Вицове за умрели
В тази категория има 903 вица, разпределени в 61 под-страници.
Един адвокат умрял и застанал пред Свети Петър, а той:
- Човече, ти не си за Рая!
- Къв си ти бе? Ти трудов договор имаш ли? Социална осигуровка? Декларация за доходите давал ли си?
Отишъл Свети Петър при Господ:
- Господи, един не е за тука, но ми иска трудов договор за изпълняваната длъжност, такова нещо имам ли?
- Какъв е този?
- Адвокат.
- Пускай го, докато не се е сетил да ми иска акт за раждане!
10
От съдебните зали:
Прокурор:
- Активни ли сте сексуално?
Свидетел:
- Не, само си лежа.
Прокурор:
- Дата на раждане?
Свидетел:
- 18 юли.
Прокурор:
- Коя година?
Свидетел:
- Всяка година.
Адвокат:
- Имала е три деца, нали?
Свидетел:
- Да.
Адвокат:
- Колко от тях момчета?
Свидетел:
- Нито едно.
Адвокат:
- А момичета?
Свидетел:
- Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?
Адвокат:
- Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел:
- Смърт.
Адвокат:
- Чия смърт?
Свидетел:
- Познайте.
Адвокат:
- Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел:
- Среден на ръст, с брада.
Адвокат:
- Мъж или жена?
Свидетел:
- Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.
Прокурор:
- Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел:
- Всичките. Живите много се съпротивляват.
Адвокат:
- Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел:
- На глас...
Адвокат:
- Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел:
- В 20:30 часа.
Адвокат:
- И по това време г-н Дентън е бил умрял?
Свидетел:
- Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.
Адвокат:
- Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Кръвно налягане?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- За дишане?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел:
- Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат:
- Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел:
- Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...
Прокурор:
- Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел:
- Ами аз имам само един...
Адвокат:
- На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел:
- 38 или 35, не помня точно.
Адвокат:
- От колко време живее при вас?
Свидетел:
- От 45 години.
Адвокат:
- Господине, колкото ви е IQ-то?
Свидетел:
- Мисля, че виждам добре.
Адвокат:
- По-малкият син, 20-годишният, на колко години е?
Свидетел:
- На 20, колкото е и IQ-то ви.
Адвокат:
- Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел:
- Вие е*авате ли се с мен?
Адвокат:
- Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка:
- Да.
Адвокат:
- Какво правехте по това време?
Свидетелка:
- С*кс.
14
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
- Защо открадна колата?
- Не съм я откраднал, намерих я.
- И къде я намери?
- Беше в гробищата.
- Е, и какво?
- Ами помислих, че собственикът е умрял.
8
Най-кофти е, кога си умрял и вече си се отпуснал и успокоил, виждаш светлината в края на тунела, отпред те обгръща божествена любов, топлина и ангелска музика, а докторът те изхака с 5000 волта, и хайде - пак на работа в осем и половина...
12
Един страстен пушач умрял. Отива при свети Петър и светията му казва:
- Ти си точно на средата, нито добър, нито лош - избери си къде искаш, в рая или в ада.
Гледа нашия човек в рая, полянки, ангелчета, пече слънце - идилия, само че навсякъде табели пушенето забранено. Отива в ада - гледа огромни редици казани с лайна и вътре седят хора до кръста и пушат цигари. Няма как, ада ще е. Подава документи, постъпва в ада, влиза в казанчето, пали цигара, дърпа блажено.
В тоя момент идва един дявол, надува една свирка и вика:
- ПОЧИВКАТА СВЪРШИ, ПОТАПЯЙ!
11
Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
11
Дванайсетте зодии ще крият труп.
- Овенът прави план.
- Телецът мълчи и мисли.
- Близнаците говорят несвързано.
- Ракът е в шок.
- Лъвът казва “Аз ще се погрижа!”
- Девата търси какво да облече.
- Везната – ще дойда, няма дойда.
- Скорпионът взима лопата.
- Стрелецът не харесва лопатата.
- Козирогът – "Аз ще копая!"
- Водолеят е толкова студен, че не се знае дали и той не е мъртъв.
- Рибите вече пият, плачат, пак пият…
Резултатът:
- Планът на Овена не струва; обиден е и няма да копае.
- Телецът още мълчи, ама не мисли вече.
- Близнаците – говорят повече от друг път (глупости естествено).
- Ракът се прави на умрял, дано всичко се размине.
- Лъвът – "Аааа, аз няма да си цапам ръцете!"
