Вицове за кафе
В тази категория има 2198 вица, разпределени в 147 под-страници.
Всяка сутрин желаеш да го почувстваш, да го духаш, да го допреш до устните си... и тогава горещата течност се излива в теб... Това е насладата от кафето!
Сподели
- Сине? Леля ти Мима си тръгва. Какво трябва да кажеш?
- Не знам, мамо...
- А не си ли чувал аз какво казвам в такива случаи!
- А, да! "Най-накрая си тръгна тая пача, две тарелки сладки изяде с кафето!"
Списък с покупки на самотна жена:
- Кафе, цигари, вино и... батерии...
- Снощи се скарах с жена ми...
- И кво?
- Тази сутрин ми поднесе кафе в леглото, и ми намигна... Никога досега не съм плашил така като пия кафе.
Защо навсякъде има автомати за кафе, а няма автомати за шкембе?
– Мила, ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Не.
– Защо? Нямаш ми доверие ли?
– Аз на бикините си нямам доверие, дето отвреме-навреме ми влизат в г*за, та на теб ли?...
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
НЕДОРАЗУМЕНИЕ...
- Това е когато поканиш красива комшийка на кафе. Тя дойде изпие си кафето и си отиде...
Снахата към свекито:
- Добро утро и до пет минути кафето да ми е сервирано, щото на бокс ходя, на жиу жицу, за гъби също ходя!
Младеж на първа среща води мацето на ресторант:
Мацето:
- Аз ще взема карпачо, ролца с черен хайвер, омари и мартини със сок.
Младежът:
- Ма ти много си забогатяла, аз ще взема едно кафе!
Художник рисува гол модел. Поставя последен щтрих и казва:
- Хайде да пием кафе в кухнята.
Моделката си слага халата и отиват в кухнята. В същото време се чува, ключ да отключва входната врата.
- Жена ми! Съблечи се бързо...
Ако мъж те покани на кафе и торта, значи и без да пие те смята за хубава.
Пия си кафето в работата, а до мен група колежки клюкарстват. По едно време едната ме пита:
- Колега, да знаеш колко е часа?
Отвърнах ѝ, а една особено окосмена нейна дружка започна да каканиже:
- Ей го, виж и новият колега, и той е пед*раст. Няма да отвърне "Часът е точно за среща с Вас", или "Ще Ви отговоря довечера в еди кой си ресторант." Никакво уважение значи, пед*лска работа...
ИЗВАДКИ ОТ ДНЕВНИКА НА ДВЕГОДИШЕН
08:10 Залях килима с одеколон. Мирише прекрасно. Мама се ядоса. Забраниха ми одеколона...
8:45 Хвърлих запалката на татко в кафето. Натупаха ме по дупето.
09:00 Пих ракия. Забраниха ми ракия.
09:15 Пак пих ракия. Забраниха ми да пия.
09:30 Измъкнах ключа от шкафа. Играх с него. Мама не знае къде е ключа. И аз не знам. Мама се кара.
10:00 Намерих червило. Рисувах по тапетите. Забраниха ми.
10:20 Измъкнах куката от плетката на мама. Прегънах я. С втората промуших дивана. Забраниха ми да пипам куките.
11:00 Принуждаваха ме да пия мляко. Исках ракия. Крещях като разпран. Натупаха ме по дупето.
11:20 Напишках се в гащите. Натупаха ме по дупето. Забраниха ми да пишкам в гащите.
11:30 Разчупих цигарите на татко. Вътре има тютюн. Не е вкусен.
11:45 Преследвах стоножка. С нея стигнахме до оградата. Там намерих буболечка. Беше интересно, но ми забраниха.
12:15 Ядох ако. Вкусът е изискан, но ми забраниха.
12:30 Изплюх салатата. Не става за ядене. Забраниха ми да изплювам салата.
13:15 Време за сън. Не спах. Измъкнах се и седях върху юрганчето. Измръзнах. Забраниха ми да измръзвам.
14:00 Размишлявах. Осъзнах, че са ми забранили всичко. За какво живеем тогава???
КОМПЮТЪРЪТ – ЧИНОВНИК
Много автори твърдят, че компютърът е устройство, което преобразува информация. Всъщност такава дефиниция заблуждава, защото с подобна дейност се занимават множество различни системи и устройства, а някои философи отбелязват, че и камъните преобразуват информация. Поради това следното определение е значително по-точно: компютърът е бюрократизирано устройство за преобразуване на умствен труд във физически. Твърди се (тезата принадлежи на апологетите на компютризацията), че той помага да се поевтини и подобри умствения труд. Това твърдение е съмнително, защото компютърът нито ни подсказва, нито ни учи да мислим правилно. Той просто премества трудностите от единия джоб в другия /вместо "джоб" може "крачол"/. Има един твърде научен подход към изследването на нови и непознати обекти и явления. Това е методът на черната кутия. Съгласно теорията тя е нещо, за което нищо не е известно, и това много улеснява изследването ѝ. При изучаването на черна кутия изследователят прави различни "заклинания" на входа, доколкото там, където прави това, има вход, а в кутията нещо става, понеже навсякъде нещо става и от време на време нещо се появява на изхода, стига там, където е заложен капанът, да има изход. При такова изследване компютърът се превръща в система от входно - изходни устройства и нещо подозрително черно, което върши цялата работа. Подобен тип разглеждане не прави разлика между радост и тъга, но показва връзката между някои теории и практики. А в нашия случай практиката е следната:
Необходимо ни е устройство, което да задоволява следните изисквания:
1. Да разбира какво искаме от него, дори и когато на нас не ни е ясно какво искаме, и да не разбира самоволно неща, които не ни трябват, дори и когато формално сме ги поискали.
