Вицове за телефони
В тази категория има 3615 вица, разпределени в 241 под-страници.
Забелязвате ли, че от улиците изчезнаха всички монетни телефони?! Направиха го, за да не можем никога да се измъкнем от Матрицата.
7
Близкото бъдеще
Телефонът в кварталната пицария звъни:
- Пицария google, добър ден, слушам ви!
- Пицария какво?
- Пицария google. какво искате да поръчате?
- Но... това не е ли в пицария "Синьор домат"?
- Уви беше. Наскоро гугъл я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които може да се възползвате.
- Добре. Да видим, какво толкова ново ще ми предложите!
- Разбира се! Като начало да предложа обичайната ви поръчка.
- Обичайната? От къде знаете каква е обичайната ми поръчка?
- Имаме инсталиран идентификатор на клиенти, и ние знаем, че последните 53 пъти от този номер е поръчвано пица "Везувий", с допълнително сирене и шунка, плюс бутилка добре хладелна бира "Каменица" светло.
- Ооооо добре! Ами да давайте обичайната поръчка!
- Добре записвам. Мога ли само да си позволя да ви дам един съвет?
- Разбира се!
- Имате ли новото ни меню?
- Не.
- О, господине! Това е най-пълното меню, което някога сте виждали. Бих си позволил да ви препоръчам пица с извара и спанак, както и една бутилка минерална вода с малко съдържание на сол.
- Извара? Спанак? Сол? Ти луд ли си? Мразя това!
- Разбирам ви много добре, но това е най-доброто към момента за здравословното ви състояние. Да отбележа само, че имате много висок холестерол...
- Висок холестерол! Това пък няма как да го знаеш?
- О, господине! Нашата компания разполага с най-голямата база данни на планетата. От този телефонен номер и името ви имаме достъп до лабораторните ви изследвания.
- Не ми пука за вашата база данни и за холестерола ми! Не искам пица с извара и спанак! Пия си лекарства, за да мога да ям, каквото искам, ясно?
- Съжалявам, но нашата база данни показва, че не сте си взимал хапчетата в близкото минало.
- Какво?!? Откъде подяволите знаете това? Шпиониратеме от доста време така ли?
- О, не, не, не, не! Просто имаме в базата данни на всички аптеки в града, и последният път, когато сте посетили аптека е било преди 3 месеца. Купили сте един блистер, в който има 30 хапчета.
- О, човече! Така е! От къде знаеш това?
- От кредитните ви карти...
- Какво?
- Ами да! Последния път когато сте ползвали кредитната си карта в аптека е било преди 3 месеца. В същото време сте пазарували от други търговски обекти, което значи, че не сте загубили кредитната си карта.
- Ааааа кретени! А, не мога ли да платя в брой? Мога нали? Какво ще кажете сега?
- Това е невъзможно господине. Плащате в брой само на любовницата си по 100 долара на седмица. Всичко друго плащате само с кредитната си карта.
- Идиоти! Откъде и как знаете, че имам и колко плащам на любовницата си?
- Ами всички други и плащат по банка. Пък тя внася допълнително 100 долара седмично повече. Ясни са имената на другите и любовници. От вашия баланс се губят едни 100 долара. Следователно вие сте човека.
- Е*а.., ми мамичката! Какво друго знаете за мен?
- Съжалявам, гозподине, но справката ви е доста дълга и това, е което виждам на тази страница на монитора. Като цяло ви съветвам да посетите личния си лекар възможно най-скоро, да си направите нови изследвания, да уточните дозата и вида на лекарствата си, за да може да ви бъдем максимално полезни в избора на храна.
- Мамичката ви и google и служители и държава и ти и компютри и бази данни и интернет и facebook и twitter и липсата на личен живот в двадесет и първи век и цялата тази проклета държава...
- Моля ви, моля ви, не се ядосвайте. Не е във ваш интерес. Не забравяйте холестерола, кръвното и другите здравословни проблеми, които имате.
