Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3410 вица, разпределени в 228 под-страници.
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума...
- Вашият пропуск, моля...
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо...
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб...
- Влезте моля...
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума...
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър...
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената...
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля...
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния:
- Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? - пита неразбиращ.
- Не знам! - отговорил също неразбиращ другият. - И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос:
- Какъв си протестант или католик?
Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл:
- Евреин.
Отзад се чул радостен възглас:
- Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
- Мамо, утре имаме контролно по география!
- Не се бой сине, сега ще преговорим. Коя е столицата на Германия?
- Берлин.
- Браво! А коя е столицата на Франция?
- Берлин. Питай ме нещо по-сложно!
- Столицата на Полша?
- Берлин.
- Колко си ми умен, Адолф!
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.
Андерсон отишъл в полицията да получи паспорта си.
- Къде сте роден? - пита го чиновникът.
- В Париж.
- Значи сте французин?
- Не, моите родители са датчани.
- Но вие сте роден във Франция, следователно сте французин.
- Значи, ако моята кучка се окучи в конюшнята, то нейните кученца трябва да бъдат наречени жребчета?
Немски туристи се разхождат из Лондон.
- Ханс, знаеш ли как се нарича тази река?
- Нямам понятие. При нас в Кьолн тя се нарича Рейн.
- В Лондон вашият Рейн се нарича Темза, господа - обръща се към тях случаен минувач.
Ямболско определение за град Сливен:
Наведеш се - камък.
Изправиш се - вятър.
Обърнеш се - циганин.
Един българин решил да постави нов световен рекорд по "опрашване" на женски индивиди. За тази цел били нужни 1000 доброволки и 24 часа на разположение. Церемонията щяла да се осъществи на стадион "Васил Левски" в София пред публика. За това "велико" дело стадиона се напълнил както никога не се е пълнил на нито един мач в историята на футбола у нас. И така нашия "славен" българин щял да прослави нашата държава само ако успеел да "свърши" при всичките кандидатки, в противен случай - не се зачита. Така, дошъл уречения ден и час и многохилядната публика очаквала с нетърпение неповторимото зрелище.
Церемонията започнала в 12 часа. До 0 часа, нашия човек успял да "оправи" 600 пички, което било подобрение на рекорда. Но, разбира се, след това темпото му се позабавило и в 11.59 часа на следващия ден оставил 999-та и подхванал 1000-ната. Но явно нямало да "свърши" в уречения час и публиката разочарована се развикала:
- У, пед*раст...
Москва. Червеният площад. Минус 40 градуса. На бордюра седят двама мужици и плачат тихо. Минава патрулка и милиционерите питат:
- К`во правите тука, бе?
- Счупихме една бутилка водка и чакаме да замръзне, та да си я приберем.
По време на бомбардировките над Белград двойка изтребители се отклоняват и погрешка навлизат във въздушното пространство над София. По едно време единия пилот поглежда надолу:
- Абе тука хвърляхме ли?
- Не, не. Тука си е така - отговаря другия.
Лондон. Нощ. Мъгла.
- Господине, извинете! Турист съм и не мога да се ориентирам в това лошо време... Накъде се намира Темза?
- Натам - сочи непознатият.
- Нищо не се вижда! Сигурен ли сте?
- Да. От нея излизам...
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления:
- Страшен град! Какви улици, какви магазини!
- А жените?
- О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз - влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива мадама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара - дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме.
- А после?
- Нарисува легло...
- А ти?
- Хмм... и досега се чудя - как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика...
Шефовете на китайските и българските мутри ще се срещат в София. Българския Кръстник нарежда на доверения си адютант:
- Компир, бегай с мерджана до аерогарата да посрещнеш китайския шеф. Обаче внимавай, казва се г-н Хой! Да не стане издънка и да се червим пред колегите от Азия, ей!
Компира повтарял, повтарял до аерогарата: "Хой, Хой, Хой..."
Когато пристигнал знатният гост, борецът щастливо го посрещнал:
- Добре дошъл, г-н Кор!
Париж, тиха лятна вечер. На масата в ресторанта семейна двойка. Жената замислено гледа надолу и поглажда ритмично основата на бутилката вино пред нея.
- За какво мислиш, скъпа?
- Мисля за Жан.
- Не мисли за Жан, мисли за мен.
- Добре скъпи - и жената преместила ръката си от основата на бутилката към гърлото й, като продължила ритмично да я поглажда.