Вицове за умрели
В тази категория има 904 вица, разпределени в 61 под-страници.
Две мутри шофират. На пътя застанала прост*тутка и маха. Обаче странното било, че имала черен шал на врата и именно затова спрели да я питат мутрите:
- Мацко, да не ти е умрял сутеньора, че си с тоя шал?
- Не, това е черен колан по френска любов!
8
От форум...
Темата е "Как да се отърва от хлебарките вкъщи!?"
Едно от мненията написа:
- Бе то тия гадове са от стомана бе! Бия ги с песници и ги мажа с чепиците и те смрадовете пак не мрът!!! Даже съм пробвал да я хвана с 2 ръце и да и отворя устата с пръст и след това да изпръскам цял флакон РАЙД и пак не мре бе, деа я таа смрад!!! Утре ще дам 20 кинта за тия отрови и ако пак не са умрели, мамка му, единственият начин, който не е пробван, е да ги офръгвам с клес, та като спече по тех да ги е*е у дупе!!!
5
Когато умрял Майкъл Джексън, новината бързо се разпространила. Влиза един в една кръчма в Перник и още на входа съобщава:
– Знаете ли кой умре?
Всички казали - "Не!"
– Е па, умре Майкъл Джексън!
А Вуте станал от една маса разтревожен и с треперещ глас попитал:
– А Миле Китич, добре ли е?
29
Малка къртица излезнала по погрешка на нудистки плаж между краката на мадама.
- Ежко, ти ли си? - попитало къртичето, но никой не му отговаря.
И пак попитало:
- Ежко, ти ли си бе?
Отново мълчание. Душило, душило и през сълзи на очи казало:
- Ма ти си умрял бе, ежкооо!
14
Вуте и Пена на екскурзия в Япония. Посещение на японско гробище на групата. Разглеждат и Вуте вижда, че на надгробните плочи пише "Яко Суно, родена 1936 г - умряла 1975г, тя живя 10 г.". На друга "Сейри Нихочи, роден 1905 г - умрял 1973 г, той живя 3 г." и т. н... Смята Вуте, ала никак не му излизат сметките и попитал, каква е тази работа. Отговорили му, че в Япония е прието да се пише само броя на годините, през които човекът е бил щастлив.
Замислил се Вуте и казал на Пена:
- Пено, га умра на гроба да ми напишат "ОН СЕ РОДИ УМРЕЛ."
18
Един умрял и на ония свят Свети Петър го пита:
- Вярно ли е, че си бил голям любовник на Земята!?
Той казал:
- Вярно е!
— Ами ти, как, нали се сещаш?
- Ами срещнем се и от дума на дума работата стане.
- Ами ти вярно ли е, че и с мъже, а?
- Вярно е!
- А с тях как?
- Същото, срещнем се и...
Светията казал:
- Е върви си по пътя, че нещо много се заприказвахме!
11
Бай Ганьо, американеца и французина решили да скачат от небостъргач. Пръв бил американеца.
Той казал:
- Ще скоча в името на свободата!
Скочил и умрял. Втори бил англичанина.
Той казал:
- Скачам в името на кралицата.
Скочил и не оживял. Дошъл ред на Бай Ганьо.
Той казал:
- В името на българските тарикати - ще сляза с асансьора!
41
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
50
Няма лошо, че някои хора имат аквариуми, вместо глави... Лошото е, че .. всички рибки са умрели...
5
- Чух, че папагалът ви е умрял. От какво?
- Да, от тъга. Жената не му даваше и дума да каже...
7
В магазина:
- Една Карелия и виж там, на картинката да е някой по-малко умрял...
6
Не знам какви са ги вършили в Рая Адам и Ева, но след тях, Бог пуска там само умрели...
19
Дори умрял, патологоанатомът дойде на работното си място.
10
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
21
В спор с жена, най-добре е или да бъдеш мнооого, мнооого тактичен, или трябва да се направиш на умрял. А тактичността е умението, навреме да се престориш на глух, ням, сляп... и тъп евентуално!
7