- Млъкни Гад! Още утре събирам багажа и заминавам някъде далеч от всичко това. Да! Заминавам за Фиджи, или някъде, където няма интернет, компютри, телефони, без хора, които ще ме следват през цялото време, ще надничат в личния ми живот, ще имат база данни и ще знаят с кой си лягам и какви гащи си купувам.
- Много добре ви разбирам господине но,....
- За последен път, ще използвам кредитна карта, за да си купя билет за самолета и отлетя на края на света!
- Добре, но.....
- Отменям поръчката за пица и бира. Не ми трябва още един ред във вашата база данни.
- Добре господине поръчката ми е отменана, но ако може само още една подробност.
- Какво, по дяволите! ?
- Искам само да ви напомня, че вашият паспорт е изтекъл.
50
Ако не сте наясно, какво е маркетинга, това е перфектното обяснение:
1. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: „Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ – това е директен маркетинг.
2. Вие сте на парти с куп приятели и виждате прекрасно момиче. Един от приятелите ви, отива при нея и ви посочва, като и казва: “ Той е много богат. Омъжи се за него !“ – това е реклама.
3. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и взимате телефонният и номер. На следващият ден и се обаждате и казвате: “ Здравей, аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ – това е телемаркетинг.
4. Вие сте на парти и виждате прекрасно момиче. Ставате, изтупвате се, оправяте якичката и затягате вратовръзката си, отивате близо до момичето и я поливате без да искате с питие. След това и подавате кърпичка, взимате и чантата, която тя изпуска или забравя, предлагате и да и извикате такси или да я закарате до вкъщи, отваряте и врата на колата и казвате: „Между другото, аз съм много богат. Ще се омъжиш ли за мен ?“ – това е ПР ( PR – public relations ).
5. Вие сте на парти и виждате прекрасно момиче. Тя се доближава към вас и казва: „Г-не вие сте много богат. Ще се ожените ли за мен ? – това е разпознаване на бранда.
6. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: “ Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ Тя без да се замисли, ви удря здрав шамар ! – това е обратна връзка с клиентите.
7. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: “ Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ Тя обаче, ви представя на мъжа си ! – това е несъотвествие в търсенето и предлагането.
8. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и преди изобщо да сте казали нещо, друг я заговаря преди вас и казва: “ Аз съм много богат. Ше се омъжите ли за мен ?“ и тя си тръгва с него – това е конкуренцията, която изяжда вашият пазарен дял.
9. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и преди да сте казали: “ Аз съм богат. Омъжи се за мен !“, пристига жена ви – това е ограничение за навлизане в нови пазари.
26
Шофьорски тест:
1. Какво иска катажията, който маха с палка пред колата ти?
а) Какво-какво! Пари иска, разбира се.
б) Иска да обсъдим едни текстове от Правилника за движение по пътищата.
в) Иска да се похвали с новия си радар и да ми покаже забавни цифрички на дисплейчето.
г) А какво е това “катаджия”?
д) Вече нищо не иска. (И отговарящият поглажда доволно един все още димящ гранатомет.)
2. С каква максимална скорост може да се движи автомобил в населено място?
а) Това знаят само катаджиите.
б) Зависи от настроението на шофьора, състоянието на пътната настилка, качеството на автомобилните гуми и задръстванията.
в) Ако нямаш много пари, то към числото от най-близкия знак добави 10 до 30 км/ч. Ако парите са в неограничено количество, натисни газта до ламарините.
г) Максималната възможна скорост е указана на скоростомера.
д) 150-160 км/ч, това е оптималната скорост на Аудито.
3. Кога се дава предимство на пешеходците, опитващи се да стигнат до спирката на градския транспорт?
а) Когато не ми пречат.
б) Когато спирката е на тротоара.
в) Когато сред пешеходците има хора с особено заплашително телосложение.
г) Никога! До този момент нито един пешеходец не е успял да ми избяга.
