шут на котката, че тя отлита в храстите, след което отново заема мястото си на редицата.
- Гошо, що се отнасяш така с бедното животно, бе? - пита друг човек от опашката...
- Щото, хората от сутринта ги цепи главата, а тая тука - ТРАК, ТРАК, ТРАК, ТРАК с лапите по плочките...
Срещат се две акули:
- А аз това лято плувах около Кипър, такива пълнички туристи - слой сланинка, слой месце... Много хубаво лято беше.
- А аз реших за съвсем кратко да поплувам около Слънчев бряг.
- Ти луда ли си? Че то там само пияници...
- Е, вярно е, но пък какъв черен дроб имат...
