Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3415 вица, разпределени в 228 под-страници.
Как се женят хората по градове:
София - женят се на 40-45, да улегнат малко. Там са хай-лайф и са над нещата. До тогава са ларж, наркотици, рокендрол и третото не помня какво беше.
Пловдив - женят се в пубертета, обикновено единия е от село другия е от града и така остават до края. Изневери, скандали, циркове, по 4-5 любовника, но не се развеждат, защото хората говорят все пак.
Бургас - в периода май-септември е "имам отворена връзка със жената и тя не се сърди, защото сега е момента да се опита от всичко". От Полша, Чехия, Дубай...
От септември до април живеят на семейни начала, защото иначе как сам да си плащаш отоплението в тази люта зима от плюс 28 градуса навън през зимните месеци?
Варна - същото като в Бургас, но там септември се женят, за да имат на януари 50 процента отстъпка на данъка на апартамента понеже са скръндзи. Март като мине данъчния период се развеждат.
Велико Търново - там въздишат пред телевизора до 35 после се женят за софиянци като се представят, че са на 40 и "колко много са видели от живота и е време да се задомят". То за кой да се оженят иначе? Все пак Търново е малката столица на България. Другите им са под нивото.
Габрово - там не се женят, защото севлиевци отказват да платят чужда сватба.
Ловеч - не се женят, защото там всички са роднини.
Плевен - там се раждат на 30 вече оженени и на толкова си остават. Няма млади, няма стари. Има поверие, че може би са вампири там...
Русе - женят се, за да могат да участват в риалити шоу "смени жената по русенски" с румънски семейства.
Враца, Мездра, Видин - там е бермудския триъгълник на България. Няма статистка за женени и разведени, защото който е отишъл там не се е върнал да разкаже.
- Господин аптекар, искам да купя нещо от тук, но се притеснявам дали притежавате нужната квалификация! Имате ли висше образование?
- Да, госпожо! Аз съм магистър-фармацевт!
- Ама, скоро ли сте завършили?
- О, преди десетина години. И оттогава нон-стоп работя по специалността!
- Хубаво, ама кой знае с какъв успех сте се дипломирали?
- Госпожо, аз съм пълен отличник!
- Да, де, ама в София ли сте следвал или в провинцията?
- Във Франция, госпожо! Няколко години учих в Сорбоната!
- Ох... Добре, добре! Вече съм малко по-спокойна! Дайте ми един пакет памук!
- Какво е ЧНГ в България?
- Честита Нова Година.
- А в Перник?
- Чисто Нов Голф.
Един фермер отишъл на пазар в близкия град. От една сергия купил метална кофа и наковалня. А от съседната - една гъска и две пилета. След като се разплатил, той се сепнал:
- А, бе, аз - хубаво ги купих всичките тия неща! Ами, сега - как ще ги пренеса до вкъщи, като дойдох без кола?
Продавачите го посъветвали:
- Сложи наковалнята в кофата и ги вземи в едната си ръка. Сложи по едно пиле под всяка мишница. А гъската - хвани с другата си ръка!
Онзи послушал съвета и тръгнал да се прибира у дома.
За по-пряко решил да мине през една горичка. Когато приближил, видял някаква готина мацка. Тя му казала:
- Господине, искам да стигна до гарата. Най-краткия път е да прекося тоя лес. Но се страхувам да вървя сама.
Фермерът подхвърлил:
- Ако, желаете мога да Ви придружа, госпожице! Не се страхувайте от мен! Както съм се натоварил, не може и дума да става за някакви с*ксуални закачки!
Хубавицата отговорила:
- Да, де, ама като влезем в гората, кой знае дали няма да направите следното. Ще оставите гъската на земята и ще я захлупите с кофата, за да не може тая птица да избяга! А после - ще затиснете кофата отгоре с наковалнята!
Нашият герой се опулил:
- Ами пилетата?
Мацето се троснало:
- Хайде, хайде! Не се правете, че падате от Луната. Пилетата - аз ще ги държа!
- От къде си?
- От София.
- А къде ще караш празниците?
- При нашите, на село.
Един богаташ отишъл в малък планински град. Срещнал се с кмета и го попитал:
- При Вас климатът здравословен ли е? Защото бих искал да купя голяма къща и да се преселя тук за постоянно!
Градоначалникът го уверил:
- Разбира се, господине! Тук хората сякаш живеят вечно. Не помня от кога не е умирал някой!
