Вицове за пътуване
В тази категория има 1598 вица, разпределени в 107 под-страници.
Две блондинки си говорят на автогарата:
- Кой автобус чакаш? - попитала едната.
- Единицата. А ти?
- Двойката.
Дошла дванайската и едната се изцепила:
- Е, миличка! Ще пътуваме и двете.
0
Монах и монахиня пътували през пустинята на една камила обаче изведнъж камилата умряла. Монахът знаел, че няма друг начин и ще умрат и предложил на монахинята:
- Нека да се съблечем голи за да се чувстваме като че ли сме в рая.
Съблекли се... Монахинята попитала монаха:
- Какво е това между краката ти?
- Ами ако го сложа между краката ти ще създам живот.
- Ами тогава го пъхай в камилата и да тръгваме.
3
Един мъж пътувал в автобуса. Пред него пътувала млада дама. Мъжът я огледал и спонтанно възкликнал: "Ех, че голям гъз!". Дамата се обърнала и му ударила шамар. При обръщането и обаче, мъжът направил нова констатация и спонтанно възкликнал - "Ех, че малки ц*ци!". Дамата пак му ударила шамар. След няколко минути мъжът я докоснал по рамото и когато тя се обърнала и казал:
- Госпожо, два шамара ми ударихте, но за да ви докажа, че не съм злонамерен, ако искате ще ви кажа какво да направите за да си увеличите бюста.
- Какво? - заинтересувала се веднага дамата.
- Всяка сутрин трябва да го търкате на голо с тоалетна хартия.
- Ще помогне ли? - усъмнила се дамата.
- Като гледам на гъза ви е помогнало - отговорил мъжът.
0
Шофьор пътува по магистралата София-Пловдив. По някое време гледа някакъв, облечен целия в жълто, стои и маха на автостоп. Шофьорът спира и стопаджията му казва:
- Добър ден! Аз съм "пед*растът в жълто". Пътувам до Пловдив. Ще ме вземете ли?
Шофьорът го взел и продължава по пътя си. След 10-ина километра до пътя се появява друг, целия в червено и маха на автостоп. Шофьорът пак спира а онзи го пита:
- Добър ден, аз съм "пед*растът в червено". До Пловдив съм. Ще ме вземете ли?
Взел го човекът но след още 10-ина километра гледа някакъв в синьо стои до пътя и маха. Спира отегчен до него и казва:
- Знам, знам! Ти си "пед*растът в синьо" и пътуваш до Пловдив. Искаш да те взема....
а другият му отвръща:
- Ще ти дам аз един пед*раст в синьо! Документите за проверка, моля....
1
Свещеник и монахиня се връщали от пътуване, когато колата им се развалила. Решили да прекарат нощта в хотел, където обаче имало само една свободна стая. Отецът легнал в антрето, а монахинята - в леглото.
- Отче, ужасно ми е студено - рекла след десет минути монахинята.
- Добре, ще ти дам едно одеало.
След още няколко минути монахинята пак рекла:
- Отче, все още ми е много студено.
- Добре, ще ти дам още едно одеало.
Минало известно време и монахинята се обадила:
- Отче, все пак ми е студено. Не смятам, че Господ ще има нещо против, ако само тази нощ се направим на мъж и жена.
- Вероятно си права... Стани и сама си вземи одеало!
5
Две блондинки си говорят на спирката:
- Ти за кой тролей си?
- За единицата, а ти?
- За двойката.
В това време идва тролей номер 12 и едната възкликнала:
- Идеално! Ще пътуваме заедно!!!!
0
Две мутри пътуват по магистрала Тракия с Баварец.
Спират до едни храсти да се облекчат, щото Баварецът няма бордова тоалетна.
Облекчават се те, обаче изневиделица от храстите се подала змия и клъвнала едната мутра по... (онази част от тялото).
Завайкала се мутрата:
- Лелееее! Шъ умръ, брато!
- Нема, бе, брато, ше звънна на шефа по мобата, той ще каже какво да правим!
Речено-сторено:
- Шефе, братото го ухапа змия по... (онази част от тялото), кво да праим?
- Амииии... в енциклопедията пишееее... ухапаното място се изсмуква добре и след това се плюе!
- Ясно, шефе!
Затваря мобата и се обръща към братото:
- Шефът каза да умираш!
