Вицове за умрели
В тази категория има 901 вица, разпределени в 61 под-страници.
В Япония си имат дума за "умрял от преумора на работното място", ние пък си имаме за "връщане към живота след препиване до смърт".
Дали някой би умрял за мен? Не, не... Това е прекалено лесно... По-трудното е... Дали би живял за мен?
- Повече не искам да чувам никакви смешки за Втората Световна война и концлагерите. Вчера разбрах че дядо ми е умрял в един от тях...
- Толкова съжалявам! Как се е случило?
- Паднал е пиян от вишката...
Махмурлукът на Шрьодингер – събуждаш се в тъмна стая и не знаеш жив ли си или умрял.
Един адвокат умрял и отишъл в Чистилището. На портата го посрещнал Свети Петър и го попитал:
- Ти накъде?
- За рая, естествено! - уверено заявил юристът.
- За рая, ама нещо те няма в списъка! Ти, адвокате си за ада!
- Как така за ада? Ти кой си, че да ги решаваш тия неща? Някой да те е упълномощил? - подхванал го адвокатът.
- Ама аз съм Свети Петър! Господ така ми нареди!
- Господ така му наредил?! Я дай да ти видя пълномощното!
Същисал се Свети Петър - търчи при Господ и се оплаква:
- Господи, долу има един адвокат - иска да влиза в рая, а не е за там... И на всичко отгоре пълномощно ми иска...
- Пускай го, пускай го! - отсъдил Господ.
- На мен акт за раждане сигурно ще ми иска!
Никога не съм имала комплекси по повод на възрастта си... Но, днес моят добър син ме попита:
- Мамо, когато Ленин е умрял, ти плакала ли си?
- Да, човече и когато динозаврите изчезнаха, така ревах...
Умрял един и викнали попа да го опява. Той почнал както му е реда, обаче в това време идва ходжата и му вика:
- Колега, какво правиш, защо ти го опяваш, не виждаш ли че тоя е турчин???
- Какъв турчин бе, ти в ред ли си, в паспорта му пише Христю... - отговорил попа.
- Христю, не Христю, турчин е кат' ти казвам. Давай да му свалим гащите да видиш! - казал ходжата.
Речено - сторено. Свалили му гащите и к'во да види попа, ония с рязана патка. Обаче бързо се окопитил и вика на ходжата:
- Колега, карай сега няма да се караме, ти му пей на х*я, аз ще му пея на главата и всичко ще е наред...
На три жени им умрели мъжете. Събрали се впоследствие да си разказват, как са минали погребенията. Първата казала:
- Ами моят много обичаше планината, кремирах го и разпръснах праха му от една скала.
Втората разказала:
- А пък моят много обичаше морето, кремирах го и го разпръснах на морския бряг.
А третата казала:
- И аз моя го кремирах, напълних с праха люти чушки, сготвих с тях боб и го изядох.
Другите две:
- Че от къв зор?
- Да ми пръсне гъза за последно!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътникът:
– Кой?
Таксиметровият шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътникът:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьорът:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътникът:
– Звучи невероятно направо!
Шофьорът:
– Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътникът:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьорът:
– Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
Един мъж умрял и отишъл пред портите на Свети Петър. Свети Петър искал да разбере дали е грешен.
- Ами аз съгреших със тъщата... дойде на гости, заприказвахме се и от приказка на приказка и я оправих. На следващия ден дойде на жената сестрата, пихме кафе и от приказка на приказка и нея оправих. После дойде съседа, пихме по бира, приказвахме и от приказка на приказка и него оправих...
Свети Петър казал:
– Хайде минавай, че май много се заприказвахме с теб...
Умрял съм от глад по пътя за вкъщи, звъня на жената с въпрос:
- Гущерче, какво имаме за вечеря?
- Мързелива мусака...
Викам си:
- "Еййй случих на жена, какви ги измисля гозби само!"
Влизам вкъщи и гледам, запечатана бутилка олио, картофите на балкона, каймата във фризера, цели глави лук и консерви домати...
През 1978 г. Граф Дракула се хранел с девствени момичета.
През 2016 г. Дракула умрял от глад...
Има две възможности да спечелиш спора с жена ти - да се разплачеш преди нея или да се престориш на умрял.
- Нещастница! Знам всичко!!! - крещи съпругът.
- Всичко?! Кажи кога е умрял Кромуел, тогава!
Жена звъни на приятелка:
- Тоя моя закъснява...
- И кво от това?
- Може да е тръгнал по к*рви?
- Охх, ти винаги най-лошото си мислиш, може да е умрял човека.
