Черен хумор вицове
Ако подигравките, обидите и нещастието на другите ви носят забавление и смях, то вицовете с черен хумор, ще ви подобрят настроението.
В тази категория има 11514 вица, разпределени в 768 под-страници.
Един шотландец бил на смъртно легло. Около него се били скупчили приятели и роднини в очакване на последните му думи. Клетникът изрекъл с треперлив глас:
- Анди има да ми връща сто лири!
Жена му кимнала с възхищение:
- Господи, какъв ум! Ясен и бистър до самия край!
Онзи продължил:
- А аз - дължа хиляда лири на Шон!
Съпругата се разридала неудържимо:
- Бедничкият! Започна вече да бълнува!
Отивам на метъл концерт, мъжете сме облечени в черни панталони с черни тениски и якета. Жените също целите в черно, дори и с тежък черен грим... По едно време до мен се приближи една бабка и ми вика:
- Абе, момче... кой е умрели тука?
Враца. Кварталното магазинче. Младеж слага на касата 3 ябълки, 10 яйца и шише водка. Продавачката:
- Аууу, младеж! Да не си необвързан?
- Ами да, госпожо. Как разбрахте?
- Па погледни се колко си грозен!
- Пено ма! Ако можеше да избираш, какво би избрала? Паркинсон или Алцхаймер?
- Мисля, че да разплискам половин чаша уиски е по добре, отколкото да забравя къде е бутилката!
Ужасна буря. Всички пътници са в каюткомпанията. Лейди Клиъруотър казва на мъжа си:
- Джордж, виж лицето на жената отсреща! Искам рокля в такова нежно зелено!
Минувач покрай гробищата изумен се заслушал - песни, играят се танци, свири акордеон.
- Какво става тук?
- Ами, погребват един катаджия. Изпращат го шофьорите от автобазата.
- Е, не е по християнски тази веселба!
- Трябваше да видите завчера, погребваха един депутат, седем пъти на "бис" го закопавахме!
Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има граната и бележка:
- Бабо, ако дръпнеш това кръглото телче дето стърчи, ще получа три дена отпуска.
С вносът на виетнамска работна ръка автоматично се решава и проблема с бездомните кучета.
Капитан на кораб се обръща към моряците си:
- Корабът потъва. Който вярва в Бога, да излезе 5 крачки пред строя.
Излезли пред строя десетина моряци.
- На вас, господа, Бог да ви е на помощ! А ние, невярващите, ще използваме спасителните лодки.
- Докторе, а не може ли да ме пратитите в реанимацията?
- Болния, не се занимавайте със самолечение. Щом съм казал в моргата, значи в моргата!
- Къде прекарахте нощта по време на убийството?
- Танцувах, сър.
- Можете ли да го докажете?
- Разбира се, пуснете малко музика.
Ще бесят металист и чалгар.
Питат ги за последното им желание.
- Ако може за последно да ми пуснете "Доко, Доко" - казал чалгарят.
- А мене ако може да ме обесите, преди да му изпълните желанието! - проплакал металистът.
В салона за красота:
- Помолих ви да ми направите веждите да изглеждам леко учудена, а не шашардисана...
Един наемен убиец казал на друг:
- Ти си ми най-добрия приятел! С теб сме минали през огън и вода! Заедно сме изпълнявали мокри поръчки, заедно сме шмъркали бело, заедно сме ходили по к*рви! Но я си представи, че утре някой ти предложи голяма сума пари, за да ме очистиш! Ще се навиеш ли?
Другият отговорил честолюбиво:
- Боже мой, как ме обиждаш! Та ти на мене си ми като брат, забрави ли?! Аз, тебе - бих те гръмнал безплатно!
Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол-санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той попитал една младичка медицинска сестра, която хлипала до прозореца:
- Сестра, какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- И кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата... той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа... и видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
"Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!"-казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си.
Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, а жена му го пита:
- Скъпи, купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е... Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака, отива при него... и едва чуто го пита:
- Кольо, в чантата ти до хляба намерих една стъкленица... А бе... да не би Петров да е умрял?!
