Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.
– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
Ревнива руса жена вдига скандал на мъжа си:
- Знам, че ме правиш на глупачка и ми изневеряваш! Но ще те хвана!
- Няма такова нещо, бе жена! От къде ти дойде на ума?
- Няма ли? А коя е тази АЛАРМА, дето ти звъни всяка сутрин в 6 и 30 по телефона?
Автобус 280 в София. Пътуваме. Явно новоприет студент говори по телефона:
- В Студентски град съм. В момента пътувам към София.
- Оф, хора... оставете ги най-после тези телефони и да си комуникираме!
- Казваш го, щото те е яд, че нямаш батерия!
Един ми се оплака:
– Разбрах, че нищо няма да излезе между мен и онази хубавица, дето вчера имах среща.
– И как го установи още от първата среща?
– Ами като и звънна алармата на телефона, а пък тя отговори...
- Когато започнахме да излизаме, той все още имаше друго гадже. Минаха две години. Вече сме женени.
Въпрос:
- Защо още съм записана в телефона му, като "Пешо гумаджията"?
Лекция по психология в университета.
Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер.
- Здравейте, търся Христо.
- Имате грешка?!
- Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер.
- Здравейте, Христо върна ли се вече?
- Тук няма такъв, нали ви казах!
- А това, колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
- Христо още ли го няма?
- А бе ти що не си еб*ш майката!!! – гласът отсреща вече крещи.
- Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят.
Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
- Професоре, забравихте последния стадий.
- И какъв е той?!
- Пълното озверяване.
– Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?
На един се разболяла жена му и постъпила в болница. След няколко дни той звъни в отделението и пита хирурга:
- Как мина операцията?
През това време става преплитане на линиите и мъжът се прехвърля на друг телефон, където техник от автосервиз говори с клиент за ремонта на колата му:
- Ние и сменихме задницата...
- Задницата?!? Вие сте се побъркали! Тя си имаше много хубава задница!
- Дайте да не спорим! Нейната задница беше толкова износена, че нямаше начин да бъде възстановена. Очевидно са я ползвали без ваше знание и са я блъскали по камънаци и храсталаци. Има много драскотини по долната част. Буферите бяха увиснали и хлабави. Затегнахме ги. Системата за захранване също оправихме.
Очевидно тя плюскала много масло, ние направихме така, че да плюска по-малко.
- За това благодаря. Но по отношение на задницата - това е просто наглост!
- Дайте да не спорим. Набихме и втулка, разширихме я до нормален размер и постигнахме по-плътно прилягане. Всеки от нас я опита по веднъж. Отначало тя се държеше необуздано - силно подхвърляше, но после го даде равномерно. Утре ще я изпробваме във ваше присъствие, а после може да си я вземете за лично ползване...
Настроих си телефона да се отключва с лицево разпознаване, обаче вечерта си изтрих грима и повече не можах да го отворя.
Блондинка звъни на приятелката си по телефона и с развълнуван глас казва:
- Бързо ела вкъщи! Направих научно откритие!!!
- Какво откритие, ма?
- Идвай, идвай, не е за по телефона!
Приятелката бързо се оправя и пристига в дома на блондинката.
- Гледай сега! Всички лампи в къщата светят, нали?
- Да!
Блондинката гаси лампите.
- Сега светлината я няма, нали?
- Да.
- И, знаеш ли, къде отива светлината?
- Не.
- Ела да ти покажа!
Отиват в кухнята, блондинката отваря с тържествен жест хладилника и казва:
- Ето тук...
В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...
Добре изглеждаща девойка си харесала един младеж и решила да го заговори.
- Здрасти! Имаш много готин телефон. Колко мегапиксела е камерата му?
- Достатъчно, за да може на снимката да ти се видят бръчките под фондютена.
Момиче, объркано от сензорните телефони, в ресторанта започнало да ръчка келнера с пръст, за да се появи менюто.
Полезен съвет:
- Записах името на любовницата си така - "Low Battery" - просто слагам телефона да се зарежда, ако жената е наоколо.