д) Какво е това “пешеходец”?
4. След вас кара кола, на чийто покрив мигат разноцветни светлини. Какво означава това?
а) Има национален празник.
б) Всеки автомобил трябва да се присъедини към инициативата: включете дългите светлини, осветлението на купето, аварийните, фаровете за мъгла, запалката и джобното фенерче, за да декларирате адекватно своето присъствие на пътя.
в) Някой важен отива на националния празник.
г) Трябва да се отбие от пътя, да се спре и да се направи равносметка тип “А аз какво постигнах в този живот”.
д) Ченгетата се страхуват, че ще се изгубят едни други и си подават знаци в кое точно задръстване са попаднали.
5. Кога може да се кара в платното на насрещното движение?
а) Когато си включил дългите светлини за да предупредиш пътуващите в насрещното.
б) Ако търсиш къща, разположена от ляво на улицата.
в) Според настроението.
г) Ако ти еписнало да живееш.
д) Че как да знам. Аз лично предпочитам да карам по тротоарите, там има повече неща за бутане.
6. Какво означават цифрите “40, “50″, “60″ и т. н., заградени в червен кръг и окачвани по крайпътни стълбове?
а) Внимание! Катаджиите са ти устроили засада в близките храсти.
б) Не пий ракия, мастика, спирт, докато караш.
в) Нищо не означават.
г) Това са тестове за проверка на показанията на скоростомера.
д) Това са номерата на съответните стълбове.
7. Какво е това “път с предимство”?
а) Един жълт квадрат. — 1 точка
б) Участък от жп линия, пресичащ магистралата.
в) Път, по който разни важни люде минават често.
г) Магистралата София — морето.
д) Пътят, по който се движа аз.
8. Кога се дава предимство на автомобил, излизащ от кръговото?
а) Ако този автомобил ама хич не ми пречи.
б) Ако колата е много по-скъпа от моята.
в) Ако аз самия излизам от проклетото кръгово.
г) Ако противниковият автомобил е оборудван с булдозерна лопата.
д) Никога! Ако не отстъпят — живи няма да си тръгнат.
9. Какво означава прекъсната линия, маркираща пътя?
а) Така се обозначава трасето, по което се движат колите на пътна помощ.
б) О, това е линията, която трябва да съвпада с осевата линия на автомобила.
в) Нищо?
г) Това е една спомагателна линия за контролиране на праволинейността на движението.
д) Използва се за разделителна линия: дясната част на пътя е за ламерите, лявата е за мен.
10. Какво трябва да се направи по време на изкачване на баир, ако колата изгасне, а ръчната не работи?
а) С единият крак се натиска интензивно съединителя, другият е подпрял газта до ламарината в опит да се запали колата, като е много важно да не се изпуска педала на спирачката нито за секунда.
б) Използва се затишието да се проведат няколко важни телефонни разговора.
в) Остро извиване на волана позиционира колата перпендикулярно на пътя. И на възвишението. И на движението.
г) С много чувство се призовават всички пътници да слязат от колата и да я изтикат по нанагорнището.
д) Моли се пасажера да слезе и да подпре колата, като застопори някое от задните колела с крака си. Ако няма пътник — същият апел се отправя към някой пешеходец.
Сметнете точките, които сте изкарали. За всеки отговор А си дайте по една точка, за Б по две, за В по три, за Г по 4, а за Д — по пет, разбира се.
РЕЗУЛТАТИ
По-малко от 10 точки: Лъжеш! Никой не може да изкара толкова малко.
10-20 точки: И ти това го наричаш каране? Осъзнай се докато е време. Сигурно нито един пешеходец още не си сгазил, нали? И какво означава това? Правилно, застреляй се. Веднагически. Или пък опитай да живееш истински. Пришпори звяра!
20-35 точки: Мислиш да минеш с едно обикновено превишаване на скоростта? Или пък паркиране на непозволено място? Разбира се, че не знаеш да караш. Има още толкова много да учиш за движението по пътищата… Новак!
