Вицове за кръчми и кръчмари
В тази категория има 1316 вица, разпределени в 88 под-страници.
Всяка сутрин ставам в 7:00, закусвам и 8:00 започвам работа. Не пия кафе и не пуша. Вечер приключвам работа точно в 17:00. След работа не ходя по кръчми и барове. Алкохол не близвам и не поглеждам мъже... но един ден ще изляза от затвора и...
17
Сяда един човек в кръчмата и поръчва на келнерката три ракии. Донася ги тя, а клиента почва да си ги пие, но по равно от всяка чаша. И така всяка вечер.
В един момент жената не издържа и го пита:
- Няма ли да Ви е по-лесно да си ги пиете една след друга?
- Вижте сега мадам, ние сме трима приятели, но обстоятелствата ни пратиха далеч един от друг. А така, аз си представям, че съм с тях. Една вечер пристига, но поръчва само две ракии.
Притеснена, келнерката го пита:
- Но какво става? Да не би да се е споминал някой от приятелите Ви?
- Аа, нее... просто аз вече не пия...
9
Из "НАРЪЧНИК НА МЪЖА ГОТВАЧ."
- Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по-внимателен. Вземете голяма купа, разбийте в ръба и яйцата и изсипете тяхното съдържание в купата. Сега изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателен. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите си. И тъй имаме в купата 2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани. Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама брашно и го прибавете в купата при жълтъците. Останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите, че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа... Вземете душ... Сега вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките... обработете палеца с йод и го бинтовайте... Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че са ни необходими 2 ябълки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината. После обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбъркайте отново с миксера, измийте хладилника от капките, защото ако засъхнат се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.
8
Първи март. В кръчмата. Компания фенове патриоти поръчват "Една мартеничка".
Келнерът:
- Какво е това?
- А бе момче, донеси кана червено и кана бяло с петало суджук.
9
Наско и Пешо искали да пийнат, но нямали пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали 5 лева.
Наско казал:
- Чакай малко, имам една идея.
Отишъл в магазина и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял? - възмутил се Пешо.
- Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи. Само прави това, което ти казвам.
Влезли в една кръчма и Наско поръчал две "Овчарски" и две "Карнобатски".
- Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - притеснил се Пешо.
- Не се тревожи, имам план! - уверил го с усмивка Наско.
- Наздраве!
Пресушили чашите, и после Наско казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, вбесил се и ги изхвърлил.
Така Наско и Пешо обикаляли кръчма след кръчма, при това безплатно. Накрая, в десетата кръчма Пешо с последни сили рекъл:
- Наскоо, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам краката си!
- А как мислиш се чувствам аз? - троснал се Наско.
- Изгубих наденицата още в третата кръчма!
14
На една маса в кръчмата, седнали дядо поп, аптекаря и ковача. По едно време, от дума на дума, ковача казал:
- А бе, дядо попе, я изпей нещо!
А попа отвърнал:
- Лягай и почвам!
9
- Пием не защото искаме, а защото трябва! – надпис на селска кръчма.
8
- "Алкохол – решение за всеки ден!" – бисер красящ щанд в супермаркет.
- "При с*кса е като при футбола – точка при гостуване е много по-ценна от три точки у дома."
- "Защо пиеш бе, нали имаш диабет?" – въпрос към посетител на кръчма.
- "Аз в момента нямам – категоричен, кратък и ясен отговор."
- "Кръчмата е единственото място на света, където бозайникът понякога се превръща във влечуго."
7
В кръчмата:
- Може ли 18 ракии.
- Ама, защо 18!?
- Еми отвънка пише "Под 18 не сервираме".
8
- Жената така вика по време на с*кс, че я чуват съседите в целия вход!
- Това е нищо. Моята така вика, че я чувам чак в кварталната кръчма...
14
Вуте е в кръчмата, напива се и тръгва да сваля Пена, че му е време да се жени.
- Пено, ай да те изч*кам у каруцата... после ще се оженим.
Пена го оглежда и го пита:
- Ти пиеш ли?
- Да.
- По колко на ден?
- По 3 бутилки.
- Колко струва една бутилка?
- 10 лв.
- От колко време пиеш?
- От 15 години.
- Харчиш 10 950 лв. на година… 164 250 лв. за 15 г…, ако беше инвестирал… едно Ферари… как да се оженя за теб… ти още си с каруца?!
- Пено, ти пиеш ли?
- Не.
- У каруцата ли ше се ч*каме… или у твоето Ферари?
13
- А бе, бай Спиро дето му липсва показалеца на дясната ръка, дърводелец ли е?
- Ба... дърводелец! На младини много обичаше пиялката. И един път в кръчмата така зверски се напи, че си го отхапа за мезе на виното по невнимание.
8
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
НАРОДНА МЪДРОСТ:
- КОЙТО НЕ ПИЕ ОТ КРЪЧМАТА, ЩЕ ПИЕ ОТ АПТЕКАТА!
5
- Тази вечер в предаването "Мистерии" ще ви запознаем със странния случай на Пешо от Русе, който от къщи до кръчмата отива за две минути, а от кръчмата до вкъщи - за пет часа.
11