Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3416 вица, разпределени в 228 под-страници.
- Как изкара уикенда?
- Страхотно! Чувствам се като нов човек, чак ми се иска да започна нов живот... в нов град... под ново име...
7
Еврейска фирма печели търг за боядисване на кораб. Пристигат шефовете на фирмата във Варна, подписват договор, вземат аванс и си тръгват. Идват след два дни работници и започват. След месец викат инвеститора за да покажат работата си. Като че ли всичко е наред - корабът е бял, красив, като нов... Подписват акта за изпълнение, евреите взимат останалите пари и след това си заминават. След известно време пускат кораба на вода, той се обръща с другата страна към брега и какво да видят - цялата страна е ръждясала, черна и без нито едно бяло петно. Работодателят в шок, техническият контрол - в паника... Обаждат се на на евреите, веднага да дойдат на дока. Водят ги до кораба и питат:
- Е, каква е тази работа, защо е на половина свършена?!
- Как така - наполовина? Всичко е по договор!
- Да прочетем договора!
- Ето тук пише "Еврейската фирма от една страна, и Варненското параходство от друга страна, се съгласиха да се боядиса кораба...
16
Мистър Синг влиза в Лондондската банка и иска заем от банковия служител. Заминавал за Европа на двуседмично бизнес пътуване и му трябвали 5000 паунда. Банковият служител му обяснява, че банката се нуждае от някакъв вид гарант в случай, че заема не бъде погасен. Мистър Синг се съгласява на условието и му връчва ключовете от чисто новият си жълт Рoлс Ройс, който струва около 250 000 паунда.
- Колата е паркирана на улицата точно срещу банката. - казва мистър Синг.
- А тук са всички документи на колата.
Иска ли питане, служителят веднага се съгласява и сделката е сключена. След като Мистър Синг напуска, всички служители правят на пух и прах мистър Синг като не спират да го подиграват и заливат от шеги. Човек да заложи кола за четвърт милион срещу някакъв заем от 5000 паунда. Един от служителите откарва колата в гараж, където се намират и други коли срещу заем от банката. След две седмици мистър Синг се връща и връща заема от 5000 паунда, като лихвата е само 15 паунда.
Въпреки всичко, служителят не издържа и пита:
- Сър, трябва да ви кажа нещо. Проверихме ви и открихме, че вие всъщност сте мултимилионер, защо на човек като вас ще му трябва такъв заем?
Мистър Синг се обръща и отговаря:
- А къде в Лондон си мислите, че мога да паркирам колата си и да платя само 15 паунда за две седмици?
9
Идея за БГ ТВ игрален формат:
- 10 души с казани състезателно варят ракия. После пият литър първак, собствена продукция и карат Mосквич без фарове. Който стигне в Перник пръв - печели.
9
2045 година. Руско-Немската война. Руснаците обкръжили Берлин.
Един от тях се провикнал:
- Немецо, предай се!
А в окопите група араби си говорят:
- И сега, отде да намерим немец за да им го предадем?!
13
- От София ли сте, госпожице?
- "Ньека туй за сига да устани у тайна."
13
Чат във Фейсбук:
- Здрасти!
- Здрасти, познаваме ли се?
- Не! Да се запознаем! Или имаш нещо против?
- Давай.
- Аз съм Галя. От София. Работя в клуб за танци. Организатор на културно-масовата дейност, състезания и пр. Свиря на арфа. Пея в кварталната оперета. Бивш фотомодел, танцувам, готвя, обичам да купонясвам, преподавам уроци вкъщи... Ми това е всичко.
- Пaцо, обичам да е*а и пия, драго ми е!
9
Чистачка, в нощен клуб, намери някаква таблетка. До сутринта, целият град
светеше от чистота!
9
Враца. Болницата.
- Трудно ми е да Ви пóставА диагноза... Вероятно причината е алкохола.
- Епа, тогива да до'да, когИто сте трезвен...А?
28
Врачанин отива във Варна, да кандидатства за моряк в Военноморското училище. По време на събеседването го питат:
- Ти можеш ли да плуваш, младеж?
- Не!
- ??? И какво ще правим сега?
- Е как к`во, бе? Вий тука в туй училище, кораби нямате ли си, бе?
14
Еволюция:
1) Преместваш се от село в малък град и започваш да говориш приблизително нормално.
2) Преместваш се в столицата. Започваш да говориш почти книжовно и точно си помислиш, че си научил езика, а то пък се окаже, че той не е достатъчен и трябва да научиш програмен език.
7
В София има толкова хубави момичета, че и да искаш и да не искаш - искаш.
9
- Обещавам да бъда с тебе в здраве и щастие, в богатство и разкош, в Лондон и Париж, в Бентли и яхта...
- Алооо, булката! По текста, по текста!!!
5
Баба среща джендър
Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!
стих - Петър Донкин
16
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3