Вицове за умрели
В тази категория има 880 вица, разпределени в 59 под-страници.
- Чух, че папагалът ви е умрял. От какво?
- Да, от тъга. Жената не му даваше и дума да каже...
7
В магазина:
- Една Карелия и виж там, на картинката да е някой по-малко умрял...
6
Не знам какви са ги вършили в Рая Адам и Ева, но след тях, Бог пуска там само умрели...
19
Дори умрял, патологоанатомът дойде на работното си място.
10
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
21
В спор с жена, най-добре е или да бъдеш мнооого, мнооого тактичен, или трябва да се направиш на умрял. А тактичността е умението, навреме да се престориш на глух, ням, сляп... и тъп евентуално!
7
След 37 години брак Джейк зарязва жена си Едит заради млада секретарка. Новата му половинка настояла двамата да живеят в мултимилионерския му дом. Тъй като Джейк си наел по-добри адвокати, той успява да спечели къщата при делото за развод. Той дава три дни на Едит да се изнесе, разказва „Сан Франциско глоуб“. Първия ден тя прекарала в събиране на вещите си в кашони. На втория ден двама хамали изнесли нещата и. На третия ден тя седнала за последен път край красивата маса в трапезарията на свещи, пуснала си нежна музика за фон и си направила пир с купа скариди, бурканче чер хайвер и бутилка шардоне. Когато приключила, тя преминала през всички стаи и тикнала по една полуизядена скарида, натъпкана с хайвер, в дупките на прътовете на завесите. След това изчистила кухнята и си тръгнала. Когато Джейк се нанесъл с любовницата си в къщата, всичко било невероятно в първите дни. След това бавно къщата започнала да се вмирисва. Пробвали всичко – почистване, миене и проветряване. Вентилацията била проверена за умрели мишки, килимите били изпрани. Освежители за въздух били окачени навсякъде. Докарани били хора да обезпаразитят дома, при което обитателите му трябвало да се изнасят за по няколко дни. Нищо не помогнало. Хората спрели да идват на гости. Работниците отказвали вече да работят по къщата. Прислужницата напуснала. Най-накрая двойката решила, че не издържа и напуснала мястото. Месец по-късно, въпреки че намалили цената наполовина, те още не можели да намерят купувач за къщата. Говори се, че дори местните агенти на недвижими имоти спрели да си вдигат телефоните. В крайна сметка на Джейк и любовницата му се наложило да изтеглят голям банков заем за ново жилище. Едит се обадила на бившия си съпруг и го попитала как вървят нещата. Той и разказал историята за смърдящата къща. Тя възпитано го изслушала и след това казала, че старата къща и липсва ужасно и е готова да намали обезщетението си от развода за сметка на къщата. Мислейки, че тя няма идея колко зле мирише мястото, бившият съпруг се съгласил да вземе около една десета от истинската цена на къщата, а сделката била оформена за час. Седмица по-късно Джейк и новата му жена стоели усмихнати и гледали как работници опаковат и пренасят абсолютно всичко ценно от старата къща в новия им дом. Включително и прътовете за завесите.
29
- Какво е общото между фараоните?
- Умрели са.
7
Един човек в пустинята е на път да умре от глад и жажда.
В последният момент обаче се появява милосърдна фея и му казва:
- Страннико, имаш късмет и ще се смиля над теб. Имаш три желания на разположение.
Човекът зарадван от неочакваното развитие с последно усилие си пожелава:
- Искам един град, където да се наям и напия.
Речено сторено.
Човекът се наял и напил и вече ободрен си пожелал отново:
- Искам бордел, с всяка жена която си пожелая.
Речено-сторено, насреща му бордел.
Малко преди да влезе се зачудил, какво може да си пожелае още. В далечината видял кон.
И се сетил:
- Искам да имам оная работа на коня.
Влязъл в бордела избрал си всички жени, които си харесал. Започнал да се съблича и... всички умрели от смях. Защо? Заради оная работа на коня? Не, а защото конят се оказал кобила.
12
- Докторе, като ходя по улиците и виждам образите на умрели хора.
- Те казват ли ви нещо?
- Не, всичко е със субтитри.
- А! Това са некролози, няма страшно.
9
Когато те носят на ръце, още не означава, че всичко ти е наред. Може и да си умрял.
7
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...
17
- Докторе, приятелката ми е бременна, но аз използвам винаги кондом!
- Нека ти разкажа една история. - казал докторът.
- Имало едно време един човек, който ходел с чадър под ръка в гората.
Изведнъж видял тигър да го наближава, отворил чадъра си и застрелял тигъра, който паднал и умрял...
- Хахаха, това е невъзможно! Някой друг е застрелял тигъра!
- Точно така!
12
- Кога разбираш, че си умрял?
- Когато всичките ти приятели са с черни профилни.
3
На фронта от три дни дъжд, всички окопи пълни с вода... Главнокомандващите подписали споразумение предишния ден за временно прекратяване на военни действия до спиране на дъжда. Чапаев и картечарката Нурка се затварят в наблюдателната кула от сутринта. Петка умрял от любопитство се навърта около кулата и вече след обяд в ранния следобед прави кафе и отива и тропа на вратата. Чапаев излиза, изпъчва се гордо и вика:
- Ну что?
Петка решава да стартира с похвала и казва:
- Товарищ Чапаев, въй горд как Джавахарлал Неру!
Чапаев го поглежда строго, ядосано и отсича:
- Во первъйм ана не Неру, а Нурка. Иииии во вторъйм - ково я джавахарлал ето совсем нье твойо дела!!!
6