Вицове за умрели
В тази категория има 903 вица, разпределени в 61 под-страници.
Всъщност, завещанията са от умрял писмо!
Мъж играел голф, но на една дупка забравил докъде е стигнал. Попитал жената играеща пред него и тя му казала:
- Щом аз съм на седма и ти с една дупка по назад, значи си на шеста.
Това се повторило още два - три пъти. Мъжът, като си свършил играта, видял същата дама в бара и решил да я почерпи питие.
- Какво работите? - попитал той.
- Ако ви кажа, ще се смеете.
- Кажете все пак. - помолил той.
- Продавам дамски тампони.
Нашия умрял от смях, но уточнил:
- Не се смея, защото продавате тампони, а защото аз продавам тоалетна хартия и така излиза, че пак съм една дупка назад!
Учени от БАН доказаха, че който е ял кренвирши от 3 лева килото и не е умрял, не може да се разболее от никакви вируси.
Сутрешният брифинг на Щаба на Великден:
- 30 заразени, 2-ма умрели и 1 възкръснал.
Санитар бута току що умрял пациент към моргата. Не щеш ли обаче, човекът се свестил и пита:
- Къде ме караш?
- В моргата, отвръща санитаря.
- А не може ли обратно в реанимацията?
- Генерал Мутафчийски каза в моргата, значи в моргата!
- Пешко умрял.
- Коронавирус?
- Не, обикновен грип.
- Е, това не е страшно...
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
– Кой?
Таксиметровия шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
– Звучи невероятно направо!
Шофьора:
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътника:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за ш*баната му жена...
Умрял мъж при любовницата си. И тя се чуди какво да прави. Накрая написала sms на жена му от неговият телефон.
- Ела тук, умрях.
Пуснали един взвод войници, в отпуск. Дошло време да се връщат, но закъснели, старшината излязъл на КПП то да ги чака. Появил се първият.
- Защо закъсняваш войниче?
- Г-н Старшина, на баща ми от ТКЗС то му се падна един кон с каруца, и тръгнахме с него. По пътя той взе че умря, и така закъснях.
- Марш в спалното.
Появил се вторият, обаче и той разказал същата история, и следващия така. Накрая се явил ефрейтора.
- Значи и ти ако кажеш, че идваш с кон ще ви разкатая всичките.
- Не бе старши, на баща ми от ТКЗТ то се падна една Волга, и тръгнахме с нея.
- И кво, развали ли се?
- Не бе старши, върви си колата, но пътя беше пълен с умрели коне.
Инженер умрял и попаднал в ада. Скоро започнало да не му харесва нивото на комфорта и се захванал за работа: инсталирал климатици, освежители на въздуха в тоалетните, ескалатори и дявол знае още какво.
Звъни Господ на Сатаната:
- Е, драги ми дяволе, как вървят нещата при теб?
- Чудесно! Тук един инженер инсталира климатици, освежители за тоалетните, ескалатори и още куп други благини.
- ИНЖЕНЕР?! В ада има инженер?! Инженерите не трябва да попадат в ада. Веднага ми го изпрати!
- Аха, има да чакаш!
- Тогава ще те съдя! - казал Господ.
- Аха, съди ме! - изкискал се дяволът.
- Ама откъде ще намериш юристи при теб?
Оптимист и психолог. Психологът:
- Представете си, че дядо ви е умрял...
- Е, имам още един.
- Закъснявате за погребението.
- Сядам в колата и... газ.
- Но вие се страхувате от високите скорости.
- Ще изпия бутилка ракия за кураж!
- Ето! Както сте пиян, ви спира полиция...
- Ще се "разберем"...
- Не можете да се "разберете". Спряла ви е полицайка.
- Ще се запозная и ще пофлиртувам.
- Да, ама тя е много грозна!
- Да, ама аз вече съм пиян!
Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол - санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той пита една младичка медицинска сестра, която хлипа до прозореца:
- Какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- Кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата, той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа и... Видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
- "Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!" - казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си. Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, жена му го пита:
- Купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е. Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака отива при него и едва чуто го пита:
- Скъпи, намерих стъкленицата в чантата ти. Да не би Петров да е умрял?!
На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
- На кого ме оставииииии... Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа... Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее...
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
- Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
- Говори ли с моя мерзавец?
- Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него...
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Умрял Ленин и го пратили в ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
- Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция...
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
- Как е, Боже?
- Първо, казва се "другарю Бог"! Второ, не ме занимавай, че бързам за партийно събрание. И трето - Бог няма!
