Вицове за хляб
В тази категория има 655 вица, разпределени в 44 под-страници.
Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в стаята - зетят и дъщерята. Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне:
- Айде!
- Ми неудобно ми е, мама може да чуе!...
- А, бе, хайде да го направим...
Разнася се ритмично скърцане. След известно време се чува вик: "Айййй, майчицеее!"...
Майката се обажда от кухнята:
- Какво има, дъще?!?
- А, нищо, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре...
Тъщата лежи в тъмното и си мисли: "Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми?! Шести хляб за една вечер ми поръчват..."
Върви една жена по улицата и вижда мъж лежащ в локва дъждовна вода. Обърнала го насам, обърнала го на там, поизтрила калта от лицето му - нормален мъж, всичко си му е на място. Мисли си - сега ще изтичам до магазина за хляб, а на връщане ще си го взема с мен...
Връща се от магазина, гледа - мъжът го няма...???
Говори злобно сама на себе си:
- Боже, ще си помисли човек, че три години хляб не съм яла...
Прибира се една жена вкъщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
- Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те...
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала...
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни:
- Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб...
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си, прочела написаното:
- Виждаха ти се краката, отивам за хляб...
Когато кучето започне много да лае му дават хляб, когато човек започне много да лае му взимат хляба.
Майка приготвя походната чанта на сина си.
- Ето, маме, сложила съм ти хляб, масло и един килограм гвоздеи.
- Защо?
- Ами да си намажеш масло на хляба, като огладнееш.
- А гвоздеите?
- Ами ето - сложила съм ти ги.
- Братя, да си спомним подвига на Свети Йоан Рилски, който преживяваше в пещерата с коричка хляб и малко вода.
- Вие да не сте богослов?
- Не, министър на финансите.
Влиза в железария един борец и казва:
- Брато, дай един хляб, бе!
- Ама господине, тука хляб не се продава... - отвърнал продавачът смаян.
Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача.
На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашият човек, недоволен от резултата, отново го смазва от бой. На следващия ден продавачът се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал:
- О-о-о-о! Господине ето Ви и Вас! Ето един хляб топъл и пресен.
А бoрчето отговорило:
- Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Пращам го моя на магазина и му давам списък, че да не се изпозабрави...
1. Хляб
2. Колбаси
3. Мляко
4. Паста за зъби
5. Тоалетна хартия
6. Бира
Връща се... гледам торбата - един хляб, два салама, три млека, четири пасти за зъби, пет рула... ШЕСТ БИРИ!
- Една шкембе чорба и две филии хляб...
- Нямаме хляб на филии, имаме само на питки.
- Е, щом има само напитки, дай една ракия.
Пътува Вуте във влака. Решил да обядва. Разстлал вестник на масичката, нарязал доматче, сиренце, сланинка, зелен лучец извадил, два големи комата, от самуна, надълго отрязал. Седи, хапва доволен от живота.
Насреща му афроамериканец с маймунка на рамото. Маймунчето се опитва да докопа нещо от трапезата, а афроамериканецът му казва "Ноу, Ники, ноу!" Маймунчето обаче продължава и все докопва по нещо-я резен сланина, я къшей хляб. Афроамериканецът пак "Ноу, Ники, ноу!".
Накрая Вуте не издържал и казал строго на маймунчето:
-Николайчо, трябва да слушаш баща си!
Защо когато ям пържола, кебапче, руска салата, кисело зеле, бял хляб, толумбичка, печена тиква ми става лошо?
Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика:
- Човекът припадна! Донесете вода!
Студентът с последни сили добавя:
- И хляб... и хляб!
Всеки един хляб е трагичната история на зърна, които са мечтаели да станат бира, но не им се получило.
Американец към руснак:
- Представям си как обядвате: дървена маса, на масата бутилка водка, черен хляб, сельодка, лук и пелмени. Под масата - картечница. На стената балалайка и будьоновка, в двора танк, а на улицата мечка.
Руснакът:
- Пълни глупости! Как така една бутилка водка?
КЮФТЕТА ПО СЕЛСКИ!
Каймата да е на стайна температура, не с кристали лед в нея или разтичаща се от жега.
После - лук. Нито на ситно като за бебешко или бабешко пюре, нито на едро. На средно! Толкова средно, че като ви удари зъба на люспичка да усетите, че е лук. Ако ви текнат сълзите - значи е трябвало да си поиграете с ножа още малко.
Яйце. Пардон - яйца! Ние на две и половина кила кайма слагаме три.
Хляб. Ако ще се гевезите с двеста грама кайма, то може просто да оберете трохите от вътрешността на тостера, но ако сте сериозни с количествата като нас - къмто половин самун. Ама не само мекото, ами и корите. Накиснат предварително и после изцеден зверската.
Чубрица.
Червен пипер.
Сол. И без хималайски глупости. Виждате какво става по Хималаите...
Магданоз. Магданозът не да се смахва от смилане и центрофугиране, а нарязан. С финес по възможност.
Малко праз. Бялото на един.
Две щедри лъжици кисело мляко, в което се слага сода бикарбонат, ама на върха на ножа. На самият му връх! И върхът да прозира под содата. Абе, малко - колкото млякото нежно да въздъхне, а не да шупне и да излезе нерегламентирано от кухнята в посока близкия парк, където бдителната ни власт ще го глоби заради липсата на маска и отрицателен PCR тест.
И вече се меси. След като капнете от месене оставяте каймата в хладилника. Поне за няколко часа. Три бири или три чаши вино по-късно - което настъпи първо, вадите амалгамизираните съставки, които вече в неделим кръговрат са се вкопчили една в друга, оформяте кюфтета, овалвате ги в глутен, изтупвате ги да не стане така да пържите основно брашно и БААААМ - в нагорещеното олио. Повтарям - нагорещено! И в него малко свинска мас. Лъжица-две. С мас стават да си еве мишка ушите!
Забравих черния пипер. Сложете! Особено ако ме викнете за дегустация. Няма ли черен пипер - ставам и си тръгвам. В случай, че вече съм седнал. Ако не съм, а съм още в антрето и разбера, че в кюфтетата ви не присъства тази чародейна съставка, с която мога да си наръся и парчето торта "Сахер", то ще ви оплюя обзавеждането, ще ви ритна кучето и ще напусна със скандал.
Добър апетит! Това е едно от нещата, които никога не са ми липсвали...