Един човек имал куче, което говори. Една вечер той решил да покаже способностите му в кръчмата и предварително се хванал на бас с всички, че ще им доведе говорещо куче. Песът обаче само ръмжи.
- Ти ме разори! - кара му се човекът по обратния път.
- Защо мълча?
Кучето:
- Стига де! Представяш ли си колко ще спечелим утре вечер?

Добавен преди 11 години 4

- Господине, махнете това куче от мен! Вече имам бълхи!
- Шаро, дръпни се от господина! Той има бълхи.

Добавен преди 11 години 1

Куче влиза в месарницата и поставя със зъби портмоне на щанда.
- Месо ли искаш? - пита шеговито месарят.
- Бау! - кимва кучето.
- Хм - замисля се месарят. - А какво да бъде? Свинско?
- Бау! - кимва пак кучето.
- Един килограм?
- Бау! - пак се съгласява кучето.
Изумен, месарят увива месото, подава го на кучето и го проследява до дома му. Кучето стига до апартамента си и започва да драска по вратата. Отваря му ядосан мъж.
Не му се карайте, господине! - казва месарят. - Това е най-интелигентното куче, което някога съм виждал!
- Интелигентно ли? Тази седмица за трети път си забравя ключа!

Добавен преди 11 години 0

Върви си куцото куче и среща един милионер.
- Здравей милионер.
- Здравей куцо куче.
- Утре на надбягванията заложи на мен, ще спечеля и ще станеш милиардер, цял живот ще си щракаш с пръсти и няма да имаш никакви грижи - казало куцото куче на милионера.
- Махни се от мен куцо куче и не ме занимавай с глупости - та ти си куцо, как смяташ, че ще спечелиш - отвърнал милионера и си продължил пътя.
На вечерта когато милионерът си легнал сънувал, че на надбягванията куцото куче печели първо място. Станал сутринта рано и отишъл да заложи на куцото куче, воден от провидението на съня.
Започнало състезанието. Първа обиколка - куцото куче последно. Втора обиколка - куцото куче пак последно. И така до края - куцото куче финиширало последно и загубило надбягванията.
Милионерът отишъл при куцото куче и побеснял от гняв започнал да му се кара:
- Куцо куче, заложих на теб всичките си пари, а ти загуби. Какво стана нали ме уверяваше, че ще спечелиш.
- Е*а ли му майката какво стана!

Добавен преди 11 години 1

Няколко коня стоят в конюшнята, кльопат си овеса и разговарят. Единият казва:
- Не че се хваля, но аз съм участвал в 20 състезания и съм спечелил 10 от тях!
Друг долага:
- И аз не искам да се хваля, но от 25 състезания съм спечелил 20!
Трети:
- А пък аз от 30, съм спечелил 28!
Покрай тях минава хрътка и се обажда:
- Абе, не че се хваля, но от 38 състезания, в които съм участвала, съм спечелила 37!
Конете опулват зъркели и единият казва:
- Ха - говорящо куче!

Добавен преди 11 години 1

Гостът:
- Извинете госпожо, защо вашето куче ме гледа така?
- Не му обръщайте внимание! То прави така винаги когато някой яде от чинията му.

Добавен преди 11 години 2

- Госпожице, позволява ли вашето куче да го доближи човек?
- Разбира се, иначе как ще го ухапе!

Добавен преди 11 години 1

- Моето куче е много умно! Всяка сутрин му давам пари, то отива до будката и ми носи вестник!
- Моето е още по-умно. Всяка сутрин ми носи вестник без изобщо да съм му давал никакви пари.

Добавен преди 11 години 3

- Моето куче е много умно! Може да чете вестник!
- Да, знам. Моето вече ми каза.

Добавен преди 11 години 1

- Защо се разведе с мъжа си?
- Отнасяше се с мен като с куче.
- В какъв смисъл?
- Искаше от мен вярност.

Добавен преди 11 години 1

Разхождайки малкото си кученце, Денди минал покрай някакъв строеж. Кофражистите отгоре решили да се избазикът с него и се провикнали:
- Здравей бе, мъж!
Денди ги погледнал и отговорил:
- Здравейте бе, инженери!

Добавен преди 11 години 3

- Как се казваш?
- Шаро.
- Това пък що за име е?
- Ами родителите ми искали да си имат кученце...

Добавен преди 11 години 0

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Добавен преди 11 години 3

Стопанин на куче се извинява на ухапаната от кучето му жена:
- Много съжалявам... Кучето ми обикновено е кротко и не хапе, но сигурно вашият парфюм мирише като този на тъща ми.

Добавен преди 11 години 3

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ….
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо …. - ахнала г-жа Иванова.
-Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да захапе вашият ъъъ …. , апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! …..
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна !!!!

Добавен преди 11 години 2