Вицове за младежи
В тази категория има 2058 вица, разпределени в 138 под-страници.
Москва. Вечер. До прости*утка спира автомобил. Отваря се прозореца на шофьора, а вътре Чукча:
- Колко иска за една нощ?
Тя го измерва с поглед:
- Като за теб - 500 долара.
В този момент от колата изскачат чукотски младежи и я напъхват в багажника...
Половин година по-късно, на същото място спира същата кола. Същите Чукчи-младежи я вадят от багажника рошава, подивяла, вмирисана, с чукотски кожени дрехи и гумени ботуши.
Откъде да знае тя горката, че в Чукотка нощта е цели шест месеца...
Сподели
- Днешните младежи се страхуват да се женят.
- Така е! Ние бяхме други. Аз например не знаех какво е това страх, преди да се оженя.
Една студентка по химия се явила на изпит. Професорът и показал някаква формула и попитал:
- Колежке, какво е това?
Оная се опулила и не обелила и дума.
Изпитващият решил да и даде жокер:
- Я си спомнете, колежке... Какво правите, когато излезете с някой младеж на първа среща?
Онази се усмихнала широко:
- Ааа... сетих се! Ебонит!
Професорът поклатил глава:
- Брей, тая младеж колко е напреднала... Колежке, имах предвид - целофан!
Един младеж отишъл да поиска ръката на момиче от богато семейство.
Нейният баща му казал:
- Я, споделете, млади човече... То, само с гола любов - не се живее! Разполагате ли с някакви лични финанси?
Онзи отговорил:
- Значи, мисля, че става дума за около сто хиляди лева!
Бащата на момичето се впечатлил:
- Браво! И сте само на осемнайсет години, доколкото разбрах?... Супер, не е зле! Никак даже! И като включим и зестрата на Мими от още сто хиляди лева...
Младежът леко се прокашлял:
- Извинете, че Ви прекъсвам... Но аз, тази сума - вече съм я включил!
Един младеж и една мацка излезли на първа среща. Онзи я завел в някакво заведение с оркестър.
По някое време, музикантите засвирили блус. И младежът поканил своята дама на танц.
Докато се въртели на дансинга, момичето попитало учудено:
- А, бе, защо ръцете ти толкова упорито шарят по гърба ми?
Кавалерът обяснил:
- Защото ти търся ц*ците!
Мацката се опулила:
- Ама, защо ги търсиш ТАМ?! Търси ги отпред!
Оня поклатил глава:
- Ааа, нещо бъркаш! Отпред - вече ги търсих!
60-те години на 20 век. Щата Тексас. В един каубойски бар влязъл някакъв хипар. Той седнал до един самотен чичка. И го поздравил сърдечно:
- Здрасти, татенце! (характерно обръщение на по-млад човек към по-възрастен)
Каубоят пребледнял като платно. И понечил да стане рязко! Другият го възпрял с ръка:
- Не се шашкай, татенце! Ние, хипитата не сме лоши хора!
Проповядваме свободна любов и сме против войната във Виетнам! И нека дългата ми рошава коса и огромната ми буйна брада не те тревожат!
Просто, така изразявам себе си!
Каубоят въздъхнал облекчено:
- Изкара ми акъла с това "татенце", бе, младеж! Преди двайсет години си имах закачка с един женски бизон! И си помислих, че ти си мой син!
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
Някакъв донаборник отишъл на военна комисия.
Един майор му казал:
- Съблечете се!
Онзи се съблякъл.
- Обърнете се с гръб към мен!
Младежът изпълнил нареждането
- Наведете се!
Пичът се навел.
- Разтворете задните бузи!
Нашият герой направил и това.
Майорът огледал внимателно и отсъдил:
- Годен за военна служба!
Донаборникът се учудил:
- Е, толкова ли не можахте да ми го кажете в лицето?!
Веднъж пред Октавиан Август се явил младеж с огромна брада. Същият помолил да бъде приет в придворната свита на владетеля. Тогава, императорът го попитал:
- А ти, момко - с какво можеш да ми бъдеш полезен? Какви знания и умения точно притежаваш?
Онзи отговорил високопарно:
- Прощавай, Цезаре, но мисля, че това е очевидно! Само като погледне човек буйната ми брада - веднага му става ясно, че пред него стои философ!
Октавиан Август отбелязал замислено:
- А, бе, то - аз брадата я виждам! Ама, философа нещо - не го виждам!
Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
- Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
- Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
- Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
- Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още - деца нямаме, пък - камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
- Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
- Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
- Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!
Младеж се разхожда с гаджето си по улицата и се разминават с представителен, богато облечен мъж. Поздравяват се и си продължават по пътя. Момичето пита:
- Кой беше този?
- А, познаваме се от работата... Помощник ми е.
- Как така?
- Ами той подписва писмата, които аз нося до пощата.
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж. Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед. Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ. Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед. Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ. Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ. "Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си:
- Сакаш ли още нещо, ма?
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...
Краят на работния ден в хранителен магазин. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и я питат какво се е случило.
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- А аз, а аз... аз му казах "Желаете ли вафли на промоция?"
Един младеж решил да постъпи в манастир. Игуменът му казал:
- Момче, решението ти е похвално! Но искам да знаеш, че тук - правилата са много строги! Длъжен си да спазваш обет за мълчание!
На всеки пет години - имаш право само на две думи!
И така, младият мъж станал монах. След пет години казал:
- Студена храна!
И започнали да му стоплят ястията.
След още пет години се обадил:
- Твърдо легло!
И му дали по-мек креват.
След още пет години обявил:
- Аз напускам!
Игуменът поклатил разочаровано глава:
- Ами, честно казано - никак не съм учуден! От петнайсет години насам - не престана да мрънкаш!
В аптеката влязъл силно притеснен младеж. Той прошепнал на аптекаря:
- Много ми е неудобно, ама съм хванал срамни въшки! Можете ли да ми помогнете с нещо?
Фармацевтът се усмихнал:
- Няма страшно, господине! Купете си този мехлем! Намажете се с него преди лягане! И на сутринта - проблемът вече ще е изчезнал!
Момъкът изпълнил заръките. Преди да си легне се намазал с мехлема. Точно преди да заспи, чул царицата на въшките да казва:
- Скъпи сестри! Този добър човек ни нахрани! Ще останем с него до края на живота му!
На другия ден, пичът отишъл пак в аптеката и казал:
- Мехлемът - не подейства! Може ли да ми дадете нещо друго?
Фармацевтът се усмихнал:
- Няма страшно, господине! Купете си този лосион!
Напръскайте се с него преди лягане! И на сутринта - проблемът вече ще е изчезнал!
Нашият герой си отишъл вкъщи. Преди да си легне се напръскал с лосиона. Точно преди да заспи, чул царицата на въшките да казва:
- Скъпи сестри! Този добър човек ни напои! Ще останем с него до края на живота му!
На следващата сутрин, завалията за трети път посетил аптеката и се оплакал:
- И лосионът не подейства! Ох, какво ще правя?...
Фармацевтът въздъхнал:
- Виж, моето момче... Има един-единствен начин да се отървеш от тия гадове. Трябва да изчукаш жена, която не си бръсне катеричката! И да и натресеш въшките на нея!
Пичът послушал съвета. Обадил се в един бардак и поискал прости*утка, която си оставя "храсталак". Изчукал я и се прибрал вкъщи. Точно преди да заспи, чул царицата на въшките да казва:
- Скъпи сестри! Тоя добър човек ни поведе на война. Ние победихме и взехме много пленници. Ще останем с него до края на живота му!