Вицове » Кръчми

Вицове за кръчми и кръчмари

В тази категория има 901 вица, разпределени в 61 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 14507

Прибира се в България от странство шофьор на камион. Влиза у дома си - всичко е наред, гледа детето - всичко е ОК. Слиза у кръчмата да се види с другарите и... оп, изненада... тия са там ама му викат жена ти стана к*рва...
- Това нема как да стане, това е моята жена, няма вариант да стане!!!
- Добре бе братко, ще ти покажем, ама тя работи в един публичен дом...
Вика нашият едно такси и тръгват към указаната дестинация. Стигат и нашият вади една снимка и казва на шофьора на таксито:
- Приятел, плащам двойно, само влез и изкарай тая к*рва от вътре!
- ОК!
Влиза ония и след малко излиза и вади някаква за косата... Скача нашият и вика:
- ЧЕКАЙ БЕ, ТОВА НЕ Е МОЙТА ЖЕНА...
Таксиджията:
- Не е твойта бе, знам, това е мойта дръж тука сега се връщам и за твойта...

Добавен преди 4 дни 10 Преглед

Прибира се Змей Горянин вечерта, а жена му още от прага:
- Ти пак си бил в кръчмата и си пил! Я ми дъхни!
В общи линии, глупава, нелепа смърт.

Добавен преди 1 седмица 12 Преглед

Един градинар се хвали в кръчмата:
– Вчера ветъра отве плашилото и докът напраим ново, турнах жената на неговото место.
– И?
– Ми днеска враните върнаа и ланшната реколта…

Добавен преди 2 седмици 7 Преглед

Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шафрантия и куха в главата кат казан.
Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се разведе! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човекът в къщи - гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Фанах гората с комшията. Не ме тАрси повече!”
Гледа нашият и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и припада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокалт. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто маме неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се напрай на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадяли и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трОшело моменталически, щот толкоз „красота” нЕмало в целото млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме бяха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати.
- „Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става...”- мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото сичко орева. Бегай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, уфца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да одиш с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отивам с тея дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Куб”. А принца се "флюбил" в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принца пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*а си мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер?!?!
Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финал са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба... Ако си стигнал до тук - аве ти си ненормален да четеш тез простотии ве!!!

Добавен преди 2 седмици 15 Преглед

Един градинар се хвали в кръчмата:
- Вчера ветъра отве плашилото и докът напраим ново турнах жената на неговото место.
- И?
- Ми днеска враните върнаа и ланшната реколта...

Добавен преди 3 седмици 10 Преглед

Вуте е в кръчмата, напива се и тръгва да сваля Пена, че му е време да се жени.
- Пено, ай да те изч*кам у каруцата… после ще се оженим.
Пена го оглежда и го пита:
- Ти пиеш ли?
- Да.
- По колко на ден?
- По 3 бутилки.
- Колко струва една бутилка?
- 10 лв.
- От колко време пиеш?
- От 15 години.
- Харчиш 10 950 лв. на година… 164 250 лв. за 15 г., ако беше инвестирал…едно Ферари… как да се оженя за теб… ти още си с каруца?!
- Пено, ти пиеш ли?
- Не!
- У каруцата ли ше се ч*каме… или у твоето Ферари?

Добавен преди 4 седмици 6 Преглед

Седи си един в кръчмата. Влиза друг, тичайки и вика:
- Пешо, там таковат жена ти! Мъжът скача, тича навън и в този момент го блъска кола. Идвайки в съзнание в болницата, си мисли “Много нервен съм станал, нито съм Пешо, нито съм женен!”

Добавен преди 1 месец 10 Преглед

В кръчмата клиент пита барманката:
- Муцка, ракията хубава ли е?
- Хубава е... като мене...
- Я дай една бира по-добре...

Добавен преди 2 месеца 11 Преглед

В местната кръчма. Двама пияници се заяждат. Единият се мисли за голям мъжкар и се смее на другия.
- А бе, вярно ли е, че още си девствен бе, мухльо?
- От снощи вече не съм.
- Да бе, да… направо ти вярвам…
- Ако не вярваш… питай сестра си?
- Какви ги дрънкаш… аз нямам сестра, бе смотльо.
- Хайде пак ще си говорим… след около 9 месеца…

Добавен преди 2 месеца 8 Преглед

Индиана Джоунс влиза във врачанска кръчма, и си казал:
- Ето го Храмът на обречените...

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.

Добавен преди 2 месеца 15 Преглед

Оженили се вълкът и лисицата и им се родило прасенце. Отива гордият баща да черпи в горската кръчма, и животните като понаправили малко главите добили кураж и започнали да подмятат:
- А бе, вълчо, ти - сив, як, кръвожаден, лисана - нежна, рижа, грациозна... от де накъде ви се пръкна туй прасе, бе?!
Побеснял вълкът, хукнал през гората и с един шут избил вратата на къщата си.
- Ти ма, рижа к*рво, от де ми пръкна тази свиня, ма!?
Лисицата сложила ръце на кръста, изгледала мъжа си отгоре до долу и започнала:
- Първо на първо, не съм рижа, а съм с тъмен махагон, второ на второ, не съм к*рва, а общественичка, и трето, като ми се прибираш всяка вечер пиян като свиня, тигърче ли искаш да ти родя бе, ааа?!

Добавен преди 3 месеца 7 Преглед

Прибират се три приятелки от кръчма. Влизат си във входа и виждат, че на стълбите лежи пиян мъж. Но, преди да видят кой е, токът спрял и не могли да го познаят. Бръкнала му първата в панталоните, поопипала го и казала:
- А, това не е моят мъж!
Бръкнала втората, попипала и тя отсекла:
- Вярно, че не е твоят мъж!
Бръкнала третата и веднага констатирала:
- Бе тоя, изобщо не е от нашия вход!

Добавен преди 3 месеца 8 Преглед

С мен на глава не може да излезете, но на кръчма може!

Добавен преди 3 месеца 6 Преглед

Срещат се двама приятели.
- Пешо, братче, тая сутрин напуснах работа.
- Защо бе Гоше? Нали работата беше лека и добре платена?
- Ами колектива изцяло женски. Все мадами и коя от коя по-хубава.
- Ами като се замислиш това не е зле. - реагирал Пешо.
- А бе наистина не е зле, обаче взех да се поддържам. Бръсна се. Епилирам се.
- Ами като се замислиш това не е зле. - отново отсъдил Пешо.
- А бе не е зле ама спрях да ходя по кръчми. Всичките си пари давам за дрехи и обувки.
- А бе като се замислиш не е зле. Полезно е за здравето. - казал Пешо.
- Като спомена здравето. Точно за това напуснах. От два дена усещам, че взе да ми се ходи на гинеколог.

Добавен преди 3 месеца 7 Преглед
Вижте още...