35-47 точки: Добре го даваш, ама има още какво да се желае. Колко катастрофи си правил досега, само десетина, нали? А сгазените пешеходци не са повече от петнайсетина? Е, имаш време да се поправиш — ако се постараеш скоро може да влезеш в майсторската група.
47-50 точки: Поздравления, ти си достоен за гордото звание ШОФЬОР! Имаш стотици инциденти по пътя, а броят на жертвите само за последния месец е двуцифрено число. Само едно е чудно — как все още си жив?
10
– Това жените са много подли същества, шъ знаиш.
– Що, бе?
– Вчера една щеще да идва на интимна вечеря. Направих пържоли с гъби, купих шампанско и презерватив и чакам, а тя половин час преди времето ми звънна на телефона, че не може да дойде.
– И какво толкова, друг път?
– Да ама след още час звънна да каже, че е в таксито и идва.
– Ми супер.
– Кво супер, бе – аз бях изял пържолите, изпил виното и си бях извъртял една злобарка...
7
Из дневника на една блондинка:
Животът ми не е никак лош! Тръгвам си от офиса. Както и сутринта-пак има някаква мъгла... Не обичам да шофирам в мъгла! Но днес даже камъни да падат- нищо не може да развали настроението ми!
Денят мина добре-нямаше много работа, явих се в офиса лакирана, гримирана и с нова рокля, в обедната почивка ходих на фризьор, а Ваньо от съседния отдел ми направи комплимент! Глупостите, който поствам в една група за вицове събират лайкове, а в един от сериозните сайтове- където обсъждаме сериоооози теми, никой даже не подозира, че съм жена-при това блондинка!
В края на деня, съм безкрайно горда от себе си, а носът ми почти удря тавана. Докато си обличам палтото, Ванката ме пита дали искам да ме закара до нас. Не мога да повярвам, че животът е толкова щедър днес! Тъкмо да се съглася и напипвам в джоба ми ключовете за колата ми... Не му върви на това момче и това е! Изкушението да си тръгна с него е голямо, но...2) аз си имам приятел, и 1) определено не бих оставила любимата си кола без надзор за цяла една нощ! По-скоро бих оставила моят да спи при негова стара приятелка, отколкото да оставя колата ми без надзор и да рискувам някой да ми свие нооовите алуминиеви джанти (подарък за Коледа от мама и тате!)
Та излизам в мъглата и отивам смело към паркинга. Стигам до моето обичайно място и...косата ми, изправена от фризьора се изправя още повече, въпреки лака по нея. Обикалям, гледам в мъглата- няма го! Безценното ми ренунце го няма! Докато обикалям в мъглата из паркинга и се мъча да се сетя къде спрях сутринта, а двама тъпаци (кой ви е дали книжка?!?) едва не ме прегазват. Вторият тъпак се оказва Ваньо, но в този момент даже и той отнася една ругатня, но си тръгва без даже да е разбрал...
Минават още няколко минути-включвам алармата, но няма и звук от бубуто ми наблизо, а в главата ми се прожектира спомена как пред месеци откраднаха колата на бившия ми, а той още не може да си вземе парите от каското...Каско? Аз даже нямам каско...Отидоха ми и джантичките и фарчетата и новите боядисани прагове...
Вадя телефона и през сълзи набирам скъпия ми и без да хълцам твърде много казвам: Някой ми е откраднал колатаааа....
А той: Кога бе скъпа? КОЙ?? Стой така на линия... не реви... а, виждам я, пред блока е, защо така се стресираш? Кой ти каза това? Кой те излъга?? Ти къде си, не те виждам?
Мълча десет секунди и гледам умно в мъглата...а после казвам: да купя бутилка вино и да се гушкаме, а?
Той моментално забравя повода за моето хълцане (явно вече е свикнал, че приятелката му е леко шантава жена) и отива да приготви някакво мезе за виното, а аз с бодра крачка тръгвам през мъглата към метрото!
