Разни вицове
В тази категория има 22189 вица, разпределени в 1480 под-страници.
Двама македонци се срещат в центъра на Ню Йорк:
- Ех, Трайче, колко е малък свeтът…
- Не е малък, Македония е голямa…
Космонавт се обажда до земята:
- Срещу мен се задават много сини и зелени човечета. Искат да ме снимат. Какво да правя?
- Усмихни се.
Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били доволни. На третия ден направил 100 метра осеви линии и началниците му си казали, че щом първите дни се е справял добре, пак ще може. Но на четвъртия ден чукчата направил само 50 метра осеви линии и шефовете го повикали в офиса:
- Какво става с теб - казали - преди работеше толкова бързо и толкова много - първия ден 200 метра, втория 150, после 100, а сега…
А той отговорил:
- Сега чукча също работи добре, но кофа далече!
В едно село живял един старец и се прославил той в цялата страна с това, че можел да изпърди всяка мелодия.
Веднъж на гости му дошли журналисти от националната телевизията за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.
Единият журналист пита:
- Можеш ли "Бяла роза" на Славка Калчева?
- Лесна работа - казал дядото и изпърдял много вярно "Бяла роза"…
Другият журналист:
- А "Ветрове" на Лили Иванова можеш ли?
- Няма проблеми.
Гостите са в шок!
Третия журналист:
- А класика можеш ли, например токата и фуга в ре минор, от Бетовен?
- Това не го знам, дайте нотите ще опитам.
Донесли му нотите, старица ги гледал - гледал и казал:
- Няма да стане момчета, тука на три места може да се насера…
Един млад послушник пристига в манастир и игумена го развежда из манастира. Влизат в една стая, в която има маса, отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва:
- Тук, чадо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в друга стая с маса, отрупана с всякакви маркови напитки.
- Тук, чадо мое, можеш да пиеш каквото и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в трета стая, пълна с раса, килимявки и прочее попски облекла.
- Тук, чадо мое, можеш да се преобличаш колкото искаш всеки ден, само в петък - не!
Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда един гол задник.
- Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък - не!
Младият послушник бил много доволен и казал на игумена:
- Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползувам всички тези блага през всички дни, освен петък?
- Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап.
Българин, англичанин и китаец изкачват връх, стигат догоре и българинът се провиква:
-Аз те обичаааам!
Ехото:
-Аз те обичам… обичам… обичам.
Англичанинът:
- I love you!
Ехото:
- I love you… you… you.
Китаецът:
- Gjgshfcf gjdhdqj!
Ехото:
- Кво, кво?
Скъпи деца, няма Дядо Коледа. Тези подаръци са от родителите ви. С любов, WikiLeaks
Американец, руснак и българин се състезавали, къде медицината е най-напреднала.
Американецът споделил:
- Ние имахме един състезател във Формула 1.Един път се блъсна зверски и стана на парчета. Нашите хирурзи го сглобиха и сега отново е номер едно!
Руснакът докладвал:
- Ние имахме един десантник. Един път парашута му не се отвори и той стана на пихтия. Нашите лекари го лекуваха успешно и сега той отново е най-добрият. Българинът казал:
- Ами,ние имахме един железничар, бай Пламен, една нощ, бил пийнал повече и се закачил за влака. Влачил го цели пет километра. Като го намерили нашият лекарски екип,от него бе останало само едно дупе и едни уши. Но специалистите направиха всичко възможно.
Американецът и руснакът се спогледали и попитали:
- Добре де, какво прави сега вашият човек?
Българина отговорил:
- Е, как какво! Пръцка и се ослушва!
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
Във вагон пътуват двама тексасци. На една гара излезли от купето да си наквасят гърлото.
Върнали се, гледат- местата им заети. Помолили пътниците да ги освободят, но те отказали. Тогава единият от тексасците извадил пистолета си и извикал:
- Броя до три! Едно! Две!
Пътниците се изпарили моментално. Приятелите седнали на местата си и единият философски отбелязал:
- Ето заради такива нахалници, на нас тексасците ни е излязла лоша слава.
Пътували двама души във влака. По едно време единият извадил огромен сандвич с масло, шунка и френско сирене и започнал да яде, доволен. Другият извадил само плик с ябълки и също захрупал.
По едно време първият попитал:
- Ти защо ядеш само прости ябълки?
А другият отговорил:
- Те, тези ябълки, хич не са прости. Хапнеш ли една, веднага поумняваш.
- Продай ми тогава една ябълка!
- Добре, но са скъпи - 100 долара парчето.
Съгласил се първият пътник, дал парите и започнал да яде ябълката. Колкото повече ядял, толкова повече се замислял. И накрая казал:
- Я чакай малко. Аз за тия 100 долара можех да си купя цял вагон с ябълки!
- Аааа, виждаш ли как започна да поумняваш?
- Прав си! Я ми продай още една!
Да си припомним предшествениците на Ханко Брат:
Рамбо Силек
Сър Пичук
Дърт Aнян и тримата му с китари
Смело с ръце
Дон Дуков 2
Мони кабел учи
Арнолд Шварц е негър
Фанта с магории
Пияни виж ни!
Питат ли Медей Зората?
Николайко Перник
Доко, гащи чакам
Института по метеорология КАМБАН
Донки Ход
Ей, сиди си
Паренка ша духа
Родна реч, о, майна сладка…
Стабилен мъж е този, който се жени за трети път, но не си е сменил любовницата!!
- Име и фамилия?
- 100 кила.
- Хайде, малко по-сериозно!
- Сто килограма.
- Пешо, ти знаеш ли, че жена ти е травестит?
- Знам.
- Знаеш, ми казвай ги тия неща, бе.