Богаташът го погледнал със съмнение:
- Ама - как?! Та, аз, още на влизане в града попаднах на погребално шествие!
Кметът махнал с ръка:
- А, това ли? Съвсем забравих! Това беше шефът на погребалното бюро! Оня ден - умря от глад!
Един борец завел сина си в Лондон. Двамата скоро огладнели. Влезли в едно малко магазинче за хранителни стоки. Дебеловратият си сложил два вирнати пръста като рога на главата и измучал:
- Мууу!
Продавачката съобразила и му дала бутилка краве мляко.
После, якият тип направил пантомима как жъне. И съответно - получил хляб.
Накрая борецът клекнал и започнал да пляска с ръце като с криле и да кудкудяка!
Служителката му връчила пакет яйца.
Когато излезли от магазина, момчето казало гордо:
- Татко, имам една мечта! Някой ден да науча английския перфектно като тебе!
Трима евреи и трима българи, колеги, отиват на конференция в друг град с влак. Срещат се на касата. Българите си купуват три билета, а евреите един билет за тримата.
- Как така? Кондукторът ще ви глоби!
- Не се притеснявайте, имаме си НОМЕР!
Пътуват. Българите умират от любопитство какъв е този еврейски номер.
Минава кондукторът. Всеки българин си дава билета, а евреите се скрили и тримата в тоалетната. Минава кондукторът, чука на вратата на тоалетната - отвътре се подава ръка с билет. Кондукторът го перфорирал и го върнал. Пристигнали. След няколко дни се връщат. Българите решили да изпробват еврейския метод и купили един билет. Евреите не купили нито един! Минава кондукторът. Българите се затварят в една от тоалетните. Двама от евреите отиват в друга тоалетна, а третият евреин отишъл и почукал на тоалетната с българите. Отвътре се подава ръка с билет. Евреинът взима билета и отива при другите двама евреи.
ПОУКА:
- Не правете еврейски номера, ако не сте евреин!!!
Една баба от Габрово за Фейсбук:
- Много хубаво нещо! Все едно гости имаш, а не трябва да ги храниш!
Кметът на един голям наш град обявил награда от 1000 лв, ако някой очисти града от хилядите цвъкащи гълъби. Дощъл един въэрастен пенсионер, отворил едно сандъче и от там излетял голям син гълъб - увлякъл всички със себе си и градът се опразнил. След седмица кметът връчил с тържество наградата на старчето и тихо го попитал:
- Абе, деденце, да ти се намира и голям син циганин?
От Централата на Агенцията по вероизповеданията в София изпратили одитор в синагогата във Варна.
Рови нашият из документите, из залите... няма за какво да се захване.
Пита равина:
- Като изгорят свещите, какво правите с останалия восък?
- Събираме го и го изпращаме в София и ни връщат нови. Ето разписките
- Хм... ами трохите от обредните хлябове?
- Събираме ги и ги изпращаме в София и но връщат нов хляб. Ето разписките
- Хм... ааа, кожичките след обрязването... с тях какво се случва?
- Събираме ги и ги изпращаме в София...
- И какво Ви връщат???
- Вас...
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
- Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
- Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
- Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
- Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още - деца нямаме, пък - камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
- Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
- Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
- Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!
Малък град в Дивия запад...
Един каубой казал на шерифа:
- Слушай, Бил... Носи се клюка, че жена ти си има любовник. Викат му Джо Бързия. Тази вечер мисли да я навести. Пази я добре!
Служителят на закона се прибрал вкъщи. Когато дошло време за лягане, той направил следното. Пъхнал два пръста от лявата си ръка в *** на жена си, за да е сигурен, че никой няма да я обладае. А с дясната ръка стискал зареден Колт и го въртял трескаво във всички възможни посоки. Часовете бавно се нижели, нощта напредвала, а нищо не се случвало. Прекаленото напрежение си казало думата и по челото на шерифа започнала да се стича пот. Той решил да я избърше. Но с коя ръка да направи това? С дясната? Но така се налагало да остави за малко револвера.
По-добре - с лявата! И така, Бил измъкнал пръстите си от котенцето на своята жена. Избърсал си челото за няколко секунди. А после, без да отклонява поглед се опитал да си мушне пръстите на старото място Тогава се чул недоволния глас на Джо Бързия:
- Не обичам да ми бъркат в г*за, когато е*а!
По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтeли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!