Животът не е никак лош, ммм?
П.С. Иван кара BMW... Нима наистина очаква да се возя при него, при условие че имам РЕНО?!?
Автор: ... ;)
12
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
29
Отървах се... След многото банкети и късните ми прибирания, жената набарала в телефона ми и номера кръстен "kurvite". Решила да го провери и звъннала от нейния телефон, даже се представила... И сега " kurvite" от агенцията за взимания, тормозят нея.... щото аз не им вдигах... и все още не им вдигам.
1
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
44
Програма за изгонване на нелоялните съседи
I.Саботажно-подривни мероприятия:
1.Да се завари вратата на асансьора на етажа на търтеите;
2.Да се открие кабела за стълбищната лампа, да се среже и да се замаскира деянието;
3.Да се пъхат редовно клечки за зъби в ключалката на мизерниците;
4.Да се инжектира саламура в бутона на звънеца им;
5.Да се подпира сопа на вратата им, така че при отваряне да пада навътре и ги халосва по безмозъчните кратуни;
6.Да се дресират всички домашни любимци във входа, да използват изтривалката на питекантропите за тоалетна и да се хранят обилно;
7.Да се монтира на кабела за ел.тока за калпазаните, (на тайно място), реле изключващо за кратки интервали тока вечер;
8.Да се реже редовно кабела им за TV, а по-късно да се пусне ~220V по него за да се довърши черната им техника;
9.Да се напълни мазето на хайманите с бълхи, хлебарки, плъхове - бе кой к'вото има;
10.Който мине покрай колата им да залага гвоздеи под гумите, да рита огледалата, да троши стъкла и фарове, да я полива с киселина, да и пълни ауфспуха с полиуретанова пяна;
11.Живеещите над тях! Охаааа-а-а-а!!!:
- да се разхождат по налъми;
- да изтърсват чержето си само при отворени прозорци или простряно пране на мухльовците;
- да си купят барабани и да репетират вечер;
- да пускат димки на терасата им и да викат пожарната;
- да пръскат с воден пистолет - зареден с мастило прането им;
- по същия начин да постъпват с котката им, ако се осмели да си покаже зурлата след обстрела с прашки, препоръчан на лапетиите от входа;
- винаги да се надува метъла до дупка при излизане или отиване на почивка;
- да се пробие дупчица над спалнята им и при добро настроение да се налива вода, а при лошо..., хм;
II.Психомутренски мероприятия:
1.Да се размени кабелът на телефона им с този на таксиметровата фирма от партера;
2.Всеки влизащ или излизащ от входа, да натиска поне 3 пъти звънеца на мухльовците;
3.Да се затварят редовно плъхове в пощенската им кутия, а при липса на гризачи, да се пускат фалшиви призовки за съда, съобщения за колети, заплашителни писма уж от мутри, сатанистки секти, сутеньори и друга паплач;
4.Да се пуснат от тяхно име обяви, че се продава апартамента им и всичко в него поотделно;
5.Да се пуснат от тяхно име обяви, че извършват с*ксуални услуги - хомо, садо-мазо;
6.Всеки връщащ се от среднощен запой, да им звъни от уличен телефон докато вдигнат;
7.По-артистичните съседи да се обаждат по телефона със - "Здрасти Коте, заспа ли селянина?Оооо, извинете - грешка!"
8.Да се обяви конкурс за най-гаден графит на вратата им;
9.Да се подшушне че са клептомани на колегите и шефовете им в службата;
10.Най-доброто хакерче от блока да се закачи за тяхното IP и да пуска наляво-надясно писма и съобщения за "ютии", "пратки", "тревица", "екскурзиантки", докато се самосезират съответните служби;
11.Да се пусне обява от тяхно име, че раздават почти безлихвени дългосрочни кредити;
Доказан резултат, милиони вече по цял свят са опитали и са доволни от ефекта.
