Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14876 вица, разпределени в 992 под-страници.
Глаголни времена в българския език (кратък курс):
- пия, напивам се;
- пиех, напивах се;
- пих, напих се;
- ще пия, ще се напия;
- щях да пия, щях да се напия;
- щях да съм пил, щях да съм се напил;
- щял съм да съм пил, щял да съм се напил;
- щял съм да пия, щял съм да се напия;
- щял съм бил да пия, щял съм бил да се напия;
- щял съм бил да съм бил пил, щял съм бил да съм се бил напил;
- да съм пил, да съм се напил;
- да бях пил, да бях се напил;
- бях пил, бях се напил;
- бих пил, бих се напил;
- да пия, да се напия;
- пил съм, напил съм се;
- ще съм пил, ще съм се напил;
- да съм бил пил, да съм се бил напил;
- бил съм бил пил, бил съм се бил напил...
Наздраве!
- Мамо, какво е любов?
- Любов ли, дъще? Това е когато на пиян и не бръснат пустиняк викаш "слънчице мое."
Ако не можете да си позволите да заминете някъде за уикенда, винаги можете да се напиете така, че да забравите къде сте.
В живота има много безсмислени неща. Например, реклама на ракия.
Ако жена, ви покани на чай, а вие пристигнете без алкохол и презервативи, значи нищо не разбирате от чаена церемония!
Трябва да умееш, да казваш НЕ.
- Искаш ли парче пица?
- Не, искам две парчета пица и бира.
Когато човек "пийне" повечко, организмът му се чувства отровен и застрашен, поради което бърза да се възпроизведе.
След години на проучване върху шоколада, английските учени публикуваха резултата:
- "Шоколадът подобрява настроението!"
БАН коментираха:
- Вие ракия не сте ли пробвали?!
Съберем ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат!
Е, последният път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз, като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма…
- Книжката ли? Ето я…
- Я излез!…
Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш.
Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката.
- Чакай малко! - вика.
И почват разправия — ама голяма гюрултия беше.
Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика:
- На вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал?
Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи - клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си.
- Същият! - викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! — изпъшка единият катаджия.
— Поне да бе угасил лампата! Ще те убия…
Вчера съм изпила толкова много водка, че се събудих преди малко и то с руски акцент!
НЕДОПРЕПИЛ:
- Когато си изпил повече, отколкото можеш, но по-малко, отколкото си искал.
- Моята, като си пийне хубаво някой път и почне да вика "Носи легена!"
- Малии… И твоята ли пере само пияна?
В началото на всеки филм, Джеки Чан не иска да се бие. Но след това ги счупва от бой. Така съм аз с пиенето.
- Защо си така омърлушен?
- А бе мани, отидохме на лов за глиган. Ама глигана де дойде. Тогава от мъка се напихме като свине. И тогава глигана дойде!
Аз не съм алкохолик, аз съм сомелиер-работохолик.