2. Да го разбираме не по-лошо, отколкото то нас.
3. Да не струва скъпо, т.е.:
а) изправени пред алтернативата: увеличаване на щата или закупуване на компютър, постигайки компромиса: (компютър) + (щат за обслужването му), да имаме положителен баланс в счетоводните книги;
б) да дава възможност за странични доходи.
4. Да развеселява персонала.
5. И не на последно място: да не отнема на Човека добитото с толкова труд място във Вселената. По-конкретно нещата стоят така: нещото, което искаме да се направи, сметне, нарисува и пр., не е толкова просто, че да го извършим спокойно в "кратки срокове". Следователно това нещо трябва да се надроби заедно с отговорността на повече участници и операции. Ако всичко беше достатъчно просто и не се налагаше да бързаме, компютър не би бил необходим. Така например никому не е потребна машина за закопчаване на копчета - затова и такава няма, ако не се смятат възраженията на някои специалисти по системи и на някои кибернетици, че всеки цип е такова устройство. Във връзка с горното към класическия компютър (този на фон Нойман) са разработени следните главни устройства:
- програмист;
- перфораторка;
- четец;
- процесор;
- печат;
- оператор.
ПРОГРАМИСТЪТ е биоустройство, което се захранва със суровини от полуестествен вид - заповеди, печати, договори и прочие продукти от бюрократичен произход. Изисква по-специален режим на работа, но не винаги го получава; често прави грешки; може, но не винаги иска да възприема устна информация. Преработва всичко това в нестандартни знаци върху оразмерена хартия.
ПЕРФОРАТОРКАТА е биомеханично устройство, което се храни с биопродукти и мода. Преработва отпечатаните върху хартия знаци в нанесени щети (дупки) върху картон. Не прави грешки, но упорствува в направените.
ЧЕТЕЦЪТ е механично устройство, което се храни с картон, ток и човешки нерви. Преработва щети върху картон в щети на картон и токови удари, които с широко сърце раздава, комуто падне.
ПРОЦЕСОРЪТ е устройство, което се храни с електричество и време, а произвежда различни токови удари. Докато работи, мига до зачервяване. Всички други устройства чакат неговите препоръки, за да ги изпълнят по своему.
ПЕЧАТЪТ е устройство, което се храни предимно с токови удари, които преработва в механични и в крайна сметка в нанесени стандартни знаци на нестандартни места върху хартия.
ОПЕРАТОРЪТ е биоустройство, което реализира значителна част от физическия труд на компютъра. Храни се с биопродукти, различни "носители на информация" и шум. Произвежда разместване на носителите на информация, ентропия и връзки. Основният слуга на всички други устройства на компютъра.
Повечето устройства на компютъра освен с оператор са обвързани с телове, наричани кабели. Кабелите са основните устройства за преливане на информацията от пусто в празно. Те са тихи, кротки и злопаметни. Всеки ударен или настъпан кабел в подходящ момент превръща резултата от действието на компютъра в модерен ребус.
Всички тези устройства, обвързани с телове и печати, представляват една от формите на компютъра. За да се ориентираме как действува, трябва да му дадем Задача. Задача е всичко, което ни кара да се чешем по главата, когато тя не ни сърби. Притежавайки нещо подобно, ние се стараем да го прехвърлим на програмиста заедно с неприятния сърбеж. Ако сме извършили това достатъчно ловко, поставили сме значи задача на компютъра (и същевременно сме се уверили, че програмистът е хипотетичният вход на компютъра). Програмистът се включва в действие, приема известно количество кафе, което ускорява процеса на освобождаване от сърбежа, и след неопределено време произвежда известно количество знаци върху хартия. Те се преработват от перфораторката в съответните щети върху картончета, които чрез четеца стават на токови ударчета, наричани понякога импулси. Те започват да се разхождат по кабелите насам - натам, докато стигнат до процесора. Тук произвеждат цяла лавина от себеподобни, което в крайна сметка стига и до печата, и произведеният ребус се връща на програмиста. Полученият обект е отново задача, отново се появява съответния сърбеж... и така процесът се повтаря, докато на програмиста не му омръзне и той не започне да убеждава другите, че е получен резултат. Всяко едно от тези действия се съпровожда с кратки умствени усилия и многократно преместване на носители на информация. Така компютърът съумява да изпълни и второто си главно предназначение - да бюрократизира своята дейност. Въпросът за бюрократичните свойства на компютъра е изследван в редица други теоретични и бюрократични разработки.