3
- Тате, ти имал ли си компютър като малък?
- Не.
- А телефон?
- Не.
- А динозаври виждал ли си?
13
Той:
- Защо не ми вдигаш телефона?
Тя:
- Бях в банята!
Той:
- Три месеца ли?!
5
Двама приятели се срещат. Единия се хвали:
- Ако знаеш с каква мацка се запознах в бара, взех й телефона, цепеняк бе цепеняк!
- Еми супер.
На другия ден същото:
- Запознах се с една яка мацка, взех й телефона.
- Ок.
На следващия ден отново:
- Запознах се в бара с една мацка и й взех телефона.
Това се повтаря още няколко пъти и приятеля му казал:
- Абе що прайш бе. Що прайш с тия телефони бе, вземи и телевизор или нещо друго!
5
История с розов телефон
Адвокатът от съседния офис разправя на кафе миналата седмица. Щото при мен има две красиви жени, а той е още ерген.
Отишли някакви си ТРИМА от контрол по заетостта ли, от друга инстанция, да му проверяват бумагите на 24-часов "розов" телефон. Едната от тях е жена.
Едно време комунистите пращаха на проверки по двама - всеки би донесъл за другия, ако нещо наруши правилата или вземе, та се "облажи" с подкуп.
Почнали отдалече, БТК им казва, че този гад с розовия има 10 линии, 24 часа на ден. Те установяват, че той плаща само на 10 човека осигуровки.
Отиват онези в офиса му. Виждат само пет жени на телефоните и си го почват. “
- Вие имате 10 линии по 24 часа, което прави минимум трийсе "работника" на по 8-часов работен ден! А плащате само на 10!
- Вижте, огромна работа се върши от записи на "розови" разкази, които са разпределени по жанрове, записани на компютър. Ако искаш учителка, натисни 1, ако искаш медицинска сестра, натисни 2, ако искаш полицайка, натисни 3, майка ти, баща ти и т.н.
- Това са глупости! Укриваш социални осигуровки!
- Хубаво, проверете. Вие сте със служебни телефони, не ви се брои като разход. Ето ви номерата, позвънете на който си изберете. Ако случайно попаднете на жените на смяна, те ще ми вдигнат ръка, не се смята.
Хубаво, позвънили и трите инспектора по няколко пъти с различни опции на предлаганите услуги...
- Ама как, Вие така развращавате българското общество! Вие какво предлагате на младежта?!?! Това е недопустимо и немислимо като престъпление! Ще понесете тежки наказания!
- Госпожо и господа, вашите телефони ми излязоха на екрана като на мои редовни потребители. Мога да ви кажа и кой от вас по колко лева е навъртял този месец. Да продължаваме ли разговора?
Такивамитиработи.
22
Срещат се двама приятели единият изглеждал много отчаян.
- Какво ти е, защо си такъв унил?
- Имам голям проблем, не мога да реша дали съм гей или съм хетеро.
- Не се притеснявай, сега ще ти дам телефона на един доктор, който ще реши проблема на момента.
Отива човека на преглед, обяснява си болежката. Доктора започва:
- Веднага ще изясним ситуацията. Първото, което трябва да направите е да си свалите панталона и бельото. След това ще ви хвана за тестисите, а вие трябва колкото можете по-бързо да кажете "деветдесет и девет".
Хванал го доктора за топките и човека веднага казал "деветдесет и девет".
- Много добре! А сега ще ви докосна члена и вие трябва да извършите същата процедура.
Пипнал му доктора члена и пациента веднага изстрелял "деветдесет и девет".
- Отлично! Сега Ви предстои последният тест! Състои се в това, че с пръст ще бръкна в ануса Ви.
- Нужно ли е, докторе?
- Необходимо е и е много важно да кажете "деветдесет и девет"
Мушнал доктора пръста и пациента започва:
- Едно, две, три, четири ...
9