0
Един американски войник, връщащ се от фронта пътува в претъпкан английски влак. Обиколил целият влак но единственото свободно място било заето от кученцето на добре облечена лейди.
Войникът попитал любезно дали дамата може да освободи мястото заето от нейния домашен любимец.
"Вие американците сте отвратителни!!! Къде според вас ще седне моята мила Флъфи?" - отвърнала жената.
Войникът все пак решил да обиколи отново влака но не можал да намери друго свободно място. Върнал се отново при дамата с кученцето и любезно отново помолил дамата да освободи мястото с аргумента, че сега се връща от фронта и е изморен. Но дамата се развикала: "Освен че сте с отварителни маниери, вие американците сте и изключително арогантни хора". Войникът не издържал, взел кученцето и го изхвърлил през прозореца на движещия се влак. Дамата се разкрещяла, а седящия до нея господин хладнокръвно заговорил на американския войник: "Вие американците наистина сте опаки хора - шофирате в грешното платно, използвате вилицата с грешната ръка а сега изхвърлихте погрешната кучка през прозореца."
0
Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката.
- С какво се занимавате?
- Ох, имам фирма в София и фирма в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия в Пловдив...
Младежът с палава нотка:
- Ох как ми се дощя да се окажа някъде посредата, например в Ихтиман!
Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда:
- Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е....
1
Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
0
Пътуват две мутри в Мерцедеса, едни такива печални, тъжни - криза, гаджета няма, в дискотеките не ги пускат.... Единият казва:
- Картоф, що за живот е това - дай да претрепаме некой тъпак, като в старите времена.
Гледат някакъв Трабант на улицата и с всичка сила се трясват в него, излизат да бият шофьора...
А от Трабанта излизат трима с бейзболни бухалки...
След половин час едната мутра се отлепва от асфалта, чеше се по тиквата и замислено говори на втората:
- Скива ли, бе, Картоф, скивали кво прави кризата с тъпаците?!
1
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма ку*ва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
0
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
3
Мъжките фантазии
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.
Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...
Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...
Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното й тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.
5
Отвлечен самолет
Nazareth, 27.ІV.1980 г. (ZTA). Пътуващия самолет от Содом за Гомор бе отклонен от официалния си курс от неизвестно лице. Същото (лице), представило се за Архангел Михаил, поискало откуп в размер на 30$, една плитка кромид лук, 2 репи и чифт чорпогащи (корекомски), като заплашило, че ще пререже каишите, свързващи турбината с перките. На въпросния светия бе оказан решителен отпор от излизащия от клозета говедар Гочо, подкрепян от останалите членове на екипажа - покарачите Крум и Спас. В схватката бе ранен и слепия вол (въртящ главната турбина), който обезумявайки от болка повредил пулта за управление.
Всяка връзка със самолета е прекъсната.
Още новини за отвлечения самолет
Sodom (ZTA). Днес по необичаен начин бе извършен опит за похищение на пътуващия от Содом за Гомор пътнически самолет, носещ на борда си 62 пътници и 3 майки с деца.
Загадъчният похитител, появил се неизвестно как, представяйки се за Архангел, заявил че ще убие волът, въртящ главната турбина или ще пререже каиша, свързващ същата с оста на винта, ако не му бъде изплатена сумата от 2.45$ (цената на литър олио), съвместно с 2 плитки лук и килограм агнешко.
След 20 минути одумки между пътниците и екипажа, самозваният светец се запътил с нож в ръка към сюблимния каиш, за да извърши отрязването му и съответно да остави самолета без двигателна сила на произвола на съдбата.
В този момент, излизащият от помещението за нужди щатен говедар от екипажа Крум, ядосан поради недостига на хартия за задни цели, стоварил тежкия си юмрук на бикоборец върху първия му попаднал предмет, т.е. право в носа на самия Архангел, като прострял върху въпросния каиш, изтървавайки ножа си. Търсейки ножа в купата сено, похитителят бил отново прострян, този път от мощното текме на Гочо (така било името на главния двигател на самолета) и изчезнал по същия загадъчен начин, по който се бил появил.
На летище Гомор, кметът на града изказал служебна благодарност на другаря Крум за усърдието, проявено при спасяването на ценната техника, безспорен връх в световното самолетостроене.
Церемонията завършила с връчване на почетния орден на града на др. Крум. Честито!
0