Вицове за младежи
В тази категория има 2061 вица, разпределени в 138 под-страници.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата...
Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало...
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки. След това идва нова двойка, разменят се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него...
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите...
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа...
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!...
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-... А кученцето е наше...
- Ех, младеж, младеж... Мислиш се за много отворен! А ако знаеш какъв бях аз навремето...
- Ами, разкажи нещо, бе, дядо! Дай да те видим какъв си бил!
- Такааа... когато бях на двайсет години, срещнах на улицата най-красивата жена в целия град. И тя моментално се влюби в мене! Вярваш ли ми?
- Вярвам ти!
- Тя ме заведе в един луксозен ресторант. Ядох и пих до насита! А тя плати цялата сметка! Вярваш ли ми?
- Вярвам ти!
- После отидохме в един хотел пет звезди! Естествено, пак на нейни разноски! И направо счупихме леглото от с... кс! Вярваш ли ми?
- Вярвам ти!
- А на сутринта, докато гледахме телевизия, тя падна пред мен на колене и ми предложи брак. Аз, обаче и отговорих, че съм горд и независим мъж. И държа на личната си свобода повече от всичко! Вярваш ли ми?
- Не, за това вече - не ти вярвам!
- Защо така?
- Когато ти си бил на двайсет години - още не е имало телевизия!
Един младеж завършил Морско училище, баща му веднага го уредил да плава и му казал:
- Сине, за първи път се качваш на кораб. Вземи си презе*вативи и хапчета против повръщане.
Отишъл синът до кварталната аптека и си купил 3 презе*ватива и един блистер хапчета. Вечерта баща му, като го видял, казал:
- Сине, вземи си повече. Не знаеш какво може да стане.
На другия ден младежът отишъл пак в аптеката и взел още 2 кутии презе*вативи и 2 кутийки хапчета. Вечерта баща му пак:
- Абе, сине, заминаваш за 9 месеца, всичко се случва. Вземи си още, нито храна, нито вода искат.
Вече изнервен, на следващия ден синът влязъл пак в аптеката и още от вратата извикал:
- Един кашон презе*вативи и един кашон хапчета против повръщане!
Платил си и точно преди да си тръгне аптекарят го спрял:
- Момче, гледам, че често пазариш презе*вативи и хапчета против повръщане.
- Да, какво от това?
- Ами, искам да те питам -тая жена като е толкова грозна, защо я чукаш толкова много?
Москва. Вечер. До прости*утка спира автомобил. Отваря се прозореца на шофьора, а вътре Чукча:
- Колко иска за една нощ?
Тя го измерва с поглед:
- Като за теб - 500 долара.
В този момент от колата изскачат чукотски младежи и я напъхват в багажника...
Половин година по-късно, на същото място спира същата кола. Същите Чукчи-младежи я вадят от багажника рошава, подивяла, вмирисана, с чукотски кожени дрехи и гумени ботуши.
Откъде да знае тя горката, че в Чукотка нощта е цели шест месеца...
- Днешните младежи се страхуват да се женят.
- Така е! Ние бяхме други. Аз например не знаех какво е това страх, преди да се оженя.
Една студентка по химия се явила на изпит. Професорът и показал някаква формула и попитал:
- Колежке, какво е това?
Оная се опулила и не обелила и дума.
Изпитващият решил да и даде жокер:
- Я си спомнете, колежке... Какво правите, когато излезете с някой младеж на първа среща?
Онази се усмихнала широко:
- Ааа... сетих се! Ебонит!
Професорът поклатил глава:
- Брей, тая младеж колко е напреднала... Колежке, имах предвид - целофан!
Един младеж отишъл да поиска ръката на момиче от богато семейство.
Нейният баща му казал:
- Я, споделете, млади човече... То, само с гола любов - не се живее! Разполагате ли с някакви лични финанси?
Онзи отговорил:
- Значи, мисля, че става дума за около сто хиляди лева!
Бащата на момичето се впечатлил:
- Браво! И сте само на осемнайсет години, доколкото разбрах?... Супер, не е зле! Никак даже! И като включим и зестрата на Мими от още сто хиляди лева...
Младежът леко се прокашлял:
- Извинете, че Ви прекъсвам... Но аз, тази сума - вече съм я включил!
Един младеж и една мацка излезли на първа среща. Онзи я завел в някакво заведение с оркестър.
По някое време, музикантите засвирили блус. И младежът поканил своята дама на танц.
Докато се въртели на дансинга, момичето попитало учудено:
- А, бе, защо ръцете ти толкова упорито шарят по гърба ми?
Кавалерът обяснил:
- Защото ти търся ц*ците!
Мацката се опулила:
- Ама, защо ги търсиш ТАМ?! Търси ги отпред!
Оня поклатил глава:
- Ааа, нещо бъркаш! Отпред - вече ги търсих!
60-те години на 20 век. Щата Тексас. В един каубойски бар влязъл някакъв хипар. Той седнал до един самотен чичка. И го поздравил сърдечно:
- Здрасти, татенце! (характерно обръщение на по-млад човек към по-възрастен)
Каубоят пребледнял като платно. И понечил да стане рязко! Другият го възпрял с ръка:
- Не се шашкай, татенце! Ние, хипитата не сме лоши хора!
Проповядваме свободна любов и сме против войната във Виетнам! И нека дългата ми рошава коса и огромната ми буйна брада не те тревожат!
Просто, така изразявам себе си!
Каубоят въздъхнал облекчено:
- Изкара ми акъла с това "татенце", бе, младеж! Преди двайсет години си имах закачка с един женски бизон! И си помислих, че ти си мой син!
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
Някакъв донаборник отишъл на военна комисия.
Един майор му казал:
- Съблечете се!
Онзи се съблякъл.
- Обърнете се с гръб към мен!
Младежът изпълнил нареждането
- Наведете се!
Пичът се навел.
- Разтворете задните бузи!
Нашият герой направил и това.
Майорът огледал внимателно и отсъдил:
- Годен за военна служба!
Донаборникът се учудил:
- Е, толкова ли не можахте да ми го кажете в лицето?!
Веднъж пред Октавиан Август се явил младеж с огромна брада. Същият помолил да бъде приет в придворната свита на владетеля. Тогава, императорът го попитал:
- А ти, момко - с какво можеш да ми бъдеш полезен? Какви знания и умения точно притежаваш?
Онзи отговорил високопарно:
- Прощавай, Цезаре, но мисля, че това е очевидно! Само като погледне човек буйната ми брада - веднага му става ясно, че пред него стои философ!
Октавиан Август отбелязал замислено:
- А, бе, то - аз брадата я виждам! Ама, философа нещо - не го виждам!
Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
- Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
- Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
- Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
- Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още - деца нямаме, пък - камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
- Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
- Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
- Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!
Младеж се разхожда с гаджето си по улицата и се разминават с представителен, богато облечен мъж. Поздравяват се и си продължават по пътя. Момичето пита:
- Кой беше този?
- А, познаваме се от работата... Помощник ми е.
- Как така?
- Ами той подписва писмата, които аз нося до пощата.
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж. Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед. Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ. Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед. Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ. Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ. "Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си:
- Сакаш ли още нещо, ма?
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...