Вицове за приятели
В тази категория има 9706 вица, разпределени в 648 под-страници.
Мъж заварва жена си да се чука с най-добрия му приятел и започва да го упреква:
– Ти Гоше, ние сме приятели от толкова години, а ти така да постъпиш! С тебе един залък сме делили, заедно в казармата бяхме, толкова много се уважавахме! А поне спри докато ти говоря, де...
19
Две приятелки си говорят:
- Днеска тоя фитнес инструктор ми скъса задника...
Другата:
- Ми ако го стегнеш може и теб да те огрее!
3
Радето се прибрала на село след дълго отсъствие...
Приятелката и от детинство я видяла и попитала:
- Раде ма... как е там у градо... работиш ли?
Радето отвърнала:
- Айде и ти сега Пенке... Я станах секретарка и не работим...
- Що е това секретарка ма Раде?
- Седим у кабинет и пишем на машина... говорим по телефоно и от време на време държим на началнико х*йо...
- Е па, що е това х*йо ма Раде?
- А бе нещо като к*р, ама по-меко...
28
Двама приятели обсъждат как да се справят с тази гад хлебарките. Единият съветва другия:
- Просто махни всичката храна от кухнята и всичко ще се оправи.
Речено сторено, изхвърлил всичко и легнал да спи. През нощта усеща някой му дърпа завивката, отваря очите и гледа една хлебарка му се хили и му вика:
- Ставай хазяин, донесохме кльопачкаааа!
8
Следващите три месеца, няма да приемам покани за приятелства, защото сварих ракията...
4
Мъж и жена известно време след развода се срещат.
Жената:
- Скъпи, чух, че си започнал нова работа. Станал си чистач.
Мъжът:
- Защо реши така?
Жената:
- Приятелките ми казаха, че те засичали по центъра ту с един боклук, ту с друг...
10
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
15
Лекарят:
– Къде си счупи ребрата бе, приятел?
– Не е за казване… в собственото си легло.
– Как се издокара така?
– Притискам се до жената, и казвам "Марче, дай да"… и тя такъв силен лакът ми халоса...
– Ех, че яка жена... Тя винаги ли е така?
- А, не. Само като и объркам името!
7
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
7
Жените носят сватбената халка, за да им завиждат приятелките. Мъжете носят сватбената халка, за да им съчувстват приятелите.
4
Нещастен зет, решил да се отърве от тъща си. Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи и москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко! - рекли приятелите.
- Вземи една лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!
27
Срещнали се двама приятели и си заговорили:
- А бе, една нашенка се ожени във ваше село, как е, добре ли си живеят а?
- Добре са си, ама нещо не може да ражда! Тъй ли, че в наше село толкоз хубаво си раждаше?
5
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия:
- Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре?
- Ааа, не мога, ще липсва Иванов.
- Тогава довечера?
- Не може, Иванов заминава командировка.
- Ами утре или през седмицата?
- Не мога, Иванов цяла седмица няма да го има.
Ядосал се първият и казал:
- Добре де, поне ми кажи кой е тоя Иванов!
- А бе и аз не го познавам, ама ходя при жена му.
12
Жена се оплаква на приятелка:
– Не мога да го науча мъжа ми на ред… Всеки път си крие портфейла на различно място.
4
Падна ми батерията на телефона. Взех телефона на моят най-добър приятел и се обаждам на жена ми, че пристигам.
- Чакам те жребецо мой.
- Как позна че съм аз...
12