Вицове за колеги
В тази категория има 1919 вица, разпределени в 128 под-страници.
Конференция за шпиони в България. Целият хотел е зает и няма свободни стаи. По тази причина се налага двама руски агенти да делят стая с двамата представители от България. Руснаците са си в стаята. Преди да се качат в стаята, един от българите решава приятно да изненада руските си колеги, като на рецепцията поръчва 4 чаши чай. Българите се качват в стаята и там настъпва неловка тишина и оглеждане от глава до пети. За да разведри обстановката, българинът който е поръчал чая, решава да си направи шега, хваща нощната лампа и говори гневно на фасонката:
- Казах, че искам 4 чаши чай... не утре, а СЕГА!!!
В този момент на вратата се чука и камериерките носят 4 чаши чай. Руските шпиони се споглеждат... и директно се изнасят от стаята...
Кратка новина:
- През този уикенд ще се проведе национален симпозиум на гинеколозите под надслов "Колеги, къде бъркаме?"
Професор и студент...
Професорът:
- Аам, колега случайно да знаете, кои са Ломоносов, Айнщайн, Едисон?
Студентът:
- А професоре, вие знаете ли кои са Сивия, Мъглата и Бокса?
Професорът:
- Ммм, не?!
Студентът:
- Ми тогава кво ме заплашвате с вашата банда?
Миналата седмица беше рождения ми ден. Жена ми не ми честити. Моите родители бяха забравили, а също така и моите деца. Отидох на работа и дори колегите ми не ми честитиха рождения ден. Когато влязох в офиса си, секретарката ми каза:
- "Честит рожден ден, шефе!"
Почувствах се толкова специален. Тя ме покани на обяд. След обяда, тя ме покани в апартамента си. Отидохме там и тя каза:
- "Имаш ли нещо против, ако отида в спалнята за минута?"
- "Добре!" - казах аз.
Тя излезе 5 минути по-късно с торта за рождения ден, жена ми, родителите ми, децата ми, приятелите ми и колегите ми крещейки "изненада!!!"
Докато аз чаках на дивана... гол...
Стоят двама полицаи от транспортна полиция на перона на гарата. Единият:
- Колега, 10 години съм по гарите и не мога да разбера, защо тропат колелата на влака по релсите. Нали са кръгли?
- Извинявай, колега, ама малко си тъпичък. Какво е колелото на влака? Кръг. А, как се намира лицето на кръг? Радиус по радиус по 3,14. Или това е радиус на квадрат по 3,14. Те тоя квадрат тропа по релсите.
Разговор между колеги:
- Какво ще правиш по време на отпуската си?
- Ще чукам всичко дето шава.
- А, ти?
- Ще се постарая да не шавам.
Открито заседание на МС:
- Колеги! Ще бъда откровен с Вас.... политическото и икономическото положение в страната е несигурно и лошо...
Глас от залата:
- А Вие не поукрасявате ли доста нещата?
Изпит по Физика:
- Колега, зле е, но хайде, последен въпрос. Отговорите ли - 3. Значи, пътувате във влак, топло ви е. Какво правите?
- Събличам си якето - отговаря студентът.
- Пак е горещо...
- Ами, отварям прозореца.
- Така! Ха сега кажете каква е скоростта на вятъра!
- Амии... Равна на скоростта на влака.
- Съжалявам. Двойка.
Влиза следващия студент, пак същия въпрос. Така са скъсани поне 5-6 студента. Влиза последния. Отново същия решителен въпрос:
- Пътувате във влак, горещо Ви е. Какво правите?
- Събличам си якето.
- Пак е горещо.
- Събличам си пуловера.
- Пак Ви е горещо, колега.
- Събличам си ризата.
- Но пак е горещо. Какво правите по нататък! - Нервничи вече доцентът.
- Събличам си потника.
- После?
- Абе, гащите събувам, ама прозореца не отварям!
Девойка се явява на изпит в университета. Паднали и се трудни въпроси, които естествено не знаела. Професорът и казва:
- Ще трябва да Ви скъсам. Е, разбира се, ако се срещнем довечера, може и да Ви пусна...
- Добре, професоре, но съм длъжна да Ви предупредя, че съм болна от една болест, която се казва "кръг и половина".
Професорът не бил чувал за такава болест. Срещнал се вечерта със студентката и преспал с нея. На другият ден професорът върви из университета и среща познат математик.
- Колега, не знаеш ли случайно що за болест е това "кръг и половина"?
- Разбира се, че знам. Един кръг е две пи ер /2πR/, а кръг и половина е три пи ер /3πR/.
Днес актьорът Август Попов се обажда по телефона на колегата си Юлиан Вергов:
- Ало, Юли?
- Да?
- Август е...
Умрял един и викнали попа да го опява. Той почнал както му е реда, обаче в това време идва ходжата и му вика:
- Колега, какво правиш, защо ти го опяваш, не виждаш ли че тоя е турчин???
- Какъв турчин бе, ти в ред ли си, в паспорта му пише Христю... - отговорил попа.
- Христю, не Христю, турчин е кат' ти казвам. Давай да му свалим гащите да видиш! - казал ходжата.
Речено - сторено. Свалили му гащите и к'во да види попа, ония с рязана патка. Обаче бързо се окопитил и вика на ходжата:
- Колега, карай сега няма да се караме, ти му пей на х*я, аз ще му пея на главата и всичко ще е наред...
Стар и опитен Вик монтьор и неговият млад колега - новобранец отиват на сигнал, да оправят канализационната система на жилищен блок. Старият скочил безстрашно, целият в ла*ната и започнал да оправя проблема. По-едно време се обръща към по младият, който го гледа невярващо:
- Е, как е момче... не е като да се ровиш в интернет, нали?!
Пристига полицай, който е гол на работата.
Всичките му колеги са в шок.
- Какво става бе, Гоше?
- А бе, уредиха ме с връзки на едно супер тузарско парти, иначе входа е 1000 $...
- И що си гол?
- А бе, казаха по едно време "всички да се съблекат" и загасиха лампите. Като ги запалиха - всички бяхме голи.
- И кво?
- После пак загасиха лампите и викат "всички господа да пристъпят към работата си" - и ето ме тука.
Студентът Петъо беше втори курс, втори семестър и не знаеше, къде се намира университетът. Към поредния му купон в Студентски град, продължил до 9 сутринта, бавно се качваше доцент Донков. Стигна до вратата, зад която гърмеше звукът от увеличените до край тонколони с последния поп-фолк хит на Фики. Търпеливо изчака края на песента и в тишината на паузата почука смирено. Вратата се отвори и Петъо застана така все едно току-що му е възложена една от главните роли на зомби филма. Доцентът помолил с уважение:
- Петъо, дайте си книжката да Ви заверя семестъра, вашите все ме питат.
- Не може! - отсече почти като в ролята си и затръшна вратата. Вървейки с наведена глава на връщане, доцентът случайно се засече с професор Иванов.
- Колегата Петъо приема ли? - попита професорът с нотка надежда.
- Не... пак връща..
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести.
Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...