Вицове за колеги
В тази категория има 1927 вица, разпределени в 129 под-страници.
Професорът:
- Мъжкият може да го прави по 10 пъти за 24 часа...
Женски глас от залата:
- Г-н професоре, това може ли да го повторите на колегата от последния ред!
С цяло стадо! - продължил професора.
Мъжки глас от залата:
- Г-н професоре, това може ли да го повторите на колежката от първия ред!
В първият ми работен ден, шефът ни казва:
- Оперативка, всеки вторник! Запишете си!!!
Един колега пита:
- Шефе, вторник с "в" ли се пише, или с "ф?"
Шефа:
- Дообреее... оставетее... оперативка всяка сряда!
Отбор слонове играе футболен мач срещу отбор мравки. Улисани в играта, един слон настъпва мравка от противниковия отбор и започва да и се извинява.
Мравката съвсем великодушно:
- О, колега, не се притеснявайте! Игра е, можеше да се случи и обратното.
Красива и млада колежка към свой колега:
– Ти свободен ли си?
– Женен, с две деца.
– В тази връзка... Я, ела за малко, че принтерът сдъвка хартия...
- Миме, веднага сваляй гащите, че двама колеги са взели пиене и мезе и идват към нашата квартира. Не твоите, ма! Тия, от въжето на прозореца!
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
Аз например най-мразя да ми пожелават "спорна седмица" и "спорна работа". Аз искам работата, колегите и седмицата да са БЕЗСПОРНИ, никой да не спори с мен, работата също.
След като старателно прочете Кама Сутра, бай Стамат много разнообрази псувните към колегите си.
– Колко неоткрити пещери има в района?
– Ние ако ги знаем, няма да са неоткрити!
Следва "замислен" поглед...
Коментар на колега:
– Будала, речи му 14 и да ходи да ги търси.
Колеги решават да се затапват:
- Колега, боли ме дупето, а тебе?
- А менееее ме боли к*ра.
- Ааа, е дай да се е*еме със здравите части?
Шофьор чака в задръстване.
Покрай него пеша преминава колега:
- Здрасти, да те закарам?!
Пешакът:
- Не, благодаря, бързам...
Студент отива неподготвен на изпит по биология, останал последен и решил да направи предложение на уморения професор:
- Г-н професоре, не можах да се подготвя добре, дайте да се разберем, ако аз Ви задам въпрос във Вашата област и Вие не можете да ми отговорите, ще ме пуснете, ако отговорите ме късате.
- Готово, давай въпроса.
- Как може жив дъждовен червей да се забие в земята с помощта на чук?
Професора доста се замислил, но накрая се предал и взел студентската книжка:
- Добре колега, пиша Ви петица, но кажете как?
- Много просто, намазвате го с епоксидна смола, изчаквате малко да се втвърди и... бой с чука.
Разделят се. На другия ден студента е в друга аудитория на друг изпит, но там го намира същият професор и го вика в коридора.
Студента помислил, че ще му пише двойка, а професора му казал:
- Много добре колега пиша Ви шестица. А това шише френски коняк е от жена ми.
2097 година. В голяма международна компания пристигат нов модел роботи - секретарки. Невероятно красиви, без никаква забележка... А бе, пички отвсякъде. Управителят на човешки ресурси събира персонала и дава указания как да се ползват роботите. След двучасово представяне, хилядите възможни операции и дейности, в капацитета на новите секретарки идва ред на въпрос зададен от един от мениджърите:
- А за с*кс стават ли?
- Да, лека целувчица по вратлето и секретарката ще ви извърти такъв с*кс, че и най-яката п*рно звезда може да и ръкопляска.
Значи разпределят секретарките по службите и работата продължава. Не минават обаче и десет минути и се чуват викове и псувни по целия етаж. Управителят силно притеснен:
- Колеги, извинете ме, забравих да ви кажа, че дупетата се ползват за острилка само...
Мъж се оплаква на колегите си след като се е разделил с жена си.
- Значи, тая искаше да ми вземе всичко след развода!
- Чак пък всичко? Толкова ли е жестока?
- Взе апартамента, после и колата, прибра ми и въдиците! Искаше да ми вземе и ръчния часовника за който съм спестявал 3 г., за да си го позволя. Заинатих се и го глътнах преди да го е докопала!
- Стига бе! Не те ли боли?
- Боли ме само когато го навивам!
Влиза шефа:
- Колеги, днес ще имаме брейнсторминг.
- К'во е тва!?
- Ами казвате, каквото първо ви дойде на акъла.
- А бе, я си е*и майката бе!
