Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 15046 вица, разпределени в 1004 под-страници.
- Мога едновременно да мисля за десет неща!
- Ако си пил ракия?
- Тогава мисля само за девет.
- Защо така?
- Ракията е изпита! Какво да мисля за нея?
Лондон. Къща. Камина. Пред огъня по халат седи джентълмен в луксозно кресло. В едната ръка цигара, в другата чаша уиски. Тишина и спокойствие...
Изведнъж с трясък се разбива стената и във всекидневната се врязва един мерцедес.
Джентълменът, без да сменя удобната си поза, пита абсолютно спокойно изплашения шофьор:
- За къде така бързате, сър?
- За Манчестър!
- Ще стигнете по-бързо през кухнята!
За да убия микробите във водата, я замразявам на малки кубчета и я дезинфекцирам с финландски спирт 40%... много е безопасно.
- Тате, голямото ти коремче от бира ли е?
- Не, сине, то е за бира!
В магазин за алкохол на пода лежи един мъж. Полицаят:
- Вие пиян ли сте или нещо се е случило тук?
- Нито едното, нито другото. Аз съм тук с рекламна цел.
Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат:
- Колко беше дълбока ямата?
- Потънах до коленете.
- Само толкова? А защо не се измъкна сам.
- Ами защото бях паднал с главата надолу.
- Трайчо, пак ли си пил, бе?!
- Не бе, Маро, къде да пия...
- Ай закълни се, че не си пил!
- Гръм да те удари, ако съм пил!
Само Българина може да пийне за апетит така, че два дни после да не му се яде!
Четири дни съм с 42 градуса температура. Пъхам под мишницата - нищо! Пъхам в устата пак 42. Кога гледам, аз съм мерил със спиртомера!
Семейна двойка - на гости в приятели. След като се навечеряли, жените останали в трапезарията, а мъжете отишли в кабинета на домакина. Домакинът отворил една бутилка скъпо уиски и казал:
- Вчера ходихме с жена ми в един уникален ресторант. Това обстановката, това храната, това обслужването, това напитките... всичко беше перфектно, горещо ти го препоръчвам!
-А, как се казва? - попитал гостенинът.
Домакинът сбръчкал вежди и казал:
- Как се казваше онова червеното цвете, което подаряваме на жените си?!
- Да не е карамфил? – казал гостенинът.
- Не, бе не!
- Да не е мак?
- Не, бе не едно такова с бодли!
- Роза ли, бе? – възкликнал гостенинът.
- Да, бе, роза!!! Роза, скъпа, как се казваше ресторанта, дето ходихме ония ден?!?
Алкохолът не решава проблемите. Той и чаят не ги решава, но алкохолът поне се старае...
Само фалирали парфюмерии напоследък... Как пък някой за алкохол не фалира...
Всички хубави неща стават случайно. Някой случайно да носи ракия?
Кацам на летището в София след дълга командировка. Не мога да включа телефона. Батерията е паднала. Мога да го заредя в барчето, но най-евтината поръчка е 3 лева. Няма да дам 3 лева си помислих и хайде на такси за вкъщи. Прибирам се. В спалнята жена ми и някакъв мъж ще счупят леглото. Тихо излизам и се връщам на летището. Поръчвам си вода за 3 лева и зареждам телефона. Обаждам се, че съм кацнал и се прибирам с такси. Жена ми ме посреща радостна и гальовна. Всичко е чисто и подредено. На масата ме чакат сочни пържоли, бутилка от любимата ми ракия, салати и мезета. Хапвам, целувам се с жена си, попийвам и си мисля "За някакви си 3 лева каква жена щях да изгубя!"
Едно, две, три, четири, пет... Който не се скрие, идва с мен да пие!
