Вицове за телефони
В тази категория има 3515 вица, разпределени в 235 под-страници.
-Докторе, нещо ми звънят ушите...
-В никакъв случай не вдигай! Това са телефонни измамници!
Животът на женения мъж се дели на две части:
Преди да си забрави телефона в къщи...
и след това.
- Свободна ли си? Дай си телефона и какво ще правиш в събота вечер?
- Да! Ето ти го! Обади ми се в понеделник, за да ти разкажа!
Дебел мъж искал да отслабне. Пробвал всякакви диети, но нищо не се получавало. Накрая прочел една обява: “Отслабнете с 5 кг. на ден!”. Позвънил, казали му, че ще дойдат на място.
На другия ден се звъннало на вратата, мъжът отворил, а там стояла красива гола жена, която държала табелка: “Ако ме хванеш съм твоя!”. Започнал мъжът да я гони из цялата къща. Няколко часа я гонил, най накрая я хванал, свършил работата, застанал на кантара – отслабнал с 5 кг!
Следващата седмица пак позвънил по телефона и казал: “Искам да отслабна с 10 кг!”. Отново му казали да чака в къщи. На другия ден на вратата го чакала още по-красива гола жена с табелка “Ако ме хванеш съм твоя!”. Започнал да я гони. Половин ден я гонил, най накрая я хванал…, застанал на кантара – бил отслабнал с 10 кг!
Следващата седмица отново се обадил по телефона и твърдо казал:
– Искам да отслабна с 20 кг!
– Сигурен ли сте?
– Сигурен съм!
– Е, добре. Чакайте вкъщи.
И отново на вратата се звъни, мъжът отваря вратата, а там стои едър негър с табела “Ако те хвана си мой!”.
В час госпожата хванала Иванчо да подава бележка на съученик. На нея пишело: "Госпожата има миризлива пу*ка". Хванала го тя за ушите и го завела при директора. Той прочел бележката и гневно казал на Иванчо:
- Утре баща ти да е при мен, за да разговаряме!
Иванчо казал:
- Баща ми е много зает, но може да говорите с него по телефона. И Иванчо дал телефонния номер на баща си.
Директорът го набрал и чул: "Министърът на образованието слуша". Затворил телефона и се обър... рнал към госпожата:
- Е, мийте я тази пу*ка, госпожа! Да не мирише.
Значии... не приемам съвети от хора които са дали по 1300-2000 лв. за телефон, тия акъл хич нямат.
Днес в офиса, потребител (девойка-блондинка) пъхна карта памет mini SD от телефон в слота Меmоrу Stiсk Duо РRО на лаптоп. Картата, естествено потъна, като Титаник вътре.
Сисадминът, целият зъл, пъхти и се опитва да я извади, и пита:
- Защо трябваше да пъхаш тази карта точно тук?
Девойката:
- Защото влизаше вътре
Сисадминът:
- Предполагам, че така е измислен и аналният с*кс.
- Ти не ме обичаш!
- Ама как бе мило! Заради теб, всички жени в телефона ми са записани с мъжки имена!
Офис, работен ден. Телефонът звъни, секретарката вдига:
- Да, кажете?
- Г-н Иванов там ли е?
- Ами, тъкмо влезе. Ох,излезе... Ох, пак влезе... Ох, излезе...
Звъни телефонът, ама някак аварийно ми звъни. Вдигам. Онова с антенката не работело, не светело и нямало интернет. Ужас на ужасиите да няма интернет баш за нам кой си филм, който сме го чакали цял ден да го гледаме, и освен това, Джокович имал основателни претенции за не 'нам кво си... Бедстваме и не може така да продължава.
- Ама ти включи ли го, пробва ли да извадиш и пъхнеш буксичката?
- Всичко съм пробвала, 10 000 пъти вече пробвах буксички, щепсълчета, кабелчета, тока гасих, водата спирах, бойлера също, не ще и не ще и няма нет, светът свърши, да беше паднал метеорит, ама това е нетърпимо вече, да паладейш, и... ти не ме обичаш!
Ясно, работата е сериозна. Бягам от ангажименти, бързам, изпреварвам баш пред едни куки, които заложили триногата и снимат, успях да им се усмихна широко кът Джак Никълсън в "Сиянието" на Стенли Кубрик, усетих как една стотачка се изниза от картата към КАТ, псувам разни бабички и дядовци, които насред делника тръгнали на пазар (понеже е Петък и е "Пазарен ден") и карат като костенурки на втора без газ, в крайна сметка паркирам пред вкъщи, качвам се, влитам и заварвам атмосфера на сърдито мълчание, което реди пасианси на дивана по случай края на световния Интернет, рутер, който не свети и въобще по-добре да не влизате в такова напрегнато положение с гъстотата на пчелен мед, в който потъвате в някой много страшен кошмар. Откачам аз, закачам, не ще. Цък копченцето отзад, хоп светнааа!
- Ти пипа ли го нещо?
- НЕЕЕЕЕЕ! Въобще не съм го пипала!
От което разбирам, че или извънземните или пак онзи руски шпионин е минал да цъкне копченцето на рутера отзад.
И сега следва най-важното.
- Ако искаш да знаеш, бърсах прах! Повече никога няма да бърша прах, никога няма да шетам, да готвя, да чистя, да пера, да гладя, щото така! Излязох виновен пак аз за копченцето.
Целувки, прегръдки, филмченцето тръгна, хайде пак обратно по задачки, пак усмивка на катаджиите, пак бабички и дядовци карат като костенурки, пак търси парко място и се прави, че си ходил до тоалетната по голям зор...
Любов, какво да я правиш?!... Да паладейш.
Остарявам. Това не е изненада. Ма, при мен стана рязко. И това лееко ме притеснява. Болежките са нормални. Обаче, почнах да забравям. Трети ден не мога да се сетя за една известна група. Любима!? Вчера си взех очилата, а си забравих телефона вкъщи. В парка съм. Разхождам се. И се чудя, в детския кът ли да си поиграя. Или да дремна за малко на пейката. Отказах се. Всички ще ми се смеят. Не, че ми пука. Пука ми за деменцията. Щото забравяш колко си пил. С кого си бил. Какво си ял. Кой какво ти е казал. Дето вика Шон Пен:
- "По-добре с Паркинсон. Малко ще разлея на панталона. Отколкото с Алцхаймер, че да не си спомням, къде съм си оставил питието."
Мамка му и старост! И тук вече изразът:
- "И това ще мине", не минава.
Знаеш, че си стар, когато почнат да ти звънят телефонни измамници.
Още полезни съвети:
- Ако очаквате важно обаждане, а телефонът продължава да не звъни, поставете го в най-дълбокия или неудобен джоб, закопчайте старателно и насапунисайте ръцете - шансовете се покачват драстично.
- Миме, а пък моят отиде за риба и цял ден не си вдига телефона! Сигурно си е хванал любовница!
- Еее, недей така песимистично - може просто да се е удавил!
По телефона:
- Васе здрасти! Как е семейния живот?
- Никога не съм бил толкова щастлив!
- Тя какво, до тебе ли е?
- Много съм доволен!
- Дръж се брат.