- Девата не е подходящо облечена.
- Везната още се чуди какво да прави.
- Стрелецът не може да копае с тази лопата.
- Козирогът – е всички знаем, че само говори, нищо не може да свърши.
- Водолеят – май наистина е умрял.
- Рибата пие трета бутилка водка.
- Скорпионът взима лопатата, копае и си мисли: "Тоя да го закопая, че после имам още единайсет!"
21
От не пиене никой не е умрял, но не искам да рискувам.
7
Един човек умрял. Като се качил на небето, гледа – свети Петър размотава една макара.
– Какво е това? – попитал човека.
– Макарата е животът на човек. Като свърши конецът, умира! – рекъл св. Петър.
– Може ли да ми дадеш да навия макарата на жена ми? – попитал човека.
Петър помислил… Знаел, че човекът е добър и му дал макарата. Онзи я навил и направил жена си с 20 години по-млада.
– А може ли и на съседа макарата? – пак питал човека.
Св. Петър се замислил.
- Брей, този човек пък толкова добър… и му дал и макарата на съседа.
А нашият човек след малко пита:
– Петре, последно – може ли и на шефа макарата.
- Брейййй, зачудил се Петър, чак пък толкова добър човек не бил виждал, и му дал макарата.
Нашият взел да намотава, ама здраво!
– Ей, спри се, ти го направи на бебе!
– Море, я на майка му у п*тката ша го вкарам!
17
През времето на бай Тошо, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 200-250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в министерството за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.
18
Един селянин умрял и преди погребението роднините му така се напили, че по пътя към гробището загубили ковчега. Невнимателен тракторист го прегазил и така се изплашил, че хвърлил тялото в езерото. Бракониери хвърлили бомба за риба и вълните изхвърлили тялото. Уплашени го подпрели до един граничен стълб и си тръгнали. Гранична полиция го взели за нарушител, стреляли известно време с автоматите си по него, но след това разбрали грешката си и го откарали в болницата. След дълга операция лекарят излязъл от операционната зала, свалил ръкавиците си и рекъл:
- Операцията мина успешно, пациентът ще живее!
11
Едно семейство седи на закуска... синът пита бащата:
- Тате, колко вида цици има?
Бащата е малко учуден, но отговаря:
- Е, синко, като се замисля, има 3 вида цици. На 20 жените имат цици като дини - кръгли и здрави. На 30-40 циците им са като круши - все още хубави, но леко увиснали. И след 50 циците са като лукови глави.
Синът смаян:
- Като лукови глави?
- Да, като лукови глави - като ги видиш, те разплакват.
Това обяснение кара майката и дъщерята да почервенеят от гняв, така че дъщерята попита майката:
- Мамо, може ли да ти задам един личен въпрос? Колко вида пен*си има?
Майката поглежда бащата:
- Е, дъще, един мъж минава през 3 фази. На 20 години пен*сът е като дъбово дърво - красив и твърд. На 30-40 години пен*сът е като бреза - огъващ се, но надежден. От 50 години нагоре пен*сът е като коледна елха.
- Коледна елха?
- Да, умрял от корена до върха и топките висят наоколо само за декорация!
8
Неделя сутрин. Мъж се разхожда по брега на язовир с 2 бая хубави шарана в живарника. Срещу него изскача горският:
- Опааа, кви са тия риби, бе? Тук риболовът е забранен. Ще се глобяваме!
- Ааа, чакай, горски! Работата не е така, както изглежда. Аз тия шарани съм ги пуснал в тоя язовир навремето, малки рибета бяха тогава, приятели сме. Оттогава редовно идвам тука, свиркам им, те скачат сами в живарника и се разхождаме. Говорим си, правим 2-3 обиколки и ги пускам пак. Знам, че звучи невероятно, но мога да го докажа - пускам ги във водата и ще видиш, че като ги повикам, пак ще дойдат.
Горският бил умрял от скука и решил да го остави да си докаже безумната теория.
Пуснал ги той и седят двамата и чакат. По едно време на горския му писнало и рекъл:
- Айде бе, викай ги вече! Викай рибите, да скачат в живарника и да си ходим!
- К'ви риби, бе горски???
9
Две мутри шофират. На пътя застанала прост*тутка и маха. Обаче странното било, че имала черен шал на врата и именно затова спрели да я питат мутрите:
- Мацко, да не ти е умрял сутеньора, че си с тоя шал?
- Не, това е черен колан по френска любов!
8