Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5864 вица, разпределени в 391 под-страници.
Как е на български:
- "Една катеричка скача от клон на клон, на друго дърво, на трето..."
- Глей, глей, глей... бах нейната мама!
Като не можах да заспя за поредна нощ, към три и половина отидох до дома на психоаналитика ми. Звъннах му на вратата... и като ми отвори сънен, му рекох:
- Виждал ли си ми кучето?
- Не, не съм... Да не е избягало?
- Нее... Доведох ти го да го видиш...
Обичам хората, обичам и животните! Обичам съседите си, обичам и бездомните! Обичам да работя!... А бе, какви са тия хапчета? Я дай още едно!
Котка влиза в кафене, поръчва си кафе. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
- Какво?
- Ъъъъ... ама вие сте котка!
- Да.
- И говорите!
- Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
- О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал...
- Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
- Ето го кафето ви. Ъъъъ... помислих си, че... Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
- Цирк? - пита котката.
- Онова нещо с арена, купол, оркестър?..
- Да!
- Клоуни, акробати, слонове?
- Да!
- Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
- Да-да-да!
- Добре звучи... А за какво им е програмист?
Злобните и агресивни хора след смъртта се прераждат в пинчери!
Иванчо пита Марийка:
- Мариийке, ти обичаш ли животните?
- Да!
- А защо биеш катерицата тогава?
През нощта:
- Скъпи, там в ъгъла има мишка.
- Добре.
- Скъпи, тя много скърца.
- Какво искаш, да стана и да я намажа с грес ли?
Седят трима пияни в кръчмата. По телевизията съобщават, че полски мишки са изяли голяма част от житната реколта тази година. Единият пияница се надига и казва:
- Бахти мишките...
Другият:
- Бахти реколтата...
Третият:
- Бахти поляците...
Ако още веднъж ме наречеш "животно", се развеждаме!
- Добре, скъпа! Няма повече!
- Сега отивам да си почина, че ме болят краката!
- Предните или задните...
- "Локдаун! Локдаун!" - викаше баба Пена, докато затваряше овцете в кошарата.
Смок пълзи през полето. Допушило му се. Гледа седят наркомани. Приближил се:
- С-с-с!
Наркоманите се разбягали, а смокът допушил угарките им. Продължил по-нататък и гледа други наркомани.
Смокът:
- Бау! Мяу!... Пфу, по дяволите! Какво ми става?... С-с-с!
Седели си две врани на дървото и изведнъж едната треснала другата по главата.
- Ама защо!?
- Такава съм си аз, кучка загадъчна...
Спрете да си обличате кучетата! Моето не иска да излиза... Мисли, че сме бедни...
Моткало се зайчето из гората и хоп - намерило пушка. Решило да завземе властта. Отишло при лъва и извикало:
- Лъвчо, горе ръцете!
- Зайко, да не си се объркал?
- Горе ръцете, ще стрелям!
- Зайко, не се ебавай с мен! - и вдигнал неохотно ръце.
- Лъвчо, падни на земята!
- Зайко, хайде да спираме играта?
- Лягай, че ще ти пръсна главата!
Лъвчо полегнал на земята.
- Това лайно виждаш ли го? - извикал заекът.
- Да, слонът го сътвори сутринта.
- Почвай да го ядеш!
- Зайко, аз съм цар на гората. Това няма да го ям.
- Тогава ще те гръмна!
- Ми стреляй.
Щрак! И пушката засякла. Сконфузил се заекът и рекъл:
- Лъвчо, ти ако това няма да го ядеш, аз ще може ли, такова, да го хапна?
Стои си заека на едно пънче и пише нещо... Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера... планина от лисичи, вълчи и мечи кости... а в средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: Важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
