На баба Мика, внучка и Марая, 23-год. секси блондинка, отиде от Каспичан в София да учи педагогика и да става учителка. И лято, като си дойде и отиде при нея, на село, хем на гости, хем да ѝ помогне. Ама баба и, като видя, как издои кравата за има-няма 5 минути и нещо се усъмни в педагогиката.

Добавен преди 8 години 21

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Добавен преди 8 години 3

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.

Добавен преди 8 години 10

Един студент се прибрал мъртво пиян в квартирата посред нощ. Става сутринта и осъзнава, че целия е син, смазан от бой... зачудил се той кво става, събудил съквартирантите и ги попитал:
- А бе, пичове, кво стана, бре? Снощи като се прибрах си бях добре, кво сте ме правили, че съм целия разбит?
Единият му отговорил:
- Седни тука ся, алкохолик с алкохолик и ще ти разправям... Снощи се прибра мъъъртво пиян посред нощ, ние спяхме... влезе с шут в стаята, изкърти вратата... аре, майната му - врата ще я оправим, колко му е, нали сме на квартира! След това видя, че не ти обръщаме внимание и почна да викаш - "Аре, беее манафиии, ставайте, шви е*а майката!!!" И почна да ни будиш наред всичките... айде, пак ти простихме, и ние сме се напивали, и ние сме досаждали. След това побесня и изпотроши всички чаши и чинии в квартирата - не е голяма загуба, от където дошли - там отишли, ще откраднем пак, заведения бол в Студентски Град - простихме ти. По едно време изхвърли стола през прозореца, изпотроши джамовете. Едвам, едвам успяхме да узаптим Киро, да не ти счупи главата, ама ти се размина за пореден път!!! Ама на края като се изсра по средата на стаята, набучи си л*йното с клечки за зъби и каза - "Копелетааааааааа, от днес нататък тоя таралеж тук ще живее!" И не издържахме!!!

Добавен преди 8 години 15

В Бояна вече имало сняг. А в по-евтините квартали и извън София, КОГА???

Добавен преди 8 години 9

Наскоро прочетох че средната дължина на пениса на пловдивчани е двадесет и три сантиметра, а на пазарджиклии - тринадесет. В Пловдив е била проведена анкета ,а в Пазарджик - измерване.

Добавен преди 8 години 14

Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.

Добавен преди 8 години 37

– Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
– Г-жо, имаме каси само в България.
– Аааа… ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж!

Добавен преди 8 години 6

ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ИЗРЕЧЕНИ:
- Ние загубихме изборите.
- Изглеждам страхотно на снимката на личната си карта.
- Този, дето ме засече, дано е жив и здрав и пристигне бързо.
- Да си обръснеш веждите и да ги нарисуваш сама отново, беше чудесна идея.
- Плешив наистина изглеждам по-добре.
- Тъкмо мислех сам да предложа да ми намалите заплатата.
- Това бирено шкембе ти стои много добре, Мария.
- Много месо са сложили в тоя кренвирш, бе.
- Заповядайте на джаз фестивал в Студентски град.
- Публикациите ти във фейсбук наистина промениха политическите ми възгледи.
- Господин Пеевски, тези панталони са ви големи.
- Не успявам в живота, защото съм мързелив и глупав.
- Не харесвам п*рно, според мен е унизително спрямо жените.
- Гледах гениална реклама на прах за пране.
- Баба ми каза, че трябва да отслабна.
- Днес не ми се пие.
- Не ми се ходи в Париж. Заведи ме в Ямбол.
- Нямам търпение пак да отида на зъболекар!
- Бойко Борисов се скри от камерите.

Добавен преди 8 години 22

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Добавен преди 8 години 8

Предприятие у Враца... Картинка към Предприятие у Враца. Ръководството решило да стегне малко дисциплината и забранило на работниците да псуват. Изведнъж производителността рязко намаляла. Шефът спешно викнал бай Ставри стругаря, началник на производствения отдел:
- А бе, бай Ставри, к'во става бе? Що така намале продукцията?
- Глей са началник, нема такова нещо... целата работа а у тава, че вие ни забраниете да псуваме...
- Е как така?
- Е те така те... - обяснил бай Ставри.
- Преди ми беше лесно и са не губеше време. Викам я на помощник фрезисто "А бе педерунгел, зими таа уйовина и я влачи на майкя си у п*тката". А сега доде са сета ка му беше името на педерунгела, ка са викаше уйовината, и къде требваше да са завлече... света време утрепваме...

Добавен преди 8 години 51

- Какво се подарява на собственик на нов ГОЛФ в Перник?
- Перманентен маркер с панделка – да си дорисува километража до 350 км/ч.

Добавен преди 8 години 12

Първият шоколад Тоблерон е направен в Перник, отливан е по винкел.

Добавен преди 8 години 16

Пътува старият Абрамович, в метрото в Москва. Някой написал със спрей на стената:
- "Бийте еврейте и пощальоните".
- Пощальоните пък за какво? - си мисли старият Абрамович.

Добавен преди 8 години 11

– Ало, брат, нали трябваше да кацнеш с парашута в полите на Витоша, бе!
– Ти луд ли си?! В тоя вятър?! Аз съм в Бургас...

Добавен преди 8 години 7