Вицове за телефони
В тази категория има 3643 вица, разпределени в 243 под-страници.
Включвам си алармата на телефона за шест сутринта с думите:
- "Да видим какво ще излезе от това..."
- Ало, ало....
- Тук е телефонният секретар на Погребална Агенция "Късметче".
Пълно е с народ, но никой няма да ви отговори, а шефът отиде за стока...
– Бихте ли изчакали на телефона, това ще отнеме няколко секунди...
– Ама от безплатните ли?
– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.
– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерих в пералнята и да не го спирате...
– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.
– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
Ревнива руса жена вдига скандал на мъжа си:
- Знам, че ме правиш на глупачка и ми изневеряваш! Но ще те хвана!
- Няма такова нещо, бе жена! От къде ти дойде на ума?
- Няма ли? А коя е тази АЛАРМА, дето ти звъни всяка сутрин в 6 и 30 по телефона?
Автобус 280 в София. Пътуваме. Явно новоприет студент говори по телефона:
- В Студентски град съм. В момента пътувам към София.
- Оф, хора... оставете ги най-после тези телефони и да си комуникираме!
- Казваш го, щото те е яд, че нямаш батерия!
Един ми се оплака:
– Разбрах, че нищо няма да излезе между мен и онази хубавица, дето вчера имах среща.
– И как го установи още от първата среща?
– Ами като и звънна алармата на телефона, а пък тя отговори...
- Когато започнахме да излизаме, той все още имаше друго гадже. Минаха две години. Вече сме женени.
Въпрос:
- Защо още съм записана в телефона му, като "Пешо гумаджията"?
Лекция по психология в университета.
Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер.
- Здравейте, търся Христо.
- Имате грешка?!
- Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер.
- Здравейте, Христо върна ли се вече?
- Тук няма такъв, нали ви казах!
- А това, колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
- Христо още ли го няма?
- А бе ти що не си еб*ш майката!!! – гласът отсреща вече крещи.
- Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят.
Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
- Професоре, забравихте последния стадий.
- И какъв е той?!
- Пълното озверяване.
– Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?
На един се разболяла жена му и постъпила в болница. След няколко дни той звъни в отделението и пита хирурга:
- Как мина операцията?
През това време става преплитане на линиите и мъжът се прехвърля на друг телефон, където техник от автосервиз говори с клиент за ремонта на колата му:
- Ние и сменихме задницата...
- Задницата?!? Вие сте се побъркали! Тя си имаше много хубава задница!
- Дайте да не спорим! Нейната задница беше толкова износена, че нямаше начин да бъде възстановена. Очевидно са я ползвали без ваше знание и са я блъскали по камънаци и храсталаци. Има много драскотини по долната част. Буферите бяха увиснали и хлабави. Затегнахме ги. Системата за захранване също оправихме.
Очевидно тя плюскала много масло, ние направихме така, че да плюска по-малко.
- За това благодаря. Но по отношение на задницата - това е просто наглост!
- Дайте да не спорим. Набихме и втулка, разширихме я до нормален размер и постигнахме по-плътно прилягане. Всеки от нас я опита по веднъж. Отначало тя се държеше необуздано - силно подхвърляше, но после го даде равномерно. Утре ще я изпробваме във ваше присъствие, а после може да си я вземете за лично ползване...
Настроих си телефона да се отключва с лицево разпознаване, обаче вечерта си изтрих грима и повече не можах да го отворя.
