Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
Ако си вземете рак за домашен любимец бъдете много внимателни как съобщавате на роднините си по телефона.
Моя позната цъка през телефона си из сайт за запознанства, малко момиченце стои до нея и с любопитство наблюдава:
– Каква е тая игра? – пита то...
- Покемони ловя, моето дете, Покемони.
Сутринта в маршрутката пиша СМС на милото. Един чичка до мен нагло ми наднича в телефона. Викам:
- Ще добавиш ли нещо или да го изпращам вече?
Момиче звъни на приятеля си:
- Мило, имам две чертички, бременна съм.
- Аз пък имам две чертички на телефона, не те чувам.
Младеж се обажда по телефона у дома...
Вдигнала баба му:
- Бабо, я виж работи ли рутера?
- Че работи ли, знам ли чедо...
- Коя лампа свети?
- В банята. Да я изгася ли?
Вчера в Била видях мъж, който не можеше да открие из джобовете си списъка с покупки направен от жена му и си беше забравил телефона вкъщи... Имаше нещастен и безпомощен вид, като детенце загубило се в мола...
Покемоните са измислили нова игра. Ходят из София с телефон в ръка и ловят тъпаци...
Звъни телефонът... Приятен женски глас:
- Поръчахте женско такси?!
- Да...
- А, защо?! Да пътувате, или да се смеете?!
- Ако трябва да съм честен... и да се посмея!
- Тогава слизайте! Вече наближава... след няколко минути ще започне паркирането!
Т'ва, значи интернет банкирането е баси ш*баната работа. Качих си приложение на телефона и какво натиснах - пратих на някакъв непознат номер 200 кинта. И да не ме е много яд, му написах и СМС:
- За жестокия с*кс!
Приятел от Варна ми звъни по телефона:
– Няма ли скоро да прескочиш насам, че да пием по кафе?
Пък аз отговарям с въпрос:
– Вие там във Варна откога на ракията и викате кафе?
Каква любов от пръв поглед, като всеки си зяпа в телефона.
А той ми се обади рано заранта... Плачеше... Обясни ми се в любов... А аз мълчах и се чудех къде съм била снощи, и как съм могла да се напия така зверски... И кой въобще плаче и ми хленчи по телефона?
Телефонни измамници ми се обадиха и казаха, че държат Издислав, и "Qkata dupara koi 6i q bara" като заложници... Искат ми 10 хил. лв. да им дам ли или да разчитам, че един Джорджано ще ни остане?
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Американец звъни по телефона на свой приятел руснак и вика:
- Серьожа!!! Помагай братче! Тук е -20! Замръзваме! Какво правите в Русия на - 20 и да кажем, че чакате тролейбуса?
- Нищо особено - пием по 1-2 бири, децата ядат сладолед...