Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14826 вица, разпределени в 989 под-страници.
- Докторе,кажи ми на чист български какво ми е?
- Много пиеш!
- Добре! Айде сега и на латински, че трябва да кажа нещо на жената!
Сутрин, пиян мъж се качва в автобус на градският транспорт и застава до една стара жена. Тя го гледала, гледала... накрая не издържала и му направила забележка:
- Младежо, Вие знаете ли, че отивате в ада така? - казала строго бабката.
Пияният станал... и се провикнал към шофьора:
- Чшш, алоо, шофьорчето... Спри и ме пусни да слезна... че съм сбръкал автобуса...
Строи се нов квартал и пътят до него минавал през гробището. Мъж, достатъчно подпийнал, се прибира след втора смяна... минава през гробищата... и без да иска пада в една яма. След половин час минава втори мъж, също подпийнал... чува как от ямата се носят някакви стонове... приближава се и поглежда вътре:
- К'во, студено ли ти е?
- Ддддддаааа!
- А тогава що си се откопал?
Прибира се мъжът вкъщи, направил се на нищо, падал, ставал, лазил, довлякъл се до кревата и отхъркал. На сутринта става, ама го тресе зверски махмурлук. Влиза в кухнята, гледа, жена му прави кафе и го гледа лошо. Понеже знаел какво го чака, решил да я изпревари и от вратата креснал:
- Така значи! Аз се трепя от работа като куче, а ти любовник си имаш!
Жената зяпнала от изненада, но като възвърнала дар словото, креснал на свой ред.
- Да, ти се трепеш, но от пиене, и не като куче, а като свиня. И защо реши пияницо, че имам любовник?
- Ми как?! Отивам до кенефа, отварям вратата - лампата светва, без да съм барал ключа. Затварям - угасва. Пак отварям, пак светва. И така - отварям, затварям, светва, угасва... А аз не барам нищо. Имаш, любовник и е електротехник...
- Свиньо мръсна, пак ли си пикал в хладилника ти бе?
- Ти обичаш ли ракия?
- Чак обич, не! Просто поддържаме връзка!
Между приятелки:
- И как разбра, че между вас няма да се получи?
- Ми... Аз си поръчах двойна ракия, а той - пастичка...
Двама приятели психотерапевти лежат на плажа, пият бира... Изведнъж откъм морето се дочува панически крясък:
"Помощ! Помогнете!"
Единият психотерапевт спокойно отпива от бирата и казва:
- Струва ми се, че този господин има проблем...
- Да, но важното е, че вече го е осъзнал и говори за него...
Нейде из Балкана скрити, дебнат бири неизпити...
Прибрах се и гледам жена ми с някакъв мъж... голи и ме гледат гузно! Усъмних се, отворих хладилника... изпили ми ракията гадовете...
- Какво пиеш?
- Смути... Много е полезно.
- Какво има вътре?
- Малини, ягоди... водка... антидепресанти.
Започнах да се усещам, че всеки ден ходя до магазина за бира. Притеснявам се, че съм се пристрастил към шопинга...
- Кво а тава НАВИК?
- Тава е кога сутрин си наливаш кафето под ъгъл, та да няма пяна!
Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден-днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Срещам бивш колега и ми разправя как ужасно страдал от "тежка механизация"... /снощи препил тежко в механата/.
Жена се прибира с 12 бутилки вино, 2 бутилки уиски, 1 водка и 2 хляба. Мъжът ѝ:
- Гости ли ще имаме?
- Не!
- А защо ни е толкова хляб?