Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3416 вица, разпределени в 228 под-страници.
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!
1
В Перник открили паркинг на няколко нива. До най-горното ниво се достига, след като избиеш всички противници.
1
Разговор между китайски и български търговец. Китаецът:
- Защо купувате толкова малка бройка?
- Защото сме 7 милиона, пазарът е малък.
- Опитай и в друг град.
10
Уникални са чудесата на гражданската авиация - закуска в София, обяд в Лондон, вечеря в Ню Йорк, багажа ти в Буенос Айрес...
8
Петима от провинцията сядат на маса в София и отправят поръчка на сервитьорката:
- Пиет капучина!
Тя:
- Моите съболезнования.
1
У Враца по действителен случай:
- Здрастее, Радиото ли е ?
- Да, кажете..
- И сеги сички ора ма слушат?
- Да, у ефир сте!
- И в магазинете, и по пазарете.. насекъде?
- Да, насекъде!
- Добре. Баце Иване, не купувай млеко и локум, она баба е зела!
28
Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
- Ама... Защо!?
- Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута - пляяяс, още по-силен шамар.
- Какво сега!?
- СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка - пак зверска плесница...
- Ее, ама сега не съм направила нищо!
- Само като се сетя как сърбашеееее...
5
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
2
Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея:
- Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил?
- Им-м-м-ма! И не един, а два даже!
- Как два?
- Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…
0
София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
0
Чу ли, че отлагат гей парада в София заради протестите?
Че то тия протести са си и без това един гей парад с всички привържаници на ГЕРБ в него, така че няма нужда от още един.
0
В Перник една халба бира замества една банка кръв...
0
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
2
От ръководството на телевизията питат кореспондента за ситуацията във Варна, но да е накратко.
- Колко кратко да е?
- С няколко думи, че няма време!
- Душ, гуш и муш!
1
"Американец премина над Големия каньон без предпазни средства."
Чудо голямо! Нека се опита да премине без предпазни средства, въже и прът нощем през Перник.
5