Вицове за родители
Смях с историите за родители и техните любопитни и непросветени деца, а също и родителските отговори на неудобните и забавни детски въпроси.
В тази категория има 7981 вица, разпределени в 533 под-страници.
След като изгледали всички сезони на сериала „Стъклен дом“, семейство Попстрелкови от село Голям Дъбовец решили, че е крайно време да посетят столицата и да видят на живо стъкления дом. Качили се на влака цялото семейство, баща, майка и син- тийнейджър, и отпрашили за София. И понеже никога не били напускали Голям Дъбовец, за Попстрелкови всичко било крайно интересно. Когато пристигнали в столицата веднага започнали да обикалят забележителности и да трупат впечатления.
Най-после стигнали и до Стъкления дом, влезли вътре и започнали да обикалят магазини и заведения, цъкайки с език или от лъскавите витрини или от високите цени. Но, нещеш ли, в суматохата бащата и сина Попстрелкови изгубили мама Попстрелкова в тълпата. Къде ли не я търсили, но така и не я откривали. Накрая спрели да си отдъхнат малко и бащата забелязал на десетина метра пред тях две врати, които се плъзгали от само себе си на страни, а над тях, след затварянето им, започвали да святкат цифрички. И докато бащата Попстрелков се чудел какво ли става зад тези врати, изведнъж се случило следното- вратите се отворили и през тях влязла възрастна, ниска и дебела женица, след това вратите се затворили и цифричките отгоре започнали да святкат последователно- 1,2,3,4 и после 4,3,2,1 , после вратите се отворили и от вътре излязла млада девойка висока 180см, с фрапиращ бюст, крака до сливиците, къса пола и дупе като детско барабанче. Девойката артистично отметнала дълга грива и с царствена походка минала покрай двамата Попстрелкови. Бащата и сина гледали след нея с увиснали ченета, но в един момент бащата се съвзел ръгнал сина си в ребрата и изсъскал:
- Бързо бягай да намериш майка си да я пъхнем в тая машинка, че иначе те утрепах!
- Скъпи, разкажи на мама какво ти направих вчера...
- Извъртя ми невероятна свирка, а накрая ми изгъл...
- Идиот! За мусаката бе!
- А да, много вкусна беше...да, да!
Седя си пред телевизора пия бира, хапвам мезенце и изведнъж ми звъни телефона:
- Взе ли детето от градината? Боклука изхвърли ли? До магазина ходи ли? Нали не си забравил, че утре идва мама!?... Иване, какво мълчиш!!?
А, аз не съм Иван, аз съм Петър и на душата ми става едно лееко, леко...!
- Тате, гаджето ми искаше да ѝ подаря коте. Купих ѝ едно красиво, гальовно и пухкаво, но тя премисли и не го иска вече. Какво да правя с животното?
- Сине, върни животното на родителите! А котето си го остави в къщи...
В училище учителката задава въпрос:
- Деца, какво ще се случи ако едно всеразрушаващо гюле се удари в една неразрушима стена?
Иванчо отговаря:
- Ще поскъпне ракията.
Учителката:
- Е как така? Къде е логиката?
- Не знам къде е логиката, но татко казва, че в тази държава каквато и простотия да се случи, единственият резултат е, че поскъпва ракията.
Веднъж Иванчо попитал дядо си:
- Дядо, защо мама и тати когато си легнат скарани се събуждат сдобрени? А вие с баба скарани си лягате и скарани си ставате.
- Ех, дедовото, умре тоя дека ни сдобряваше.
- Тате, аз късметлия ли съм?
- Да, синчето ми! Срещу тебе нито презерватив, нито аборт помогнаха…
КАК ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ УЧИТЕЛ?
Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
Дори да чуваш 25 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа...”, знаеш че си забелязан.
Двадесет и пет деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с „мамо“ или „тате“ в един или друг момент.
Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден - голямо междучасие и след часовете.
Оценяваш достойнствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пластмасова кутийка от маргарин.
Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с „Да не чуе дявола!!!“)
Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
Не може да стигнеш до училище без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
Изискваш от своите приятели при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
Тайно си пристрастен към дезифектанта.
Мигновено разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш „Шшшът“ или потропваш по масата (ако има такава).
Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросите: „Разбрахте ли?“, „Ясно ли е на всички?“, „Запомнихте ли?“
Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки… Шкафовете у дома ти са препълнени със „спомени“, за които можеш да разказваш с часове.
След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
Молитвата ти винаги завършва с думите „Господи, пази децата!“
Италиански бос на смъртен одър вика сина си:
- Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет.
- Тате, аз очаквах да получа Ролекса. За какво ми е пистолет!?
- Слушай, сине! Ще минат години, може да се случи да се прибереш по-рано и да завариш жена си с любовник. И тогава какво?! Ще му кажеш колко е часа ли...
Молба:
- Дядо Коледа, подари ми количка, на Кристина - конче, на мама - телефон, а тати и без това е щастлив, защото има нас.
- Тате, трябва да отидеш при учителката по математика.
- Защо?
- Попита ме колко е 7х9 и аз и казах 63, после ме пита колко е 9х7 и аз ѝ казах, че е същия х*й!
- Ами така е, но ще отида!
На следващият ден.
- Тате, ходи ли в училище?
- Не, защо?
- Ами в час по физическо учителят ми вика - "вдигни дясната ръка, сега лявата, сега десният крак, сега левият" и аз го питах "на х*я си ли да стоя?" Иска да те види.
- Хм, вярно. Ще отида.
Трети ден:
- Тате, ходи ли в училище?
- Не, защо?
- Ами изключиха ме! Викнаха ме при директора, а там учителката по математика, учителят по физическо и тази по география...
- Тя пък за чиѝ х*й е била там?
- Е, и аз това питах.
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал:
- Има ли някой тук?
- Да! - чул се детски глас.
- А татко ти при теб ли е?
- Не, той излезе преди малко.
- А майка ти?
- Не, тя беше тук преди татко, но после и тя излезе.
- Добре де, вие никога ли не се събирате заедно?
- Събираме се, ама в къщи, не и тука в нужника...
- Сине, да знаеш главният в къщи съм аз!
- А мама знае ли?
- Шшът, на мама нито дума!
Приятел се оплаква:
- Днес отново се опитах да върна моето момиче, но откакто се премести при мен, родителите ѝ спряха да вдигат телефона.
Снощи жена ми вика:
- Избирай, или ще ми помагаш в къщната работа, или ще доведа мама да живее у нас!