Вицове за кафе
В тази категория има 2189 вица, разпределени в 146 под-страници.
- Ти как се запозна с жена си?
- Срещнахме погледите си случайно в едно кафене. Тя се усмихна и каза "Орисани сме да познаем любовта".
- А ти какво?
- А аз още тогава пушех много. След два квартала издъхнах и ме настигна.
Чиновник от държавната администрация се връща от работа и се кара на жена си:
- Маро ма, какво беше това кафе сутринта дето ми направи?!
- Ми, реших да го направя по силно, с три лъжички кафе…
- Ужас, цял ден не можах да мигна в службата!
ПРОЗЯВКА - Беззвучен вик за кафе!
- Ето ти чашка хубаво горещо кафе!
- Студено е...
- Чашка хубаво кафе.
- Отвратително е...
- Чашка кафе.
- Не съм сигурен, че е кафе даже...
- Чашка.
- Чай или кафе?
- Нещо по твърдо нямаш ли?
- Орехи!
По времето на соца пращат мъж в командировка. Настаняват го в обща стая, а там още няколко човека. Те вече пият, пушат, разказват политически вицове. Нашият човек изобщо не може да заспи. Излиза в коридора, а там минава камериерка.
- Как се казвате?
- Петя.
- Петя, явно няма да може да се спи, ето ви пари, моля Ви донесете ми едно кафе.
Влиза вътре и каза:
- Момчета, стига толкова вече. Пияни сте, опушихте всичко, политически вицове разказвате..
Те му теглили една майна. Махнал човека с ръка, навел се към контакта и казал:
- Другарю майор, явно няма да се спи, нека Петя ми донесе едно кафе.
След малко влиза камериерката с кафето, всички се опулват, спират да пият и веднага си лягат. На сутринта се събужда, в стаята няма никой, всичко почистено, камериерката му носи кафе.
- Къде са всички?
- О, още нощес ги прибраха!
- А мен?
- Вас ви оставиха! Шегата за кафето много се хареса на другаря майор
Всяка сутрин желаеш да го почувстваш, да го духаш, да го допреш до устните си... и тогава горещата течност се излива в теб... Това е насладата от кафето!
- Сине? Леля ти Мима си тръгва. Какво трябва да кажеш?
- Не знам, мамо...
- А не си ли чувал аз какво казвам в такива случаи!
- А, да! "Най-накрая си тръгна тая пача, две тарелки сладки изяде с кафето!"
Списък с покупки на самотна жена:
- Кафе, цигари, вино и... батерии...
- Снощи се скарах с жена ми...
- И кво?
- Тази сутрин ми поднесе кафе в леглото, и ми намигна... Никога досега не съм плашил така като пия кафе.
Защо навсякъде има автомати за кафе, а няма автомати за шкембе?
– Мила, ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Не.
– Защо? Нямаш ми доверие ли?
– Аз на бикините си нямам доверие, дето отвреме-навреме ми влизат в г*за, та на теб ли?...
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
НЕДОРАЗУМЕНИЕ...
- Това е когато поканиш красива комшийка на кафе. Тя дойде изпие си кафето и си отиде...
Снахата към свекито:
- Добро утро и до пет минути кафето да ми е сервирано, щото на бокс ходя, на жиу жицу, за гъби също ходя!