Вицове за колеги
В тази категория има 1940 вица, разпределени в 130 под-страници.
Днес актьорът Август Попов се обажда по телефона на колегата си Юлиан Вергов:
- Ало, Юли?
- Да?
- Август е...
Умрял един и викнали попа да го опява. Той почнал както му е реда, обаче в това време идва ходжата и му вика:
- Колега, какво правиш, защо ти го опяваш, не виждаш ли че тоя е турчин???
- Какъв турчин бе, ти в ред ли си, в паспорта му пише Христю... - отговорил попа.
- Христю, не Христю, турчин е кат' ти казвам. Давай да му свалим гащите да видиш! - казал ходжата.
Речено - сторено. Свалили му гащите и к'во да види попа, ония с рязана патка. Обаче бързо се окопитил и вика на ходжата:
- Колега, карай сега няма да се караме, ти му пей на х*я, аз ще му пея на главата и всичко ще е наред...
Стар и опитен Вик монтьор и неговият млад колега - новобранец отиват на сигнал, да оправят канализационната система на жилищен блок. Старият скочил безстрашно, целият в ла*ната и започнал да оправя проблема. По-едно време се обръща към по младият, който го гледа невярващо:
- Е, как е момче... не е като да се ровиш в интернет, нали?!
Пристига полицай, който е гол на работата.
Всичките му колеги са в шок.
- Какво става бе, Гоше?
- А бе, уредиха ме с връзки на едно супер тузарско парти, иначе входа е 1000 $...
- И що си гол?
- А бе, казаха по едно време "всички да се съблекат" и загасиха лампите. Като ги запалиха - всички бяхме голи.
- И кво?
- После пак загасиха лампите и викат "всички господа да пристъпят към работата си" - и ето ме тука.
Студентът Петъо беше втори курс, втори семестър и не знаеше, къде се намира университетът. Към поредния му купон в Студентски град, продължил до 9 сутринта, бавно се качваше доцент Донков. Стигна до вратата, зад която гърмеше звукът от увеличените до край тонколони с последния поп-фолк хит на Фики. Търпеливо изчака края на песента и в тишината на паузата почука смирено. Вратата се отвори и Петъо застана така все едно току-що му е възложена една от главните роли на зомби филма. Доцентът помолил с уважение:
- Петъо, дайте си книжката да Ви заверя семестъра, вашите все ме питат.
- Не може! - отсече почти като в ролята си и затръшна вратата. Вървейки с наведена глава на връщане, доцентът случайно се засече с професор Иванов.
- Колегата Петъо приема ли? - попита професорът с нотка надежда.
- Не... пак връща..
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести.
Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
Не знам защо, но шефът ми прилича на гинеколог... Винаги търси проблеми там, където ние с колегите търсим радост...
Адвокат и блондинка седели в бар. На блондинката ужасно и се спяло, но адвокатът видял шанс да спечели пари.
- Хайде да играем на една игра. Аз ще ти задавам въпроси. Ако не знаеш отговора, ти ще ми платиш пет долара, но ако аз не го знам, ще ти платя петдесет. - предложил той.
- Спи ми се много, но айде на не ти отказвам! - въздъхнала тя.
Адвокатът и задал първия въпрос:
- Каква е обиколката на света?
Блондинката без изобщо да се замисли, му подала пет долара. Той доволно ги прибрал в джоба си.
Сега бил неин ред.
- Какво се качва по хълма на три крака, а слиза на четири? - попитала тя.
Адвокатът се озадачил. Не можел да повярва, че блондинката е измислила въпрос, чийто отговор, той не знаел. Докато тя дремела, адвокатът се консултирал с пет-шест енциклопедии, пратил мейли на свои колеги, отворил лаптопа си, но не открил отговора. След час трябвало да се признае за победен и и дал петдесет долара.
- Добре! Какъв е отговорът? - - сприхаво казал той.
Блондинката мълчаливо бръкнала в чантата си, подала му пет долара и пак заспала.
– Муцка, що си тъжна?
– В офиса си харесах един колега, но той не ми обръща никакво внимание! Какво да правя?
– Ми искай му пари на заем, после постоянно ще мисли за теб...
Мъж отива на работа с насинено око. Колегите го попитали, какво се е случило.
- Трябваше да се бия за приятелката си. - казал той.
- Браво, един истински мъж! И срещу колко хулигана се изправи?
- Двама - съпругът и тъщата!
Спира един мъж такси и пита шофьора:
– Колега, ще ме вземеш ли? Вече трето такси сменям.
– Що бе, какъв е проблема?
– Много ми смърдят чорапите.
– Качвай се, носът ми е запушен, няма проблем!
Качил се мъжът в таксито и след пет минути, шофьорът набил яко спирачки:
– Слизай!
– Ама, нали каза, че ти е запушен носа!
– Пич, люти ми на очите...
Келнерчето Гошко, на шега колегите му в ресторанта го наричаха Георги обедоносец.
В мъжка компания. Един от групата е слабичък мъж, който се обръща към наливащия ракия:
- Не ми наливай, няма да пия, моята вяра не ми позволява!
- Ти да не си мюсюлманин? - пита го мъжът.
Обажда се друг от тайфата:
- Не бе, колега! Жена му се казва Вяра и тежи 105 кг...
- Колега, ела да ми преинсталираш компютъра - закъсвам за сесията.
- Забравил съм си някъде диска с програмите!
- Нищо те аптеките работят още, и побързай...
ВСУ, тест с въпроси. Отговорите са само от типа ДА или НЕ. Всички надвесени над листите и се потят. Един от студентите вади монета от 20 ст. и започва да я подхвърля на "Ези - Тура." Професорът го гледа и си мисли "Е, тоя ще свърши първи." Обаче времето изтича, всички тръгват. Остава само този с монетата... и пак започнал да я подхвърля.
Професорът не издържал, отива и го пита:
- Колега, какво става? Отговорихте ли на въпросите?
- Да!
- Е, какво правите тогава?
- Проверявам отговорите.
